|
| На 29 юли група народни представители внесоха питането в Конституционния съд. |
По конституция и закон, за да тръгне делото, първо конституционните съдии трябва да се произнесат дали е допустимо, или не питането. Ако приемат, че е допустимо, тогава се конституират заинтересовани страни, на които им се дава срок да дадат становища. В случая се очаква тези страни да са много. Със сигурност сред тях ще са парламентът, правителството, главният прокурор, президент, върховните съдилища, Висшият адвокатски съвет, Висшият съдебен съвет, неправителствени организации. Чак след като те дадат становища, би могло да започне гледането по същество на делото. Това също ще отнеме определено време. Такова ще е необходимо и за написването и приемането на решението, както и за написването на особени мнения. При тълкувателните решения това време обичайно е дори по-дълго, защото в тях има и много теория.
На практика Конституционният съд трябва да реши дали разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегия ще е промяна на формата на държавно управление. Заедно с това се пита дали всяка от двете колегии може сама да решава кадровите въпроси на своята гилдия, а общите решения за магистратурата да се вземат от Пленума на ВСС. Другият въпрос е дали в някоя от колегиите може да има равен брой представители на магистратската и парламентарната квота, без това да е предпоставка за политически натиск. Според проекта за промени в конституцията в съдийската колегия трябва да има общо 13 членове, от които петима да се избират от Народното събрание. В прокурорската броят на членовете ще е 12, но представителите на парламента ще са шестима.
На два пъти досега - през 2003 и 2006 г., КС е блокирал по-дълбоки промени в съдебната власт, като в тълкувателни решения е обявявал, че те трябва да се правят от Велико народно събрание, тъй като единствено то може да прави изменения в държавното устройство и държавното управление.
ХИПОТЕЗИ
На практика КС не е обвързан от собствената си практика и винаги може да се произнесе по различен начин. Съдът не е обвързан и с каквито и да е срокове за произнасяне. Ако обаче се забави, очакванията, че може да има гласуване на първо четене на промени в конституцията в главата "Съдебна власт", няма да се сбъднат. Освен това е възможно КС да каже, че разделянето на ВСС или промените на квоти в него трябва да се направят от Велико народно събрание. Сегашният парламент може и да не се съобрази с подобно тълкуване, но тогава всички, които биха могли да искат отмяна на евентуални конституционни промени, може да атакуват промените пак в КС.
