Има една толкоз популярна електронна игра, че вече й гледам човечето и по реклами - "Пакман" се казва. Онзи ден мернах на билборд в София един Пакман, зинал като диня, искаше да лапа нещо; какво - не идентифицирах, а и не ми е работа да позиционирам продуктово. Владимир Путин е същи Пакман, рече сенаторът и кандидат за президент на САЩ Джон Макейн пред "Вашингтон поуст". Той - Путин де, според Макейн "...отхапва парче след парче от Украйна, на порции, които са достатъчно малки, за да не предизвикат мащабна международна реакция".

Хич нямаше да се сетя за Пакман, Путин и Макейн, ако писателят Марио Варгас Льоса не беше разхвалил последния. В текст, където наруга яко Тръмп. "Непробиваем глупак, пълен невежа" го нарече в "Ел Паис". Няма да скрия, че ми стана весело. Нека поцитирам Льоса: "Изцепките на богатия клоун нямаше да са толкова опасни, ако глупашките му изказвания, които прави на всяка крачка - включително и оскърблението на сенатор Джон Макейн, воювал във Виетнам и измъчван няколко години в концентрационен лагер от бунтовниците, - не намериха подкрепа у част от американските избиратели и не го изведоха на първо място сред предварителните кандидати от Републиканската партия." Това лидерство на Тръмп съкрушава Льоса. Нека напомним, че самият Льоса не е чужд на политиката. Като десен интелектуалец той дори се кандидатира за президент на Перу, но претърпя унизително поражение от Алберто Фухимори.

Аз съм съгласен с нещо от казаното за Тръмп. Боядисаният милиардер никога



не ми е бил симпатичен -



не защото е милиардер, а защото се държи арогантно и излъчва някаква инфантилна разпасаност. Но фактът, че Тръмп лидира при републиканците, означава, че го харесват голям брой хора с американски паспорти. Такъв, какъвто е. Дали защото им допадат идеите му за имигрантите, дали защото искат да се отъждествят с боядисания богаташ, който може да наругае всичко и всекиго, дали харесването е в резултат на спецификата при създаването на политически авторитети зад Океана, свързана с кинематографични и телевизионни формати - не знам. Може да е обикновена пиар ловкост или въпрос на непренебрежим финансов ресурс... Все пак засега републиканците повече харесват "клоуна" Тръмп. А не угрижения за световното лидерство герой от войната Макейн. Когото Тръмп обиди, че не бил герой, а обикновен военнопленник.

Не знам и защо Льоса харесва Макейн. Може поради проницателността на последния. Макейн освен че прозря един злобен Пакман у Путин, видя в очите му и друго сатанинство: "Когато погледна в очите му (на Путин, бел. авт.), виждам три букви - К. Г. Б." Нека напомним, че и президентът на САЩ Буш също се беше взирал в очите на Путин през 2001 г. Ето как: "Погледнах го в очите. Видях един честен, достоен за доверие мъж".

Кой какво вижда в очите на Путин си е негова работа. Аз не виждам нищо весело, но не се и взирам особено. Ще ви обадя обаче, че ме разочарова липсата на проницателност у Льоса, иначе забележителен писател. Той се грижи за обидените латиноимигранти в САЩ, докато вметва за "оскърблението на сенатор Джон Макейн, воювал във Виетнам и измъчван няколко години в концентрационен лагер от бунтовниците..." Съчувствие, да.

Половин тогавашна Америка и цял свят се чудеха десетилетие и половина какво дирят американците на хиляди километри от дома... Франсис Форд Копола, Оливър Стоун и десетки други по-сетне създадоха съкрушителни филми за безсмислието на тази война, водена с напалм и зловещи химикали на територията на чужда, разсипана, разнебитена земя - Виетнам. Историкът Филип Дейвидсън пише по повод причините за американското поражение: "През цялата война САЩ малко се замисляха над политическите, икономическите и психологическите последици... Никой не обръщаше внимание на гибелта на мирното население и ненужните разрушения..."

Само убитите цивилни и военни във Виетнам са няколко милиона. Макейн, да е жив и здрав, се отървал с петгодишен плен. Като летец трябвало да бомбардира ТЕЦ в Ханой, но го свалила ракета "Земя-въздух", съветско производство. Дали пък това не му е променило завинаги геополитиката? Защото едно е да мяташ напалм по тръстикови колиби, откъдето най-много да крещят и да изгърми някой ръждив наган, а после да си пиеш джина и дърпаш джойнта с аверите в базата; друго е обаче да ти свалят авиона с ракета и да



те пленят жълти маймуни с червени сърца



Че то така може и да загине човек.

Льоса е намерил за уместно да употреби лексикалната фигура "измъчван от бунтовниците". Ако това са му най-подходящите думи за хора, които защитават страната си от колониализъм, ще му кажа: тц, не е добре. По-подходяща ми е думата "виетнамци". И подхожда да говорим за война между виетнамци и нашественици. Истината е, че дребни полутуземци победиха въоръжен до зъби нашественик. А преди това бяха наритали задника на друг колониалист - Франция.

Очевидно Макейн, за разлика от Джон Ленън или Ноам Чомски, е ястреб патриот. Искал е страстно победа на своите. Вместо това е преглъщал пет години гнил ориз в концлагер. И си е иззидал идеологически фундамент в съзнанието - в този ужасен свят има лошо чудовище, нека е Пакман. То пречи на Америка и на Макейн да победят всички.

За Пакман е прав. И аз мисля, че има такъв. Яде не само територии, услаждат му се и живи хора - по цял свят. Хиляди, милиони, непрестанно.

Но за разлика от Макейн не мога да го персонифицирам така еднозначно. Тоя Пакман е много менлив - като еротичните фантазми на Льоса.