На 11 януари 2013 г. Джеймс Хейлмън, лекар от спешна помощ и един от най-неуморните медицински редактори на "Уикипедия", разглежда статия за кифопластика - вид операция на гърба. В оригиналния текст се твърди, че операцията е спорна, но вниманието на Хейлмън е привлечено от предложение думата "спорна" да се замени с "добре документирана и изследвана". Медикът знае, че съществуващите научни изследвания няма как да подкрепят подобна редакция, затова я отхвърля.

Кифопластиката всъщност е доста нашумяла процедура, около която от години има спорове. Кой ли иска да зачеркне противоречията, пита се Хейлмън. И пуска в "Гугъл" потребителския профил, откъдето идва предложението. Резултатите изплюват човек на име Ким Шелбле, който има имейл адрес със същото потребителско име. Шелбле се оказва нает от "Медтроник" - компания за медицински изделия, сред които има и такова, използвано след кифопластика. Няма силни научни доказателства, че тази процедура е по-добра от вертебропластиката например, но за производителя на медицински изделия разликата е огромна - единият комплект изделия струва хиляди долари, а другият - неколкостотин.

"Медтроник" се страхуват, че някой от здравноосигурителните институции ще прочете статията в "Уикипедия" и затова мобилизират служител да я смекчи. Възможно ли е наистина на такова високо ниво - когато



става дума за милиарди долари,



да се вземат решения според написаното в безплатната енциклопедия? "Да, определено!", категоричен е Хейлмън. И Шелбле потвърждава това - заради "Уикипедия" застрахователните компании отказват да покриват кифопластиката.

Случващото се с кифопластиката съвсем не е изключение. "Уикипедия" е сайт с огромно влияние. Информацията в него достига почти до всеки в интернет - от обикновения потребител до политиците. Дори най-леките промени в дадена статия имат потенциала да повлияят на общественото мнение, а оттам и на това как се харчат милиони долари. Поради това за маркетинговите специалисти "Уикипедия" е ключово място за установяване на интернет присъствие. А това страшно усложнява работата на самата енциклопедия - как сайт, който се прави от доброволци, може да се застрахова срещу добре подплатени финансово пиар атаки? И как доброволците да отсеят достоверното от подозрителното?

Нещата с въпросната кифопластика не спират дотук - във форума за редактори се вихри ожесточен спор. Скоро Хейлмън получава имейл от Дъглас Бийл, радиолог от Оклахома, който предлага на вниманието на Хейлмън две изследвания на процедурата от 2009 г. Отдалеч би могло да прилича на добросъвестен разговор между двама медици. Но не е съвсем така.

Бийл работи като консултант за "Медтроник" от 2005 г. Според финансови отчети той е получил над 150 000 долара от компанията между 2012 и 2014 г. Бийл не просто си пише с Хейлмън, а включва в дебата 30 други адресата, сред които Хейлмън вижда свои преподаватели от университета и медици, на които е изпращал пациенти. Това вече звучи като заплаха. Докато пороят от съобщения се укроти, групата набъбва до почти 300 души.

Бийл признава, че има финансови и изследователски контакти с много производители на медицински изделия и фармацевтични компании. Съвременната реалност в медицината обаче е такава, че научните изследвания струват много и големите компании често са единственият кандидат да покрият сметката.

В тази голяма медицинска суматоха самата страница за кифопластиката в "Уикипедия" оцелява непокътната. Но лесно можем да си представим какво би се случило, ако тази канонада сполети някой друг



пазител на истината,



който не е тъй алергичен към корпоративния свят като Хейлмън. В здравните рубрики на "Уикипедия" обичат да се месят големи производители като GlaxoSmithKline и пр.

Джими Уейлс е може би най-популярният сред основателите на "Уикимедия". През 2006 г. той неколкократно заявява, че тайните платени "редактори", които се опитват да променят съдържанието на "Уикипедия", без да разкриват, че са в конфликт на интереси, противоречи на основните принципи на енциклопедията. В следващите 10 г. тази практика продължава, макар и на ниски обороти. Напоследък обаче все повече доброволци започват да се оплакват, че цялата им енергия отива да парират опитите за платена намеса. Най-често такива пиар усилия се забелязват в страниците на звездите и фирмите, казва Катрин Майер, говорител на "Уикимедия". Проблемът избухна с особена острота през есента на 2013 г., когато "Уикипедия" забрани достъпа до страниците на фирмата "Уики PR", която фабрикуваше измислена подкрепа за свои клиенти чрез



стотици фалшиви профили



Заради платените писачи миналото лято "Уикимедия" промени правилата за участие в писането на енциклопедията и забрани платеното редактиране, което представлява потенциален конфликт на интереси. Като реакция, няколко големи PR фирми дадоха обет да не нарушават правилата и да пазят обективността на енциклопедията, макар че естествено практиката не е изкоренена. Преди 2 месеца например разследване установи, че служители на "Съншайн Сакс" - фирма за пиар, продължават да редактират страниците на свои клиенти в "Уикипедия", без да разкриват връзките си с тях. Фирмата даже се рекламира, че има екип от "опитни редактори за изграждане на профил в "Уикипедия". "Нашите редакции рядко се отхвърлят", твърдят от "Съншайн" във въпросния рекламен имейл. Кои са клиентите й? Смята се, че тя например заглажда статията за оплютия от критиката албум на Наоми Кембъл, както и инициативите на Мия Фароу в Еквадор.

Не всички фирми обаче имат вътрешни хора, които да ровичкат в "Уикипедия". Големи корпорации като "Виаком" наема външни специалисти. На всичкото отгоре в интернет е пълно с безплатни наръчници как човек да надхитри редакторите на енциклопедията. Тази работа обаче не е за новаци. Писането за "Уикипедия" е много специфично, казва Майк Уд, който си изкарва хляба с редактиране на страници в енциклопедията за свои клиенти. Има предвид естествено безмилостните усилия на "Уикипедия" да опази неутралитета на своето съдържание. Срещу тях има не само много фирми, но и цели платформи, където предлагат услуги хора на свободна практика - например Elance. Майк твърди, че работи за популярни лица и компании, които му плащат



между 400 и 1000 долара на статия



На фона на растящия корпоративен натиск доброволците, които пишат за енциклопедията, в последните години намаляват. Между 2008 и 2013 г. например броят на редакторите, които работят върху медицинските теми в "Уикипедия", намалява с 40%. Едно оплакване на младите автори е, че ветераните често са твърде резки с тях. Няма как да помогне и че в опитите да бъде максимално обективна енциклопедията непрекъснато увеличава правилата, на които трябва да се подчинява всеки автор. Накрая на начинаещия му писва да чака одобрение от по-старшия от него и... отива при фирмите, които предлагат платено писане за същите тези статии. Не на последно място пречи и тенденцията човек да ползва интернет главно от мобилни устройства - да пишеш в "Уикипедия", все пак изисква да стоиш на компютър и да правиш десетки справки.

Всичко това нямаше да е толкова тревожно, ако човек спазваше правилото, че събирането на информация може само да започне с "Уикипедия", но не и да приключи с нея. Само че дори най-маститите професори понякога разчитат само на нея. Миналата година например в учебник на "Оксфорд" беше открита цяла преписана статия от "Уикипедия" за вируса ебола, макар че би било редно да е обратното. С други думи, връщане назад няма - "Уикипедия" не е един от много източници на информация, а често единственият източник.