:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,366,171
Активни 174
Страници 9,939
За един ден 1,302,066
Актуално

За правото да казваш какво мислиш*

Продажността започва от онзи момент, в който ви се заплаща, за да си затворите устата или да си изкривите душата
----
Да си призная откровено, все по-рядко чета български вестници и списания не защото нямам желание да ги чета, а защото там няма много нещо за четене. Нормално страниците са затлачени от някакво индустриално ударно производство на думи, чиито съчетания рядко имат смисъл. Добрите и талантливи автори не са чести гости върху тези страници. А и когато публикуват нещо, човек, който ги познава, вижда през какви усилия са преминали, за да кажат в края на краищата, че две и две е четири. Затова четенето между редовете предлага много повече, отколкото внимателно обмислените фрази. Неотдавна един гражданин беше написал статия, в която изразяваше своите безпокойства по отношение развитието на младежта. Господи, този човек е трябвало да съобрази хиляди положения, да направи безброй уговорки и неговият опит да изрази някакво мнение всъщност бе урок по съобразителност, който завърши с това, че не бе изказано никакво мнение. Далеч съм от всякаква ирония, защото познавам добре ритуала на всякаква критика, познавам този езически обичай човек да се поклони на четирите посоки, да отдаде дължимото на боговете на водата, огъня, дивеча, млякото и вълната и едва тогава да се осмели да каже каквото е искал да каже. Винаги ми се е струвало, че у нас ние изразяваме капка истина с море от думи, така че само Дяволът знае какво точно сме искали да кажем. Колко пъти словесното наводнение помага и удавя истината, заради която сме почнали да приказваме? Колко пъти в процеса на говорене нещата се сменят? Колко пъти



започваме да критикуваме, за да завършим с раболепно хвалебствие?



Колко пъти нашето обвинение се превръща магически в оправдание? Колко пъти в процеса на изразяване на истината ние снишаваме гласа си не толкова от страх, колкото от чувството, че няма смисъл тя да се казва? Години наред ние свикнахме да носим нашите истини дълбоко заключени в нас, да не им позволяваме да излязат, да укротяваме по-буйните от тях, да оставяме най-опасните да изтлеят и умрат. И само понякога, в миг на пиянско откровение или внезапна експлозия да отключим желязната врата на автоцензурата и безотговорно да излеем нещо от онова, което отдавна се е насъбрало у нас. И след този акт на импулсивен героизъм ние треперим дълго време от страх и разкаяние. Но дори и когато имаме възможност, дори когато (много рядко) сме поканени да кажем мнението си и когато съществува рядката възможност истината да бъде изразена и разбрана, тогава инстинктът за самосъхранение безславно ни тласка по пътищата на заобикалките, уклончивите, преобмислени мнения, в създаване на мъглата, чрез която винаги можем да се измъкнем.

Както момчето от толкова поучителната приказка за "Цар Траян с козите уши" изпитва убийствена нужда да изкаже истината, която носи в себе си, така и ние боледуваме от невъзможността да кажем онова, което сме заключили дълбоко у себе си, без значение колко вярно или колко погрешно е. Много пъти съм си мислил каква огромна печалба би била за българския комунистически режим или за всеки друг подобен режим, ако хората имаха правото да казват това, което мислят. И не само правото, но и възможността. Колко заблуди, грешки, нарушения, злоупотреби и престъпления биха се избегнали, колко чудесни нови идеи биха намерили място в живота на хората. В края на краищата словото е едно от главните неща, които отличават човека от животните. И никой на този свят не може да ме убеди, че отнемайки правото на свободно изказване, не принизява човека до положението на другите млекопитаещи. Има нещо дълбоко порочно и подло в това



да смятаме за враг всеки, който не мисли като нас



Знам, че понякога е твърде неприятно, че хората не мислят като нас, че често пъти човек остава сам на позициите, които отстоява, но толкова по-великолепно е, когато другите дойдат при нас чрез собственото си убеждение, а не защото са принудени. От човешката душевност до свободата на мисълта има една голяма крачка, от свободата на мисълта до свободата на словото - още една, по-голяма крачка, а и от свободата на словото до свободата на действието - трета още по-голяма крачка. Така че свободата всъщност е трикратен скок, който изисква духовна сила.

Но ако за обикновения гражданин свободата да казва каквото мисли, е естествена първична необходимост, то за онези, които претендират да са духовен елит на един народ, за писатели, за журналисти, дейци на изкуството тя е абсолютна необходимост. Никой у нас не чете втората страница на който и да е вестник, нито пък огромната част от безличните материали, написани от всевъзможни имена, защото те не отразяват тази необходимост. Ако погледнете "Литературен фронт" или "Народна култура", вие рядко ще намерите зад един или друг материал личност, която е написала въпросния материал от осъзнатата необходимост да изрази своето мнение. Материал има, но мнение няма, защото то представлява ехото или хилядократния рефрен от една и съща изтъркана плоча. Целта на написването няма нищо общо с човешката необходимост да се изрази нещо, а просто с друг вид необходимост,



нека я наречем "хонорарна необходимост"



Винаги съм твърдял, че от момента, когато се обяви у нас, че писателите не ще получават никакви хонорари, нито каквито и да е облаги за това, което пишат, че ще трябва сами да издават работите си - 95% от сегашните членове на Съюза на писателите моментално ще се преквалифицират. От останалите 5% вероятно 4% ще продължат да пишат от суета и не повече от 1% ще пишат, защото у тях гори нещо, което те трябва да изкажат. Когато се говори за пълна корупция на изкуството на този свят, не мога да посоча по-добър пример от този на нашите дейци на изкуството. Или както един мой колега някога се изрази:



"На нас ни се плаща, за да не пишем"



Но ако, от една страна, човек може да си преживее живота добре, като се откаже от човешкото си право и задължение на свободно изказване, то, от друга страна, всеки смел опит да направи трикратния скок може да му навлече куп неприятности. Примери колкото щете - и у нас, и навред по света. От Солженицин до Константин Павлов. Но онова, на което искам да се спра по-ясно, е взаимоотношението между свободата на изказване и заплащането. От повече от четвърт век у нас и в подобните страни се заплаща изключително на дейците на изкуството и културата тъкмо отказът им да имат собствено мнение, отказът им да имат свои лица и свой глас, отказът им не само да направят трикратния скок, но въобще да се помръднат. И нека кажа най-категорично, че никой никъде на този свят не плаща по-добре, отколкото се плаща у нас. Почти 99% от моите пишещи колеги в България не само не биха получили никакви пари в целия свободен свят, но и не биха могли да напечатат нищо, единствено защото това, което пишат и казват, няма какъвто и да е смисъл, не представлява някакъв интерес, нито пък изразява нещо. Вероятно от момента, когато някои от тях започнат да пишат и говорят като себе си (талантливи хора има навсякъде), те ще бъдат платени, но далеч по-малко, отколкото са платени сега. Може би само някой изключителен гений да намери материално признание, но историята ни учи, че това става много рядко. Тъкмо затова е обяснимо раздразнението, в което изпадат най-корумпираните ми събратя по перо, когато се опитват да твърдят, че всички ние, които по един или друг начин сме получили щастливата възможност да казваме какво мислим по вестниците, сцените или радиостанциите на свободния свят - сме били купени с американски долари или някаква друга валута. Тъкмо фактът, че самите те са платени обилно и преобилно - било чрез пари, било чрез привилегии - ги кара да настояват, че на всички се плаща, или по-точно - че всички се продават. Една моя близка, посетила неотдавна Запада, ме обвини, че съм бил работел за пари и че всички ние тук сме работели за пари, защото за самата нея е трудно да повярва (тя е също добре платена културна деятелка), че може да бъде съвсем различно. Нека най-дебело и най-категорично подчертаем, че в това отношение между мен (и хората като мен тук) и пишещите другари оттатък има две огромни разлики: ПЪРВАТА Е: че никой до ден днешен нито в "Дойче веле", нито където и да е ми е казал какво да пиша и каква позиция да заема, както никой не си е позволил да поправи и измени съдържанието на това, което казвам. Сигурно много пъти съм казвал дълбоко субективни неща, сигурно много пъти позицията ми е била съвсем различна от позицията на съответната страна, сигурно много пъти съм се увличал, но ВСЕКИ ПЪТ съм бил аз самият! Било е моето собствено честно и искрено мнение. Онези от вас, които слушат предаванията, са чули колко пъти мненията ми са далече от тези на важни и авторитетни личности. Следователно, мога само да бъда щастлив, че "Дойче веле" ми е дало възможността да казвам това, което мисля. Що се отнася до заплащането, то е много далеч от специалните хонорарни тарифи, по които се плащат известни автори у нас, още по-далеч от всякакви привилегии и властни позиции. На мен и на всички като мен се плаща точно толкова, колкото се плаща на всеки обикновен сътрудник. И никой никога досега не ми е предложил пари или каквото и да е,



за да напиша статия против или за когото и да е



Никой до ден днешен не е дошъл да ми предложи да се присъединя към някаква специална организация, зад която стои някакъв богат фонд, който да финансира някаква специална дейност, каквито за нещастие у нас доста ги има. Така че нека отдам дължимото на измислиците, които хора със съмнителни съвести у нас разпространяват за небивали потоци от пари. Никой не плаща повече, отколкото се плаща у нас! Нещо повече - за правото да казвам това, което мисля, трябваше, както всеки друг, да заплатя с горчивината на принудителна раздяла с хора и неща, които съм обичал и обичам.

Някой от моите колеги от Съюза на писателите би ми възразил, че на него също му се плаща за това, което той мисли. Познавайки ги добре, аз трябва да отговоря, че в такъв случай той или не мисли (което не вярвам), или просто търси оправдание. Защото дори и най-фанатичните, най-лоялните спрямо режима писатели много пъти е трябвало да стискат зъби, за да кажат това, което искат да кажат. И в най-правоверното същество идват мигове на съмнение, на въпроси, на отчаяние, в които мигове то се опитва да заглуши звука на собствения си глас... в името на парата.

Така че нека определя още веднъж: продажността започва от онзи момент, в който ви се заплаща, за да си затворите устата или да си изкривите душата.

И това определение ме води към един от нашумелите спорове на Запад - случая със списанието "Континент". Както ви е известно, на Запад има твърде силна по състав интелектуална емиграция от Източна Европа. Пресаждането на големи творчески личности от родна земя в чужда е твърде мъчителен процес. Всички тия хора живеят с проблеми и интереси малко или много чужди на западното общество и всички те биха искали да пишат за онова, което е останало зад гърба им. Затова от дълго време се чувстваше необходимостта от сериозно списание, където цялата разнолика интелектуално свободна Източна Европа би могла да намери себе си. Това бе всъщност идеята за създаването на "Континент", който бе оглавен от руски писатели в изгнание като Максимов и Синявски с редовното сътрудничество на Солженицин, Йонеско, Милован Джилас и още куп имена. Може да се каже, че това списание цели да бъде трибуна на хората, които нямат трибуна. Финансово в Германия списанието бе подкрепено от концерна на Аксел Шпрингер, известен със силно десничарските си позиции. Поканен да напише няколко думи за първия брой, видният германски писател Гюнтер Грас отвърна със силно писмо до Синявски и Солженицин, че той не може да приеме да има каквото и да е общо с Шпрингер, когото той окачестви като черна сила, равна на съветската Държавна сигурност. Грас упрекна двамата руски писатели, че са се свързали със западни реакционни сили, които по същество представлявали почти това, срещу което Синявски и Солженицин са се борили в Русия. Синявски отвърна на писмото на Гюнтер Грас, изтъквайки, че Шпрингер има права по отношение издаването на списанието в Западна Германия, но никакви права да се меси в редактирането, в което писателите имат пълна свобода. Той отхвърли твърденията на Грас, като каза, че е пресилено да се слага знак за равенство между Шпрингер (който им дава правото да казват каквото мислят) и съветските власти, които отричат това право. Разбирайки много добре позицията на толкова уважавания от мен Гюнтер Грас, от една страна, както жаждата за истинска трибуна на писателите от Източна Европа, от друга, аз искам да кажа, че би било наистина жалко, ако свързването с Шпрингер доведе до създаването на едностранно обществено-литературно списание, което би се превърнало в отражение на осакатените издания отвъд. Но ако списанието наистина гарантира правото на всичките му сътрудници да казват това, което мислят, без някой да направлява мислите им, тогава всички ние бихме се радвали, че в този объркан, мътен свят все пак може да съществува едно истински свободно списание, в което да звучат свободни гласове на свободни хора. Защото какъв смисъл има да се бориш срещу една черна сила, ако ще служиш на друга черна сила?



* Статията е от "Есета до моя съвременник", издадени от фондация "Комунитас". Есетата на известния журналист са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971-1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път
39
4252
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
39
 Видими 
16 Август 2015 19:51
http://www.segabg.com/replies.php?id=262239
16 Август 2015 20:04



renegad ,


Добре дошли в Института за благородни девици .
16 Август 2015 20:46
продажността започва от онзи момент, в който ви се заплаща, за да си затворите устата или да си изкривите душата.

renegad
16 Август 2015 21:17
Му-ха-ха-ха-ха - тия, на които им плащат да лъжат, ни тълкуват думите на Марков за продажността.
призиви към насилие или саморазправа, са недопустими и ще бъдат санкционирани строго

А когато се мъчеха да свалят Орешарски призивите към насилие и саморазправа се приветстваха и генерираха с мегатонове. То не беше трошене на червени кратуни на комунета, камунези и каманяци с винкели и сопи, не беше изпращане в Корея и Сибир. Колебаеме се значи с колебанията на генералната линия. Що не може да го види Марков.
16 Август 2015 21:57
С други думи т.н. политкоректност е красив термин, който означава едно. Ограничение на свободата на словото.
С което съм напълно съгласен.
16 Август 2015 22:07
"Продажността започва от онзи момент, в който ви се заплаща, за да си затворите устата или да си изкривите душата"

Тоя човек за себе си ли говори ?
16 Август 2015 22:17
Допълнение към "правото да казваш какво мислиш", удобно пропуснато:

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия „ вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си. Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразяваш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки

… нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата.

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах – и тукашни, и емигранти – всъщност се бореха и мечтаеха да получат нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички – и англичани, и германци – смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.
За мой и твой ужас, това е действителността. Това е същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите, източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен“
(„Аз съм той“ - Георги Марков).
16 Август 2015 22:45
Има нещо дълбоко порочно и подло в това
да смятаме за враг всеки, който не мисли като нас


Ами, другарите в уважаемия форум к'во правят - който не е с нас е против нас. Или плюеш (или поне се подгигилкваш) по/с Него, или си враг на Тутраканската селищна система. Под слънцето нищо ново! Свикнали да изпълняват "тезисите" (днес им викат опорни точки), да не им търсим косур. Живи и здрави, и тях ще ги преживеем. Лошото е, че изгубихме енергия и време заради тях!
Кептън, това е по два различни начина казано едно и също. Жалко, че човек като теб не го усеща. Нарочно ли?
16 Август 2015 23:46
издадени от фондация "Комунитас"
Те хубаво са ги издали тези неща, ама дали са ги прочели?
17 Август 2015 06:22

И аз съм впечатлен от точната реакция на renegad и Captain Buddy.
17 Август 2015 06:46
Колега (Buddy) - свалам Ви капитанската си фуражка с най дълбок поклон!
Всяка дума от цитирания от Вас текст е добре забит пирон в ковчега на т.нар. "западна ценностна система". Не напразно съм си избрал този ник - особено в днешно време трябва човек да си намери подходящата барокамера за да се запази чист поне в собствения си кръгозор.
Другото е компромис....
17 Август 2015 07:41
И аз съм впечатлен от точната реакция на renegad и Captain Buddy.

Да. Обаче виж и "Вдъхновителят" в После.
17 Август 2015 07:54
Браво !
Георги Марков и Димитър Инкьов трябва да бъдат изучавани в училище !
17 Август 2015 08:05
.
17 Август 2015 08:21
Как ли би се чувствал Георги Маров при днешната диктатура на западната политическа коректност и тоталното мракобесие което блика от Запада.
17 Август 2015 08:25
Ако комунизмът някога дойде на Запад,


С активната дейност на т.н. Франкфуртска школа, марксизмът се прехвърли от Изтока към Запада след като първия бе обран до шушка от факлоносците на демокрацията.

17 Август 2015 09:27
17 Август 2015 09:27
Франкфуртската школа – философска школа, посветена на развиването на диалектична критическа теория. Групата е сформирана в Института за социални науки на Университет „Гьоте“ въе Франкфурт на Майн (когато Макс Хоркхаймер става директор – 1930 г.). Името „Франкфуртска школа“ е неформално обозначение за мислителите, свързани с Института за социални науки или повлияни от него. Нито една институция не го използва като официално свое название, и главните представители на школата не използват този израз като свое име. Теоретиците на това течение са Хоркхаймер, Адорно, Бенямин, Маркузе, Льовентал, Полок, Фром и др.

Теодор Адорно (1903-1969) – основен труд „Негативната диалектика”. Иска философкса система против всички философски системи – отнология на онова, което не трябва да бъде, тя е метафизика на културите. Основни тези в концепцията му:

1. митът е първият акт на рационално мислене. Историята намира своето начало в мита. Той е инструмент на властта и идеологически феномен. Предпоставка за мита е отделянето на човека от природата;

2. просвещението – прекалено силно се изразява вярата в разума, започва рационализмът, технологията и алиенацията. Разумът унищожава ирационалното, но тогава унищожава и него;

3. култутрата – цивилизована рационалност, която се изразява в подтискане на природата в самия човек и на другия човек. Така човек, подтискайки природата си, става агресивен (агресия навътре – морално самоусъвършенстване). Следователно културата е хилядолетна разгърната система от ритуали за принасяне в жертва на природното в човека и около човека (Хитлер – унищшожаване на кучета). Хитлер идва естествено, той е необходим. След Втората световна война културата става изцяло идеология, благодарение на това отделяне от природата. Културата е манипулация – тя е шаблон, стандарт, културна индустрия и цели да контролира и угнетява хората. Според него в историята няма прогрес, а културата ни убеждава по всякакъв начин, че няма изход.

Комформизъм – подчинение, несъпротивление, желанието да се харесват на управляващите.

Херберт Маркузе (1898-1979) е германски философ и социолог, член на Франкфуртската школа. Най-известните му трудове са „Ерос и цивилизация” и „Едноизмерният човек”. Прилага психоаназлиата в социалната действителност и социализира понятията на Фройд. Принцип на удоволствието – игра, развлечение; въображение, фантазии; няма време и морал; Принцип на реалността – има труд; наука технология; има време, пространство, морал. Там, където има удоволствие, няма морал. Той формулира цивилизацията като подтискане на човешките нагони и инстинкти. Той казва, че това е система на отказа или репресията, цивилизацията е репресия, нещастие. Най-характерно е чувството за вина от стремежа за подтискането на забранените желания.

Ерих Фром (1900-1980) – психоаналитик с огромна практика. Името му се свързва с Франкфуртската школа на критичните мислители. Говори за два типа битие – да имам, да притежавам и да съм. Примитивният човек е безогледен хедонист (хедонизъм – представата, че щастието се дължи на удоволствията). Идеалът е да съм. Въвежда понятието „социален характер" – означава наличието не само на индивидуални характери, а и на обществени характери. Фром характеризира социалният характер като: "...съществено ядро на структурата на характера на мнозинството от групата, формирал се в резултат на общите за тази група основни дейности и начин на живот. Социалният характер интернализира външните потребности, ориентирайки хората към задачите, изисквани от социоикономическата система.

*Бележка на автора: Колеги, не е подходящо за изпит по Философия на историята в ЮЗУ!
17 Август 2015 09:41
Приживе Марков е "громен" у нас като "ревизионист".

Доц. д-р Михаил Мирчев


"ЕДНОИЗМЕРЕН ЧОВЕК" (Херберт Маркузе) - политически послушен, апологетичен, некритично мислещ гражданин. Напълно интегриран в характеризиращото се с префинена репресивност съвременно индустриално общество. Примирен с неговата идеология и политическа структура.
Схващането за Е.ч. е развито от Маркузе в книгата "Едноизмерният човек. Изследване върху идеологията на развитото индустриално общество" (1964). Книгата става символ на критиката към охолното общество и крещящата нужда от хуманизация и реална демократизация.

Неговите представи за характера на съвременното общество и за мястото на човека и гражданина в него се споделят и от други изтъкнати мислители като Теодор Адорно, Чарлз Райт Милс, Ерих Фром.
Според Маркузе Е.ч. е продукт на свръх-рационализираното индустриално общество. Поради свръх-институционализацията във всички обществени сфери, заради съвременните технологии и техника, възможностите на масовите медии да манипулират масовата психика и съзнание.
Те произвеждат в населението и широките граждански слоеве обратен ефект - от рационализация и способност за собствено критично мислене и политически оценки практически се преминава към масова ирационалност - поразеност от инфилтрирани в психиката и съзнанието идеологеми, гражданските маси се поддават на страха, че друг обществен вариант не е възможен, примиряват се и се отказват да мислят активно по принципите на изграждане и функциониране на обществото, научават се да отхвърлят априори всяка идея за алтернативна политическа система, възприемат стереотипа да не се отклоняват от налаганата от властите идеологическа логика.
На тази база гражданската активност и демократичността, гражданските свободи и спонтанността се локализират в микросвета на хората - под тавана на принципните въпроси на обществото, за неговата стратификация и поляризацията, за овластената политическа структура и прикритата й тоталитарност, за господстващите идеологеми и властта, която злоупотребява с общественото мнение.
Според него тогавашното американско общество (1964) е тоталитарното по своята дълбока същност. То поглъща човешката индивидуалност - чрез държавата и официалната култура. Не оставя пространство (свободно, демократично) за предлагане и налагане на някаква обществена и политическа алтернатива. Не разрешава критична дистанция спрямо модела за властово функциониране на държавата и обществото.
Чрез механизма за формиране на едноизмерни хора в масовото общество се постига възпрепятстване на промяната в политическата и социалната структура на държавата и обществото. Става дума за промяна към нови форми на човешко съществуване и гражданска активност, към нови макро-институции и система на власт, към нов тип връзка между икономиката и обществото.
Масата от едноизмерни хора дават възможност на властите да се скриват за удобните форми на демократичната не-свобода и покорния плурализъм. Ценностната система бива измествана към потреблението и забавлението. Подменят се естествените човешки потребности от изкуствените потребности на удобните консуматори. Широко се използват новите форми на масов граждански контрол.
В едноизмерното общество принципът на удоволствието поглъща принципа на реалността. Високата култура изчезва или бива маргинализирана. Осъществява се де-сублимация на сексуалната енергия на хората, с което вниманието им се отклонява от обществените и политическите проблеми и конфликти, духът се примитивизира, интелектуалните интереси и активност се свиват. В края на краищата огромна маса от населението и гражданството доброволно се отказва от свободата, от реалната демократичност и от хуманния принцип в обществото. В този смисъл Маркузе говори за един по същество втори период на варварство.
Маркузе е повлиян от теориите за "единното индустриално общество" и за "конвергенцията". Споделя възгледа, че в съвременната епоха има хармония между технологичен прогрес и доброволно робство. И това е една ужасяваща хармония, която по същество е анти-хуманна и анти-демократична. Той и Т. Адорно изразяват социален песимизъм, не виждат "светлина в мрака" на съвременното едноизмерно общество.
В същото време и двамата са съпричастни с хората, които се борят - дори когато нямат надежда за успех. Политически апелират за преминаване от "отчаяние в страха" към "надежда в отчаянието", т.е. към обществен бунт. С това служат като теоретична и идеологическа основа, и интелектуално вдъхновение в борбите на "новите леви" от края на 60-те год. на ХХ век в САЩ и Западна Европа - така нар. "революция" на младежите и студентите за реална демократизация, за отхвърляне системата на расовата дискриминация и сегрегация, за възпиране на войнолюбците в международната политика.



авторът на антефилето е канидата на БСП за Градоначалник
17 Август 2015 09:54
Струва ми се недомислица написаното от Г.Марков като трета степен на свободата: СВОБОДА НА ДЕЙСТВИЕТО? Свобода на мисленето и изразяването - нормално, ОК, но на действието? Нека за момент допуснем, че свободата на действие ще е приблизително равна на свободата на писане (изразяване)! Някой с по-слаби нерви може и да не издържи на гледката...
17 Август 2015 09:58
Приживе Марков е "громен" у нас като "ревизионист"

Така го громяха, че накрая...
***
Всеки път, когато чета Есетата или Репортажите, си давам сметка, че Марков си остава дин от най-добрите майстори на българския език за своята епоха, че и след това.
Отдавна вече никой не се изразява така богато и точно, дори и само за това си струва да се изучава в училище.
17 Август 2015 10:07
https://www.youtube.com/watch?v=gIdBuK7_g3M


CULTURAL MARXISM: The Corruption of America
17 Август 2015 10:12
Ами, другарите в уважаемия форум к'во правят - който не е с нас е против нас. Или плюеш (или поне се подгигилкваш) по/с Него, или си враг на Тутраканската селищна система.
Ами и те си изказват свободно мнението.
17 Август 2015 10:13
не виждам никаква драма
няма как да пишеш КАКВОТО СИ ИСКАШ в медия, която не е твоя и в която си просто един служител на заплата
в зависимост от позицията - и силата, и чуваемостта....
все едно някой чиновник на гише да определя политиката на банката или младши експерт - политиката на министерството
като толкова ти се иска ПЪЛНА СВОБОДА - хванете се няколко приятели "на един акъл", направете си един вестник (радиостанция, телевизия и т.н.) и си говорете (пишете, публикувайте) каквото искате...
17 Август 2015 10:22
Така го громяха, че накрая...
***
Всеки път, когато чета Есетата или Репортажите, си давам сметка, че Марков си остава дин от най-добрите майстори на българския език за своята епоха, че и след това.
Ами защо четеш само репортажите, а не четеш "Комунисти", "Мъже", и не гледаш "На всеки километър". все от Георги Марков. Значи и той е правил това, което критикува. Започва да критикува след като се развежда и се жени за англичанка.
А къде го има това, за което мечтае Георги марков. Аз наблюдавах как си мерят приказките в САЩ. Имам позната там, която се страхува да има акаунт във Фейсбук, защото се следи. Ако правителството не те подхгони, ще те подгони някой шеф, защото не му харесало мисленето ти.
Преди 1989г. у нас се знаеше какво може да прикзваш и какво не. На Запад у8ж е свобода на словото, ама разприказваш лиу се много и поведеш масите - следва това, което последва Мартин Лутър Кинг.
17 Август 2015 10:31
'68 прилича повече на 2015 от колкото е възприето в медиите. Цикли на икономическа криза , военна империалистическа интервенция, комформизъм... предизвикват ответна реакция.Битието определя съзнанието.Дори на терминологично ниво "новите леви" от 68-а приличат на "Нова левица" на 2015. Иначе е забавно как прегърналите чалгафилософията на Айн Ранд издигат за знаме точно Марков.
17 Август 2015 10:38
А иначе зациклихме на "1984". Добре дошли в антиутопията ( то и О. Уелс"ревизионист" ).
17 Август 2015 10:41
Когато в някоя медия заговорят за свобода на словото... Усещам се като в Царството на кривите огледала... Или на семинар, където магистралки обсъждат морала на монахините...
------------------
Сайтът на Генек
17 Август 2015 11:04
Имам позната там, която се страхува да има акаунт във Фейсбук, защото се следи. Ако правителството не те подхгони, ще те подгони някой шеф, защото не му харесало мисленето ти.

Марксе, добре, че американците измислиха фейсбука, че да можем ние в България да си изразяваме свободно мнението....
А за Марков - исках да обърна внимание върху изящния и богат български език, на който пише, нищо повече.
17 Август 2015 11:23
Даа, свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила...
17 Август 2015 11:36
Равноправното изразяване не означава автоматично, че трябва всеки да има равен достъп до трибуна, където да лее мислите си. Г. Марков, като продукт на онази номенклатура, е имал осигурен достъп до медии, но е нямал право на свободно изразяване. Сега има медии по интереси и достъпът е по-лесен. Но пък няма кой знае какво да се каже. Затова е пълно с плява по медиите. Това води до изолация, създаване на затворени общности, където всеки, който не споделя генералната линия на груповата обсесия е чужд. И колкото по-крайни са крясъците, толкова повече шанс за изява има. Тая крайност води до мобилизация на членовете на групата и до по-силна вярност към основната идея и представителите й.

На нас това ни харесва. По едно време (включително и в тоя форум) битуваше идеята за самостоятелен икономически регион в триъгълника Варна-Търново-Русе. Това беше напълно основателно мислене и крайна фаза на дезинтеграцията. То може да бъде и по други оси – етнически, диалектни, фенотипни, свързани с пристрастия в геополитиката. Различните под-теми стават водещи на малките съ-общества, които дадени медии обслужват. И представете си такъв разпад: след време ще имаме Македония 2, 3 и 4, а може би няколко нови Съединения, предшествани от различни преселения.
17 Август 2015 11:46
Бъди,
17 Август 2015 11:54
Аз затова и ограничих до минимум да писането си по форуми. До краен, санитарен, почти абсолютен минимум.

Безсмислено занимание е. И става все по-обидно за пишещия.

Не може да се налага цензура от какъвто и да било вид. Недопустимо е. Не че псувам по форумите или пиша цинизми, но дори и да го правех - това би следвало да е за моя си сметка. Нека всеки да видят какъв простак съм, нека този срам си бъде само мой - защо трябва да бъде цензуриран? Тъкмо обратното: нека моето грозно поведение да бъде отрицателен пример, поука за възпитаните писатели. Да им служа за пример, да си казват "нека да не съм като онзи простак".

Ако пък съм написал нещо лъжливо - още по-добре. Ето един чудесен повод да бъде разобличена лъжата ми. С факти да бъда бит, с аргументи. Така да съм бит, че сам да ме е срам после да се покажа наново. И на моят лъжлив фон истината да засияе още по-ярко.

Не може свободата на словото да се свежда до свободата да славиш политиката на дадено печатно издание, до свободата да се възхищаваш от собствниците на изданието, до свободата да се гънеш и извиваш съгласно извивките на цензурата, наложена от медията.

Не може който и да било да има свободата да трие мнението ми, само защото на него не му харесва. Не може да се налагат калъпи, а ти да се мъчиш да се напъхаш в тях.

Ако дадена медия предпочита да не показва моите мнения, аз също предпочитам тези мнения да нямат общо с тази медия. Добри, лоши - мой са си. И на никой не съм дал правото да ги редактира или цензурира. Правото да редактирам собствените си мисли принаделжи само на мен.

"Икономедиа" например се докараха до там, че образцовият, идеалният читател на написаното там да бъде хомосексуалист - русофоб. Мерси много, деградиращо е. И е под достойнството на всеки нормален човек да пише там. Защо да го прави? За да се докара пред някакъв безименен модератор и мненията му да не бъдат трити и да не му се забранява да пише? Да се вкара в Генералната линия? Недостойно е.

Верноподанничеството е гнусота. И да налагаш цензура е гнусота. Цензурата огнусява прилагащата я медия.

Те, "Икономедиа" са само един пример, дадох го, защото цензурата там е доведена вече до своята крайност, до своя окончателен вариант. Не са само те. Не е само там така. И други издания, в това число и "СЕГА", са поели по този път, само скоростите на движение са различни.. А щом са тръгнали по него е въпрос на време да се стигне и до крайната спирка. Спирката, която обезсмисля всичко.

Все ми е тая. Както казах - от години вече пиша малко, много малко, минимално, по-скоро по силата на някакъв неизлекуван още лош навик, отколкото от някаква необходимост. Защо да пиша? Какъв смисъл има това?

Или човек ще може свободно да говори, респективно да пише - или ще се оттегли с гордост. Защото, другото е деградиращо. И е безсмислено.

Свобода на словото? Хехехехехехехехехехе, само много наивен човек може искрено да вярва, че го има. И след като го няма - защо да се преструваме взаимно, че не е така?
17 Август 2015 13:50
Вишински 2015-08-17 11:54:27
Не може да се налага цензура от какъвто и да било вид. Недопустимо е. Не че псувам по форумите или пиша цинизми, но дори и да го правех - това би следвало да е за моя си сметка. Нека всеки да видят какъв простак съм, нека този срам си бъде само мой - защо трябва да бъде цензуриран? Тъкмо обратното: нека моето грозно поведение да бъде отрицателен пример, поука за възпитаните писатели. Да им служа за пример, да си казват "нека да не съм като онзи простак".

Простаците по принцип са болшинство (а и са амбициозни)! От тази гледна точка, пишещите/четящите тук много ще загубят, ако трябва да филтрират постоянно цинизми!
Или човек ще може свободно да говори, респективно да пише - или ще се оттегли с гордост. Защото, другото е деградиращо. И е безсмислено.

Така пък ще останат само подлизурковците (опс.. май трябва да се цензурирам?) и въпросните простаци.
И по примера на един съфорумец
Извод: Ако имате нещо смислено да казвате - кажете го!
17 Август 2015 14:09
"не това, което влиза в устата омърсява човека, а това което излиза от устата му, то го омърсява” (Матея 15:11)
17 Август 2015 14:37
Вишински
Три чиърс фор ю!
Напълно съгласен с твоя пост и се подписвам под него!!!
17 Август 2015 14:53
Капитан Бъди -
-------------------------------
Сайтът на Генек

17 Август 2015 15:07
генек
17 Август 2015 16:14
"Пчела, прости, не те видях. А ти лежиш сега без сила,
във моята гореща длан горящо острие забила.
Боли ме, но не зная аз по-благородно благородство:
с живота си да заплатиш за правото да носиш жило."
Андрей Германов
Сещам се за един Предводител...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД