:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,365,663
Активни 159
Страници 9,431
За един ден 1,302,066
РЕФОРМА

Може ли здравеопазването да е изцяло частно

България върви към челните позиции в Европа в това отношение. Навсякъде нонпрофит болниците са преобладаващи
Снимка: EPA/БГНЕС
Преди месеци екип от 40 души в една от водещите детски болници в САЩ - тази във Филаделфия, присади ръце на 8 годишен пациент, останал без крайници след инфекция, прекарана на 2-годишна възраст. Болницата е нонпрофит, освен от застраховки се финансира и с дарения, което позволява да поддържа изследователски програми и да приема бедни пациенти, чиито семейства не могат да платят лечението на децата си.
Изненадващо, над 10 г. след като България се отказа да пуска на приватизация големите си държавни болници, здравният министър Петър Москов реши, че мораториум върху раздържавяването на т.нар. гръбнак на здравеопазването - 72 университетски, национални специализирани и областни болници и санаториуми - вече не е нужен. Идеята имаше потенциал да предизвика сериозен обществен скандал и търкания между ГЕРБ и Реформаторския блок. Използвайки като предлог притесненията на БСП, премиерът Бойко Борисов помоли Москов да се откаже от приватизацията.

Министърът се отказа с половин уста, след което натърти, че просто още не е дошъл моментът за разпродажба на държавното здравеопазване, но и това ще стане. Единствената му аргументация защо се налага държавата да се откаже от собствените си болници беше, че заради постоянната поява на частни болници е добре в бъдеще на инвеститорите да се предлага да си купят вече съществуваща държавна, вместо да правят нова дублираща структура. Мотивът е безкрайно нелеп - не може, само и само за да не се товари бюджетът на касата с нови и нови болници, държавата с лека ръка да се откаже от собственост, която е част от националната сигурност. Председателят на Реформаторския блок Радан Кънев пък обясни, че имало нужда от частни капитали. Това спокойно може да се тълкува като абдикация - понеже държавата не може да се грижи и да контролира собствеността си - нека се разтовари от нея. Какви точно капитали биха постъпили от приватизация, е отделен въпрос - повечето болници вървят към декапитализация, общият дълг на публичните лечебни заведения гони 500 млн. лв., което няма как да има положителен ефект върху цената им при евентуална продажба.

Засега в проектопромените на Закона за лечебните заведения обаче остава текст, според който при евентуално селективно договаряне със здравната каса НЗОК няма да е длъжна да гарантира финансиране на големите държавни болници. Тоест - ако на държавна университетска и на голяма частна болница се наложи да се конкурират за договор с НЗОК, държавната може и да остане без пари от касата. Което на практика значи да спре да функционира и да бъде закрита. В момента законът задължава касата да работи с големите държавни лечебници.

Редно ли е държавата да не притежава и управлява болници и да остави здравеопазването изцяло на пазара? Опасно ли е за населението болнична помощ да се осигурява само от частни структури? Следва ли с пари от задължителни вноски



да се финансират болници, създадени за печалба?



Принципните теоретични отговори на тези въпроси не са еднозначни и пораждат спорове от десетилетия. В случая важното е какви отговори дава практиката - и в България, и в Европа.

По закон у нас частните и публичните лечебни заведения са равнопоставени. Първите обаче имат право да работят за печалба, а вторите, макар и търговски дружества - не. На теория не би трябвало да е проблем - при поставяне на смислени правила и стриктен контрол при спазването им изцяло частно здравеопазване да може да осигурява адекватни грижи за всички нуждаещи се и през него държавата да може да осъществява здравна политика. Но реалността у нас е показала, че това няма как да се случи.

По данни на здравното министерство към края на миналата година у нас е имало 349 болници с 51 505 легла за активно лечение. 99 от лечебните заведения са частни, или 28%, и броят им ежегодно расте. При леглата обаче 15 на сто се държат от частните болници. Здравната каса плаща едни и същи цени на всички, и всички твърдят, че клиничните пътеки са недофинансирани. В резултат се получава парадокс - публичните болници масово трупат задължения, а частните - печалба. Защото ако нямаше печалба, новите лечебници нямаше да никнат като гъби. Обясненията са много - в държавните болници се краде и управлява неефективно, частните пък искат всякакви доплащания, избират си по-доходни пътеки с по-малко разходи и правят всичко възможно да прехвърлят тежките и скъпи случаи на общественото здравеопазване. Пресилено е да се каже, че големите държавни болници охотно приемат неплатежоспособни, неосигурени тежко болни хора, разходите по които надхвърлят приходите от касата. Факт е обаче, че ако някъде тези хиляди пациенти могат да получат някаква грижа, то е в областните и университетските болници, собственост на държавата. И ако тях ги няма, бедните и наистина болни хора няма да има къде да отидат. Факт е също така, че масово частните болници работят по определени пътеки и специалности, от които се печели добре. Цели специалности от изключителна важност, като например педиатрия, остават извън интереса им. Естествено, по тези причини малко са и частниците, които биха поискали да купят голяма държавна болница - тя просто не е рентабилна, т.е. дори и да се разреши приватизацията, реално е малко вероятно тя да се случи в т. нар. структуроопределящи болници.

Но все пак става дума за принципни положения. Друга причина, поради която е престъпно държавата да продаде цялата си собственост в болниците, е националната сигурност. Държавата е длъжна да гарантира грижи на населението при големи бедствия, аварии и дори епидемии, а това обикновено става, когато има собствени болници. Освен това някога може да се появи и правителство, което да има желание да прокарва и някаква национална политика в областта на здравеопазването - масови скрининги, профилактични прегледи, преференции при лечение на определени групи, социални услуги или дори



ред за осигуряване на медицинска помощ, необвързан със здравни вноски



и осигурителен фонд. Засега нищо подобно не се задава, но ако държавата загуби своите структури, вероятността да се случи някога намалява рязко. Отделно, е по-лесно да контролираш работата и управлението на нещо, което е твоя собственост.

По друг начин би стоял въпросът, ако болниците - независимо от собствеността - нямат право на печалба, особено когато става дума за лечение, платено от здравната каса. Според представителя на Българската стопанска камара в надзора на НЗОК Григор Димитров това трябва да е така и именно възможността за формиране на печалба води до поява на нови и нови болници и преразходи в бюджета на касата. А срещу това не просто не стои положителен резултат, но и всички статистики показват влошени здравни показатели в България.

Подобна идея в модерните български условия звучи еретично, защото на практика би зачеркнала частното здравеопазване. За момента тя е неприложима, но е факт, че ръстът на частните болници и на дейността им в този им вид трябва да бъдат ограничени, тъй като гълтат все повече обществен ресурс, без да дават съответния резултат - финансират се леки, оборотни случаи, а за по-тежко болните пациенти не остават пари. Нещо повече - с 15% частни легла в болници, формиращи печалба, България вече гони челните места в Европа. Дори в държави с по-стари пазарни традиции и с далеч по-добър контрол здравеопазването не е частно и основната тежест в грижите за пациентите се поема от публични болници или т.нар. нонпрофит лечебни заведения, чиято собственост е частна, но не формират печалба и са остатък от отколешните традиции болниците да се държат от църквата, а понастоящем и от благотворителни фондации.

По данни от анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2012 г. единствената страна със сериозен



дял частни легла в Европа е Словакия - 40%



Следват Гърция - 28 на сто, и Франция - 25 на сто. Германия е с 15 на сто, Швейцария и Ирландия с по 12 на сто. В Холандия, Белгия, Великобритания, Норвегия, Швеция, Дания и Италия процентът е нула или под 2 на сто. Страни от бившия соцлагер, като Полша и Чехия, имат съответно 7 и 9 на сто дял на леглата в болници за печалба. Извън Европа, Австралия има 16 на сто профит легла, дори в САЩ, по различни данни, не надвишават 15 на сто, в Япония и Канада са нула.

Във Франция, подобно на България, частните лечебни заведения предлагат предимно лечение, от което се печели най-много. Конкуренцията между болниците, търсещи печалба, може да доведе не до намаление на цените им, а до увеличаване на качеството, което предлагат, се отбелязва в анализа на ОИСР. Така е в Южна Африка, където проблемът с липсата на достъп до лечение е голям.

Във Финландия, където делът на профит леглата е 11 на сто, е осигурен достъп до частни болници, платен от публичните фондове, но само когато в обществените лечебници има прекалено големи листи на чакащи. В Ирландия 20% от леглата в обществени болници могат да се ползват за частни пациенти.

В Германия има разнообразие по отношение на собствеността и насочеността на болниците. Обществените болници са общински, областни или държавни. Има и дълга традиция на нонпрофит болници, управлявани от църквата и благотворителни организации. 1990 г. има няколко вълни на приватизация на болници, дори и в западната част на страната. Финансирането е от два източника, подобно на България - провинциите отговарят за инвестициите, а дейността се финансира от осигурителните фондове. Достъпът на осигурените пациенти е свободен за всички видове болници, стига те да имат договори със здравните каси. Провинциите са длъжни да се съобразяват с различните форми на собственост и насоченост - със или без печалба, и да осигуряват финансирането им през здравните каси.

В Холандия няма болници, които работят за печалба, но няма и държавни и общински лечебници. Там огромната част от болниците са частни, но нонпрофит и се управляват от фондации. Бюджетите на болниците са от две части - фиксирана и по-вариативна. Фиксираният лимит се определя от обема пациенти, броя легла и специалисти. Плаващата част на бюджета зависи от пациентите в доболничната част и тези за еднодневен престой. До 2008 г. появата на нови болници е била почти невъзможна заради тежки изисквания за разрешение за строеж, а на болниците не е било разрешено да изплащат дивиденти на инвеститорите. След 2008 г. режимът се либерализира плавно, не се изискват разрешителни за строеж, а законът позволява работещи за печалба здравни структури.

В Полша болничната помощ е предимно обществена. След 1995 г. започва процес по промяна на собствеността, като делът на частните болници стига до 25 на сто. При съотношението на леглата обаче частните структури заемат едва 7% от пазара. И обществените, и частните болници могат да сключват договори със здравните каси. Частните болници са по-малки и се фокусират върху най-печелившите и високо специализирани области на медицината.

През есента парламентът в България трябва да гледа на второ четене предложението на Петър Москов за създаване на задължителна здравна карта, която да ограничи ръста на частните болници у нас. Въпреки публичните декларации на ГЕРБ, че подкрепят тези почти революционни промени, вероятността да посмеят да ограничат възможностите на частниците да си строят болници и да печелят от договори с НЗОК е нищожна. И въпреки че профит лечебните заведения у нас вече са предостатъчно, а бюджетът на НЗОК - все по-издънен, "пазарът" ще продължи за доминира в българската здравна система.
Снимка: EPA/БГНЕС
Това е университетската болница в Саламанка, Испания. Частното здравеопазване не е особено развито в страната, освен това системата се финансира през данъци, а не с осигуровки и пациентите нямат свободен избор на болница, както е у нас например.
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Класически български кадър - протест пред здравното министерство срещу отказ на МЗ да издаде лиценз на новата кардиологична болница във Видин. Колкото пъти управляващите са опитвали да ограничат появата на нови болници, толкова пъти реакцията е била остра.
Снимка: Архив "Сега"
Наскоро заради дългове беше закрита държавната белодробна болница в Радунци. Някои от държавните болници са докарани до такова състояние, че МЗ само се чуди как да се отърве от тях.
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Частните легла у нас са вече 15% и съотнесено към европейските показатели - предостатъчно.
 **
33
4634
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
33
 Видими 
16 Август 2015 19:21
За пациентите е по-добре болниците да са държавни - в тях лекарите са все още под контрола на университетските преподаватели, следват се държавни стратегии, поддържа се цялостна "база от лекарски знания" и лекарите могат все пак да спазват Хипократовата клетва... Факт е, че когато нещата в частна болница излязат от контрол, то пациентът се праща в държавна болница, за да се оправят поразиите!
16 Август 2015 19:34
Не е нужно да е изцяло частно или изцяло държавно. Нека частното и държавното да са наистина равнопоставени и да се конкурират за пациента. Но да се позволи частни каси да конкурират НЗОК за задължителното осигутяване. Между другото, в практически изцяло частното зъболечение май е най-качествената здравна услуга у нас.
16 Август 2015 19:49
*
16 Август 2015 19:56
Но да се позволи частни каси да конкурират НЗОК за задължителното осигутяване.

Може, ама при условие, че частните "каси" ще плащат напълно и безотказно лечението на всички болести, за които плаща НЗОК. Включително ония, дето струват по 10000 и отгоре на месец. И ако приемат да осигуряват всички граждани, независимо от възраст и здравен статус.

Знаеш, че това няма как да се случи.
16 Август 2015 20:21
къде нямало частни болници? в канада ли? да, ама не
16 Август 2015 21:27
И към момента се прави всичко да се фалират държавните болници, като всички неосигурени пациенти се насочват към тях. Частните болници имат договори за спешност, но такива пациенти не се карат, защото екипите на .БМП са добре "мотивирани" къде да карат пациенти, които не носят сигурна печалба. Освен педиатрия, частно не се работи и неврология. Недофинансирани обществено значими болисти, с най висока смъртност и инвалидност, кой би ги искал, да не е луд. И в частните болници наука не се прави, правят се пари, уви, уви
16 Август 2015 21:37
Всеки гледа да прее*е държавата - не плащат данъци, осигуровки, застраховки и т.н. Като им допре яйцето, изведнъж се сещат - държавата да им плати, щети, лечение, пенсии! Банки, фирми и те! Когато нещата им вървят - въртят си синджирчетата и "таковал съм ти държавата!" Оплескат ли се, а те винаги се оплескват - "Държавата да помогне!" Е, КТБ-то. Уолстрийт и кой ли не! Циганлъци навсякъде! Циганите, дето ги гледаме в спешните центрове, които стотинка не плащат, а даже бият докторите, са най-илюстративния пример за тази наглост. С кво са по-различни останалите?
16 Август 2015 21:43
Болниците са търговски дружества.
Докато в една държава здравето е търговия - не е трудно да се даде прогноза ,че към 2035 г България ще е 5.1 млн, а по смъртност - може да изпреварим в челната шестицата някоя африканска държава .
Планът Ран-Ът може и да бъде преизпълнен.
16 Август 2015 22:09
В България, всичко което има нееластично търсене - става бизнес и се раздава на правилните хора. Отделно се създават и монополи.. пак за правилните хора.
16 Август 2015 22:22
Лично аз съм напълно доволен от държавната кардиология, но там и клиничните пътеки са най-високо платени. Като парадокс, противоречащ на общоприетото мнение, ще кажа, че един от най-некадърните кардиолози в много голяма софийска болница напусна (и слава Богу), за да отиде за повече пари в наскоро пръкнала се частна . Така че, изберете държавното!
16 Август 2015 23:24
Навсякъде нонпрофит болниците са преобладаващи
Трябва ли да гадаем какво значи << нонпрофит >>. Вероятно навсякъде в статията ще се говори на << нонпрофит >> та спирам до тука с четенето. Нещо като бойкот на пишещите, които опростачват езикът ни.
Просто е смайващо --- повсеместно се заменят съществуващи български думи с чуждици.
Господа джурналисти, така се опростачва езикът, а не се обогатява, както ви лъжат някои.
За да обясните дадено нещо, по-добре е дори да използвайте две родни думи, отколкото една чужда. Поради причина, че отново трябва да обяснявате какво означава чуждицата, да я обяснявате с български думи.

Ако я караме така, какво ли ще остане от словото ни след 50 години ...?
17 Август 2015 01:11
Сравняват ябълки с круши. Че то и ИКЕА е НПО. Ако стане данъкът у нас 30% , всички болници ще станат фондации или ще минат на загуба. Ефектът ще е нулев за фиска и проблемите ни обаче.
17 Август 2015 01:15
А и кое за влошените здравни показатели е вярно: ръст на лекарите от кризата, по-голяма продължителност на живота и по-ниска детска смъртност и спрямо раждането на НЗОК и спрямо 88а.
17 Август 2015 04:00
Председателят на Реформаторския блок Радан Кънев пък обясни, че имало нужда от частни капитали.


Гъ...знамето Радан е почувствал нуждата от частен капитал гледайки Кунева/Пръмова и Буда/Бойко, които разполагат с многоцифрени частни капитали, които преди това са били държавни. Затуй го изпратиха на специализация във ФАЩ, но г...знамето не може да се мери по наглост с останалите. Затуй ще си остане прокси на Кофтоф.
17 Август 2015 04:14
нонпрофит
17 Август 2015 07:20
Частните болници да си формират печалби, но не за сметка на Касата. Ако си намерят платежоспособни клиенти, дето могат и искат да плащат, да им вземат, колкото си щат. Но още преди да са отворили врати, НЗОК вече им е предвидила милиони.
Аз съм жертва на въпросните печалби. В Дева Мария Бургас ми сложиха стент без да имам нужда. Че искаха да ми сложат и още един?! Но не са само те виновни, доктора от Спешното ме излъга, че имам инфаркт. Тези мошеници скоро ще сложат стентове и на новородените, за да печелят от това. Сега живота ми е подложен в пъти на по-голям риск от преди.
17 Август 2015 07:44
.
17 Август 2015 08:06
То само в здравеопазването да беше...

Писах вече в горещите - под лъжлив претекст, че "влизаме" в Европа, с активното участие на САЩисано-СБ-МВФейски агенти като Ран-Ът, Анчето МакгърЧ, сталинки, дянковчета, ИПИйци, прелитащи маккейни, нюлънди и тути кванти, България беше обърната във всички сфери на обществения и политическия живот на опитно поле за крайни неолиберастки експерименти, под зорките погледи откъмто ул. "Козяк" и със съдействието - небезкористно - на министър-председатели, министри, народни представители от все бои, на подкреп-ящи и независими божем синдикати, както и на една шепа едни и същи "анализатори" и активисти на "гражданското общество", които текат ежедневно от печатни и електронни медии до припадък, а напоследък биват реанимирани дори гротескови фигури като разни големиАлове. И с мълчаливата апатия на "подяремните животни" (цитирам П. П. Славейков).
17 Август 2015 10:37
Разбира се, че може... И следва веригата - частни агенции, частни гробища, частни министерства, частна държава...
А, това вече сме постигнали, сега се доизглаждат фугите...
----------------------
Сайтът на Генек
17 Август 2015 10:55
Няма как здравеопазването да е напълно частно. За да се намалят злоупотребите от частните болници с "усвояването" на пари от скъпи клинични пътеки може да се наложи лимит на такива процедури, съобразен със статистическите данни за тези случаи в държавните болници.
Въпросът е как от тези, които могат да плащат да се вземат повече пари чрез доплащане, че да остава за тези, които нямат възможност да плащат. Ако хората с по-високи доходи доплащат повече за своето лечение, то те биха си направили и частна осигуровка освен държавната. Тук отново възниква проблем: доколо частните фондове биха били добросъвестни в доплащането на лечението. Дейността на тези фондове също би трябвало строго да се следи от държавата.
Също и трябва да се помисли по въпроса дали пенсионерите с по-високи доходи да не плащат здравни осигуровки. Добре е да се начисляват някакви осигуровки и върху други доходи, примерно от наем. Тези идеи могат да звучат еретично, но целта е който има по-високи доходи да плаща повече в общата каса.
17 Август 2015 11:04
Не може да е изцяло частно. Също не може частните клиники да получават субсидии от държавния бюджет. Не може и частните училища да получават субсидии от държавния бюджет - за тая престъпна практика четох, че вече е факт. Криворазбран, животински капитализъм.
17 Август 2015 11:50
някога може да се появи и правителство, което да има желание да прокарва и някаква национална политика в областта на здравеопазването
О-о! Бива ли такъв сарказъм?
17 Август 2015 12:43
Нека частното и държавното да са наистина равнопоставени и да се конкурират за пациента
Бихте ли пояснили: "равнопоставени" пред кого - закона, данъците, болестите? И какво значи "да се конкурират за пациента"? Като погребалните агенции!? Каква е целта - постигане на възможно най-висок летален изход при разходване на нищожни средства при лечението? Или лекуването на здрав "пациент" по възможно най-скъпия начин? И що мълчи като г.. за "конкуренцията на болести", защото това е аналогията на "свободната конкуренция на стоки и услуги". Иначе борбата, опс "конкуренцията за клиенти" е винаги измамна като реклама.
Но да се позволи частни каси да конкурират НЗОК за задължителното осигуряване
Колко частни каси? Може ли да се 2.8 млн. броя колкото са здравно-осигурените? И по какво "задължителното осигуряване" към даден частник се различава от рекета на мутра, която е въвела "охранваща" такса на сергия, магазин или жилище?
Между другото, в практически изцяло частното зъболечение май е най-качествената здравна услуга у нас.
Това как го разбра? Брои златните зъби на починалите? Или си съпоставял средния брой зъби на починалите към средния брой зъби на работещите? Или под "най-качествена здравна услуга" имаш предвид изградените хигиенни навици всеки сам да си четка зъбите?
Първите обаче имат право да работят за печалба, а вторите, макар и търговски дружества - не. На теория не би трябвало да е проблем
Напротив, точно на теория има проблем - от кръводаряването, през трансплантацията на органи та чак до самото транспортирване на органа/пациента. Това са обществени разходи и обществото по хуманни причини е готово да ги сподели. Обаче някой иска да прави пачки от милосърдието на обществото, без да е вложил средства. Разликата бих я илюстрирал с готовността на всеки, на повечето от нас да дарят половин литър кръв на умиращ/опериран алкохолик и пълният отказ да му се дари "животоспасяваща" ракия в същото количество. В единия случай печели хуманността, в другия - търговецът на алкохол.
За да няма проблем с теорията, трябва да се върнем във времената на пред-родовите общности - и всеки един да бъде оставен "свободно" и "егоистично" (тоз двигател на капитализЪма -егоизма) да боледува и умира сам като куче ... с цел реализирането на "пазарна печалба"
17 Август 2015 12:47
^
17 Август 2015 16:26
В канаЦка болница ако влезеш може и да си щастлив да оживееш. Работят що горе. Ноп времето за чакане за операции и прегледи е невероятно.

За ЯМР - около 6 месеца. Подобни срокове и за други специализирани прегледи. Много хора прескачат до щатите и си плащат в кеш тлъсти сми за да са диагнотирани на време и евентулано да пресекат болетта на време ако не е късно вече.
За бърза помощ да не говорим - може да си седиш с пуканата глава и да чакаш с часове. лично съм го виждал. Ако не си извикал линейка с 911 и си отшил да чакаш в спешното - майка ти жална.

Това че искат да ги правят частни в Бг ми намирисва на заповед от Соросоидите. Това също не решение на въпроса - в щатите хира умират на улиците изхърлени от санитари от болниците, щото нямат пари да си платят.

Ако ще даваме пример за държавно здравеопазване където нещата работят що-годе добре, погледнете Франция и Англия. Макар че и там нещата отиват май на издуйгащи.
17 Август 2015 16:38
Решението е безкрайно просто, но на корумпираните държавни служители, осигурители и доктори не им отърва:
1. Да се запазят 28-те окръжни болници + 10-ина болници в София, като всичките тези станат държавни и се натоварят със здравната грижа за пенсионери и деца.
2. Да се премахне задължителността на здравното осигуряване (в НЗОК и където и да е другаде) - който иска да се осигурява в държавната НЗОК, който иска да се осигурява при частни застрахователи, който иска да не се осигурява (т.е. сам да си е здравен осигурител)
.
17 Август 2015 17:51
Не всички жени могат да раждат по естествен път - в миналото са умирали (в къщи или на полето) - акушеро-гинекологията ще се развие съществено след време, когато ще се създадат специални роботизирани системи, които с датчици и сензори (управлявани от мощни компютри) ще могат да създават среда (както сега при раждането във вана (например) и други облекчения)...
17 Август 2015 20:43
Може ли здравеопазването да е изцяло частно

А може ли и армията да е изцяло частна, че и полицията, и образованието, а?
Чия частна собственост ще е тогава България?

Има дейности в полза на обществото, които не трябва да подчиняваме на икономически закони - здравеопазване (в това число фармацевтика - отдавна продадена), образование, отбрана, съдебна система, полиция, водоснабдяване.

Ако се премахне здравното осигуряване и държавните болници, клиники и лаборатории се издържат с определен процент от ДДС (данък, който всеки плаща), а частните болници, клиники и лаборатории не ползват държавно финансиране (сега много от тях работят със здравната каса), дали пък няма да е по-добре.

Още по-добре ще е, ако имаме и собствена фармацевтична промишленост и държавни аптеки. Конкурентната среда ще да е друга май.
17 Август 2015 20:48
Гладиатор,ablepsia
18 Август 2015 09:46
Основната мисъл е, че трябва да се плаща за здравеопазване задължително и това да е фиксиран процент от възнагражденията. Всъщност цялата разправия е дали частни, държавни или общински лечебни завадения да усвояват парите. Глупостите за "нонпрофит" са компрометиране, тъй като по Закона за лечебните заведения НПО не може да се регистрира. Възможните юридически форми за предоставяне на здравни грижи са изредени в него. НПО може да си направи хоспис.

Достъпът до здравеопазване е човешко право. През това минава и идеята за задължителни отчисления и задължително захранване на фондове - все тая какви по тип собственост. Поне у нас е така. И точно тук е кардиналната разлика с работещите здравни системи - те разчитат на доброволността на вноските, т.е. всеки си избира сам за какво да бъде осигуряван. Универсалното човешко право се гарантира чрез спешната помощ и отчисления от фондовете (все тая какви по тип собственост) отиват в резервните/ спешни фондове. В някои страни има задължителна минимална вноска, която е твърда абсолютна сума - например в Холандия 50 евро. Тези спешни фондове тогава функционират на солидарен принцип, а изборните здравни пакети - на индивидуален.

В първия случай е необходим регламент, който да изрежда спешните състояния и в това ще бъде голямата битка на фармаиндустрията и на свикналите да точат нещо лекари. В другия случай изборът и начинът изцяло зависят от желанието на осигурените.
19 Август 2015 14:50
Достъпът до здравеопазване е човешко право. През това минава и идеята за задължителни отчисления и задължително захранване на фондове - все тая какви по тип собственост

Хайде уточни кое е по-човешко право - правото на здравеопазване или правото на собственост? По твоята "гениална" логика требе да плащаме данък "ДПС" за да се удовлетвори правото на собственост на Соколчето в Сараите.
19 Август 2015 14:52
Универсалното човешко право се гарантира чрез спешната помощ и отчисления от фондовете
Кой я дава тази гаранция, бе умника!? 110 хиляди души умират ежегодна ... без да получат и стотинка обезщетения от "всеобщата гаранция". Отде се пръквате такива дървени философи!?
19 Август 2015 15:29
Що така в Братска Канада, давана ни за пример, няма никакви частни болници - 0 (нула) процента!?
Всичко държавно/общинско - 100 (сто) процента!



Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД