Висши еврочиновници са изхарчили за година над 103 милиона евро чрез специални кредитни карти за храна и хотели, разкри тези дни британският в. "Дейли телеграф". 13 000 служители се ползвали от привилегията, за да се развличат по време на командировки, а също за лични покупки. Простосмъртните европейци, които ги издържат, не са и сънували такава привилегия. Възниква подозрение, че Евросъюзът отглежда специално привилегировано съсловие, сякаш сме се върнали към Европа отпреди Френската революция.

Мистерията с европейското изграждане е на път да се разбули. Да вземем за пример централната сграда на Европейския парламент в Страсбург (Франция). Тя е цилиндрична и е оставена да изглежда недостроена. Архитектурната хрумка ни внушава, че европейското изграждане е постоянно недовършен проект. Образно казано, архитектите на обединена Европа са си запазили правото да експериментират чрез проби и грешки различни форми на интеграция, без да се ангажират с определена цел. Така никой не може да ги обвини, че не знаят какво правят. Само че сградата на Европейския парламент (в прекия смисъл) и конструкцията на Европейския съюз (в преносен смисъл) много приличат на нещо познато - на средновековни гълъбарници. Видимите прилики личат и отвън, и отвътре, както показват снимките.



По-интересно е скритото послание



Във Франция, а и не само там във феодална Европа, правото да се притежава гълъбарник (droit du colombіer - фр.) е било запазена аристократична привилегия. Изграждането на гълъбарник като самостоятелна каменна сграда е било признак на особено високо положение и затова е ставало след специално разрешение на по-високостоящи благородници или духовници. Само три седмици след превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. правото на гълъбарник е отменено на 4 август заедно с премахването на другите привилегии на аристокрацията и духовенството. Селяните са смятали гълъбарниците като унизителна демонстрация за превъзходство на двете богопомазани съсловия и затова ентусиазирано са се втурнали да ги разрушават още преди събарянето на Бастилията. Те са били убедени, че безполезните гълъби, гледани само за разкош, им кълват зърната при сеитба и ги обричат на глад. Не са били съвсем прави, защото гълъбите са източник на ценна естествена тор, но и в съвременния европейски гълъбарник е така.



Какво наблюдаваме, откакто сме вътре?



Някъде горе (Големите Началници - както казва премиерът Бойко Борисов) се занимават със своите проблеми, за които ние разбираме по отпадащата продукция, сипеща се по главите ни. Европейското изграждане, което по замисъла на отците основатели трябваше да обедини народите, за да не воюват помежду си като през първата половина на ХХ век, се насочва към изграждане на Европа на елитите и към противопоставяне на едни народи срещу други. Проблемът не е нов, но през последните години се вижда много ясно, че ЕС се движи не към голямата си цел да изключи конфликтите, а в обратна посока. Кризата с гръцките дългове отприщи стаени страсти и показа кои са приоритетите на управляващите среди.

За да не фалират частните банки, които съзнателно помпаха гръцкия дълг, убедени, че собствените им власти няма да ги оставят да потънат (от страх пред дестабилизация), несъбираемите им вземания бяха национализирани. Германия, Франция, Холандия и други западни държави се уговориха през 2010 г. да одържавят частния дълг (след възпитателното му подстригване от 107 млрд. евро), който от дълг на банкерите се превърна в дълг на данъкоплатците. Нарушен бе основен принцип в Договора от Маастрихт, който изрично забранява на едни държави да спасяват финансите на други, за да не противопоставят народите. Сега гърците мразят своите "спасители" германците, защото не им опрощават дълговете и ги натискат да живеят по-скромно, а германците се дразнят, че трябва да работят заради гърците, които по техните представи са се разпасали.

При такива нагласи не бе трудно да се получи късо съединение с препратки към нацизма, Втората световна война, дълговете от окупацията, опрощаването им през следвоенното възстановяване и пр. Каква полза има от 60-годишните усилия за обединяване на Европа, щом толкова лесно се върна реториката на омразата и национализма? Спасяването на банкерите (никой от тях не скочи от балкона си заради фалит) стана за сметка на противопоставянето на народите. Не е ясно дали фалирането на някоя голяма банка, както стана в САЩ, нямаше да е по-доброто за Европа от двете лоши решения.



Голям грях си взеха на душите



германската канцлерка Ангела Меркел и съмишлениците й в европейските висини. Те опазиха благоденствието на елитите, но посяха недоверие между народите. Имената им ще останат свързани с европейската интеграция по върховете и с разединението в основата. Национализмът избуя не от хрумванията на Льо Пен и сродните му политикани, а от изобилната тор, с която ги захрани европейската върхушка. За да замаже положението, тя организира през 2014 г. спектакъла с "пряк избор" на председател на Европейската комисия, надявайки се, че някой ще повярва в съществуването на общоевропейски избори. Европа има проблем с идентичността, защото като се представя за носител на демократични ценности, страда точно от техния недостиг.

Напоследък се поставя под въпрос една от най-здравите спойки на европейското единство - правото на свободно движение без вътрешни граници в шенгенското пространство. Заради наплива на бежанци от райони на конфликти, разпалени и с европейско участие, зачестяват разговорите на високо равнище за "временно" и "частично" връщане на граничния контрол. В очите на европейските граждани това ще означава възстановяване на европейското пространство във вида отпреди Евросъюза и ще е най-ярката победа на националистите, поднесена им наготово от днешните строители на европейското единство.



Какво ще стане с европейското членство на България?



Нищо особено - ще продължи интеграцията на нейния елит и отблъскването на останалото население. Европейските лидери се примириха, че не могат да цивилизоват българската мутрокрация и вече са склонни да я приобщят в рустикален вид. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви почти веднага след встъпването си в длъжност, че до края на мандата си през 2019 г. ще спре контролния механизъм, който дразни българските управленски среди. Борисов вероятно ще продължи да получава писма със сърчица при всяко финансово послушание, а темата за Шенген, която има символика само за простолюдието, напълно ще загуби актуалност.

Европа на две скорости може би ще се прояви в два формата. Единият ще бъде обособен като държави от центъра и държави от периферията. Тук България ще си остане на своето естествено географско място - Ориента. Другият формат ще е европейският гълъбарник. В него разпределението на позициите също е ясно. По-изявените гълъби, които гукат приятно за европейския елит, ще получат възможност да кацат нависоко. По-обикновените българи ще търпят в ниското, когато ги ръси европейското внимание. В някаква степен то ще им бъде полезно (като наторяване), но нищо чудно да започнат да трупат и отрицателни чувства като френските средновековни селяни към привилегированите среди. Европа на елитите не е онова, към което мечтаеха да се присъединят.