:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,288,799
Активни 92
Страници 12,575
За един ден 1,302,066
Анализ

Досиетата "КТБ" – въпросите остават

В списъка с кредиторите ги няма облигационерите, липсват и други известни клиенти на банката
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Над 500 000 фирми, граждани и институции се надяват да получат поне част от парите си след разпродажбата на имущество на КТБ.
Обявяването на списъка с приетите вземания на кредитори на КТБ очаквано предизвика големи вълнения. Той е първото официално потвърждение за това, че редица държавни компании са закопали солидни суми във фалиралата банка. Не липсваха и изненади като множество политици, футболисти и бизнесмени. В същото време от списъка отсъстват други известни имена.



Къде са облигационерите?



През юли "The Wall Street Journal" съобщи, че облигационерите на КТБ са предявили вземания за 172 млн. долара и се готвят да заведат арбитражно дело. Облигационният заем бе на стойност 150 млн. долара и не бе платен на падежа през август 2014 г. В списъка обаче не са посочени кредитори по облигационен заем, нито присъстват представителите на акционерите Rhodium Capital и Callaway Capital Management. Възможно е те да предявят вземанията си по-късно.

Много медии и дори експерти, които се опитаха да интерпретират информацията от списъците, допуснаха неточности. Пред БНР на 18 август Вера Ахундова, един от големите вложители, коментира, че синдиците вероятно са приложили новия Закон за кредитните институции, който нарежда Фонда за гарантиране на влоговете пред другите вложители и че така те "отшиват" хора с цесии от списъка на кредиторите. Според нея целта е фондът да получи сумата от 1 млрд. лева, а останалите да не получат нищо.

На 19 август друг вложител, Христо Михайловски, също внесе смут, като заяви, че законът е променен така, че



Фондът за гарантиране на влоговете да изпревари останалите вложители



Това би означавало останалите вложители да не получат нищо, защото е малко вероятно в масата на несъстоятелността на КТБ да се съберат повече от 3.8 млрд. лв. - колкото е сумата на обезпечените вземания и вземанията на фонда, който изплати гарантираните депозити на по-малките вложители.

Законът за банковата несъстоятелност наистина бе променен в частта за списъка на приетите вземания и обжалванията. Но промяната, гласувана от депутатите, не важи със задна дата и не засяга КТБ. Само занапред големите вложители ще бъдат подредени след фонда, като при това гражданите и малките фирми ще са преди останалите вложители - големи предприятия, банки и пр. Сега важи старото положение - фондът и вложителите със суми над гарантираните, както и тези с негарантирани влогове, са на четвърти ред. Преди тях на практика са само обезпечените кредитори, които имат вземания за 103 млн. лева.

Вземанията на фонда са 3.65 млрд. лева, като изплащането на депозити бе частично финансирано от държавния бюджет. По данни от страницата на ФГВБ задълженията му към държавата са 1.69 млрд. лева. По-голямата част от гарантираните депозити бяха изплатени от вноските, които банките са правили във фонда през годините. Това често се забравя.

В коментарите по списъка имаше и други по-дребни неточности като това, че бившият премиер Иван Костов е спасил парите си с цесия. Всъщност Костов е имал привилегирован депозит, който изобщо не се ползва със закрила, и за да си я осигури, е прекратил влога и е прехвърлил парите по текуща сметка. Очевидно на това основание се е възползвал от гаранцията. Прокуратурата проверява бившите квестори заради това, че са го допуснали.



Това не е окончателният списък



на приетите вземания. Кредиторите, както и акционери с над 25% ("Бромак" и Оманският фонд), могат да оспорят както приетите, така и неприетите вземания. Срокът за обжалване е 14-дневен, а след това синдиците имат още 7 дни да се произнесат по предявените претенции. Ако синдикът отхвърли жалбите, те могат да се отнесат до съда. Едва тогава ще станат ясни предявените, но отхвърлени вземания.

Списъкът може да се допълва не само с приети вземания, които първоначално са били отхвърлени, но и с допълнително предявявани вземания. Срокът за това е едногодишен, но закъснелите кредитори не могат да имат претенции за вече разпределено имущество. На трето място, списъкът може да се допълни и с вземания, възникнали в резултат на решения по производства, които са били временно спрени по чл. 20 от Закона за банковата несъстоятелност след откриването на производството по несъстоятелност.



Какво става с прихващанията?



Ако синдиците бяха обявили сумата на приетите вземания, почти сигурно щеше да се види, че тя е по-малка от сумата на задълженията на КТБ към края на юни 2014 г. след затварянето на банката - 6.3 млрд. лева. Според последния баланс на банката - към 31 март, вземанията на кредиторите са 5.6 млрд. лева. Основна причина за намалението от почти 700 млн. лв. би трябвало да са прихващанията, които са на стойност 852 млн. лв. Това означава, че някои прихващания са признати от синдиците, други не. (Трябва да се имат предвид и начислените лихви за около 63 млн. лева, които също са вземане на кредиторите, а също така и изплатените депозити на общините - за сметка на блокираните ДЦК.)

Към момента не разполагаме с достатъчно информация, за да уточним размера, но е вероятно приспаднатите вземания и задължения на банката в резултат на прихващания да са стотици милиони левове.

В списъка изрично са посочени три случая, в които прихващанията са под въпрос - "Дунарит", "Промишлено строителство холдинг" и "Екзотик 2003" (последното е с малка сума). От забележка на синдиците става ясно, че тези вземания са включени, "но под условие". Т.е. ако съдът впоследствие реши, че прихващанията са действителни, тези вземания за общо 87 млн. лева ще отпаднат от списъка.

Някои имена на вложители, обявени по-рано, не присъстват в списъка. Такъв случай е Вежди Рашидов, който сам призна за депозит от над 2 млн. лева, както и за направена цесия. Друг пример са договорните фондове, за които бе изнесена информация от КФН, а сега техните вземания са се стопили. Министерството на енергетиката също бе съобщило за по-големи депозити, отколкото са признатите сега.

Има подозрения, че може да се действа избирателно спрямо прихващанията. Обявяването им за недействителни изисква да се водят дела, а те могат да се проточат с години. Срокът за завеждане на отменителни искове е две години от откриването на производството по несъстоятелност. Междувременно вложителите, които са продали депозита си на длъжник, най-вероятно няма да получат пълната сума (договорите им са под условие). Какво ще се случи с тези вложители, ако синдиците тепърва решат да завеждат дела и ги спечелят? Те би трябвало да се върнат в списъка на вложителите - но на седми ред, където няма надежда да получат нещо. Дори и да имаше надежда, законът съдържа празнота.

Срокът за първоначалното предявяване на вземания е 60 дни от решението по чл. 13, ал. 1, а допълнително искания за включвания в списъка са допустими до една година. Твърде е възможно срокът да изтече, докато съдът реши, че прихващанията са недействителни. Ако това се случи, тези вложители няма да могат да се върнат в списъка. Тоест отсъствието на някои кредитори в списъка не означава непременно, че прихващанията са признати, а че има възможност тези вложители да загубят всичко.





В края на март финансовият министър Владислав Горанов, главният секретар на МВР Георги Костов, зам.-главният прокурор Борислав Сарафов и шефът на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков въведоха Лазар Илиев и Росен Ангелчев като синдици в КТБ. Оттогава синдиците изясняват кои какво е внесъл и изнесъл от "пирамидата" КТБ, за да могат да върнат поне част от парите на кредиторите.

 В края на март финансовият министър Владислав Горанов, главният секретар на МВР Георги Костов, зам.-главният прокурор Борислав Сарафов и шефът на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков въведоха Лазар Илиев и Росен Ангелчев като синдици в КТБ. Оттогава синдиците изясняват кои какво е внесъл и изнесъл от "пирамидата" КТБ, за да могат да върнат поне част от парите на кредиторите.


2
3232
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
20 Август 2015 22:39
Авторът на този матриял не е влизал и играл в казино ...
21 Август 2015 09:44
Да се обяват кретитополучателите, а не само вложителите. Пак мъгла за матриала.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД