Аматьорските опити върху българското законодателство не спират. Поредният хит са промените в Наказателния кодекс (НК), внесени от няколко души от Реформаторския блок (РБ).

Мнозина са ставали за резил с този нормативен акт. По времето на СДС студент по право, който още не беше си взел изпита по наказателно право - един от най-тежките в юридическото следване, си позволи да променя и допълва кодекса. По време на управлението на Орешарски след голям скандал скоропостижно умря цял проект за нов НК, писан от академични учени няколко години - още по времето на първия мандат на ГЕРБ. Оттеглянето стана неизбежно, след като се разбра, че предвижда до 1 година затвор за непозволено фотографиране или филмиране извън публична проява, тоест повечето медийни фотографи щяха да се окажат извън закона. Неправителствените организации, финансирани от чужди донори, също въстанаха срещу разпоредби, които ги застрашаваха. Предвиждаше се и в затвора да се влиза за налагане на цензура. И други поправки през годините бяха



пробутани в парламента без финансова обосновка



и без смислена аргументация какъв ефект ще се постигне с тях.

Примерите обаче бледнеят пред поредните "бисери", сътворени от Реформаторския блок. Ясно е, че всеки гледа да трупа точки от популизъм, ама трябва да има и някаква мяра. Колкото до реформаторите - само за половин година те успяха да се превърнат в карикатура в очите на собствените си избиратели - друга политическа формация досега не е успявала толкова бързо да изгори. Най-отвратителното е, че с необмислените си трикове, исторически компромиси и други евтини номера обезцениха напълно идеята за промени в ключови сектори в публичната власт.

По отношение на НК реформаторите надминаха по популизъм всички досегашни конкуренти. Странният им законопроект, който едва ли ще мине (и слава богу!) предлага увеличаване на наказанията за купуване на гласове, при това драстично. Вместо до 5 години затвор, този, който купува гласове, ще е заплашен с от 10 до 15 години. За организиране на купуването, което се наказва с до 6 години затвор - да стане от 10 до 20 години затвор. За сравнение - за умишлено убийство наказанието е от 10 до 20 години затвор. Като приравняват купуването на гласове на умишленото убийство, реформаторите предлагат да се създаде явен дисбаланс в НК и тотално объркване на ценностите.

Фриволното боравене с наказанията има своето елементарно обяснение - гласове се купуват масово, а идват и избори, та давайте да засилим санкцията, та да ни харесат избирателите. Доста плоско разсъждение на фона на тоталната безнаказаност на изборния туризъм, купуването на избори, раздаването на кебапчета и корпоративния вот, даден под натиск. Това, което вносителите пропускат, е, че



и да предвидят доживотен затвор без право на замяна, пак няма да променят нищо



Защото след последния корумпарски вот наказаните се броят на пръстите на двете ръце, а от тях никой не е в затвора. Всички успяха да се споразумеят с прокуратурата за пробация или да изклинчат условни присъди. Самите вносители признават това, но не виждат къде е истинският проблем. А той не е в малките наказания в НК, а в бездействието на полицията и прокуратурата по отношение на купувачите на гласове. Зад това, естествено, се крие гигантска корупция. Затова няма никакви последствия за пазаруването на ДПС, няма нито разследвани, нито дори разпитвани за вота на едни миньори, които зорлем успяха да вкарат партията на работодателя си в парламента. Няма никакви последствия от онази прословута пресконференция на служебния вътрешен министър Йордан Бакалов миналата година, на която на журналистите беше съобщено, че полицията знае много добре кои партии плащат на избиратели и бяха посочени поименно ДПС и "България без цензура". Ромските гета са традиционен пазар и за леви, и за десни. Те затова и оцеляват при всички власти - с незаконните си строежи, с мафиотските си структури, които са в добри отношения с полицията, докато държат в подчинение останалите жители и им "шиткат" наркотици. Тези проблеми не се решават с наказание от 20 години затвор, а с изриване на корупцията от прокуратурата и полицията.

И като стана дума за корупция, реформаторите предлагат



провокацията към подкуп да стане легална,



вместо да се наказва със затвор, както е сега. Това означава безброй хора, като онзи бивш следовател по прякор Еврото, да се обадят на съдии и всякакви други, на които имат зъб, и да започнат да им предлагат пари. Разговорите, разбира се, ще се записват от службите и от тях ще стават чудни делца и още по-чудни материали за изнудване. Такъв бизнес ще се развърти, че свят ще ни се завие.

Вносителите се оправдават със САЩ, където провокацията от години не е престъпление и това е спомогнало за ликвидиране на корупционни практики. Да, със сигурност, но сравняването на българското и американското право в случая е анахронично съпоставяне на чушки с домати. Нито правните системи, нито икономиките, нито държавното устройство, нито процесуалните правила дават каквато и да е база за сравнение. А за България лесно може да се предвиди, че при сегашното разположение на силите ще настане яко разчистване на сметки.

Най-големият "удар" в законопроекта на РБ е забраната на съдии, прокурори, следователи и членове на независимите регулатори да говорят "непублично" с представители на изпълнителната власт. Даже за роднините и съпрузите им не са направени изключения. Само си представете,



ако министър е женен за съдия,



или член на регулатор - за човек от политически кабинет! Как точно ще си говорят и няма ли да влязат в затвора, ако си шушукат в спалнята?

Според уникалната дефиниция, дадена в законопроекта, под страх от затвор се забраняват всякакви неофициални комуникации на живо, по телефон и по интернет между длъжностни лица и магистрати и служители на регулаторите. Наказанията са голяма "брадва" - от 2 до 5 г. затвор и глоба от 10 до 50 хил. лв. Очевидно реформаторите са сигурни, че именно министрите и останалите представители на изпълнителната власт корумпират съдебната. Какво великолепно признание.

На всичките попадащи под ударите на закона "бъбривци" все пак ще им се разреши да си комуникират, но само "публично" - успокояват реформаторите. Ако имат трима свидетели на разговорите, всичко щяло да е наред. Ако си пишат в чата - единият свидетел ще трябва да е посредник и да води кореспонденцията. Другите двама вероятно ще водят протокол, ще го прономероват и прошнуроват. Такива свидетелски "шведски тройки" явно ще станат много популярни, ако този проект мине. Ще се нароят професионални свидетели - по примера на някогашните кошаревски.

Досега нито един от вносителите не се е наел да обясни как ще става контролът на "непубличните разговори". Даже нещо го усукват, че щели да си оттеглят проекта, за да го "прецизират". Не си харесвали т. 31, която гласи: "Непубличен разговор е всеки разговор, който не е публичен". Ама недейте, бе! Това даже Джоузеф Хелър не би могъл да го каже по-добре!