Само за един месец спортно-административното ръководство на БНР успя да произведе три големи скандала. То най-напред се изложи с отчета си пред Съвета за електронни медии. Дори претръпналите към наглостта им съветници този път не издържаха на хвалебствения тон и манипулацията с цифрите. Всичко ако не е удвоено, е утроено - даже недоволството от управлението. Но криза няма, има леки смущения, обясни в обичайния си стил генералният директор Радослав Янкулов. После дойде скандалът с радиоплейъра на БНР, който беше описан като подарък от щедра частна фирма, която само срещу 2000 лева на месец се жертвала за БНР. Как хип-хопът и останалите "частни" жанрове са спечелили високия обществен интерес, за да бъдат качени на сайта на най-голямата обществена медия, не стана ясно. Радиоплейърът бе описан в стил "Дискавъри", като ръководството "забрави" да спомене, че всъщност такъв радиоплейър с 6 канала денонощен стрийминг имаше преди две години в Радио "Бинар". При това с най-популярните жанрове от богатите музикални фондове на БНР, с информация от документалните архиви, подготвяни от едни от най-добрите музикални редактори в съответната област. Докато много медии се опитват да създадат собствено съдържание, ръководството в обществена медия, работеща с пари на данъкоплатците, унищожава своите.



Това е културен вандализъм



Така естествено стигаме и до последния засега скандал - откриването на нова регионална радиостанция със... 7 души в Кърджали. Тъй като става дума за медия, издържаща се с бюджетна субсидия, простата сметка по нормативните уредби показва, че тя трябва да има поне един директор, счетоводител, касиер, дори домакин, главен инженер, музикален редактор, няколко режисьори на пулт, технически сътрудник... А и някой трябва да прави регионалните новини... Това е най-невинната част от този проект, отложен по финансови причини от предишния управленски екип. Тогава обаче идеята бе съвсем друга - да се затвори третата национална мрежа на покритие с регионални програми на БНР. Както знаете, Европа е на регионите. В момент, когато повечето регионални медии рухнаха, БНР възстанови и преоборудва концертните си студиа в регионалните станции, откри медийни центрове и изложбени зали, за да подкрепи местната култура. И изведнъж група новоуправляващи решават, че е дошло времето да дадат и те нещо на света. И измислят първото гаражно радио на БНР. И то двуезично - на български и турски език.

Добре е българските граждани, чийто майчин език е турският, да получават информация и програми на предпочитания от тях език. Това дори е част от функциите на обществените медии. Но може ли в радиостанция на БНР да бъдат равнопоставени официален и друг майчин език?



А на арменски, иврит, цигански ще се излъчва ли програма по три часа?



Нека да припомним, че това ръководство на БНР закри излъчванията на средни вълни за регионите. Спести, според отчета си, 3.5 млн. лева. Което бе страхотна глупост! УКВ вълните се разпространяват на ограничено разстояние, защото те вървят по пряка линия и зависят от релефа, мощността, изградената мрежа предаватели. Средните вълни обаче вървят по релефа, те зависят от мощността на излъчване и затова проникват във високопланинските, които за България са често и крайгранични райони. Нашата страна има един от най-добре развитите средновълнови ресурси заради тежкия си релеф, един от най-сложните за радиопокритие на Балканите. Под натиска на парламента и частни интереси част от средновълновите излъчвания на БНР през 2011-2012 г. бяха съкратени. Но бяха запазени излъчванията в някои от регионите - Стара Загора, Пловдив, Благоевград и от предавателя във Видин заради паралелните излъчвания на турски език за смесените райони и за слушатели в Турция. Едновременно с това беше развита мрежата от УКВ предаватели, за да покрие пробивите в покритието. Без да направи необходимите проучвания, сегашното ръководство на БНР спря регионалните излъчвания на средни вълни и намали два пъти мощността на националното излъчване от предавателя във Видин. С непремислената стъпка бяха засегнати чувствително интереси и права на няколко групи от населението на страната. Програмите на майчин (турски) език вече не достигат до адресата си, а спирането на излъчванията на средни вълни в регионите превърна нашите граждани във високопланинските, крайграничните и труднодостъпните райони в слушатели на чужди радиостанции. А по закон БНР е длъжно заради националната сигурност в случаи на бедствия, аварии, други катаклизми да гарантира пълно покритие във всеки от диапазоните. Спрени бяха и излъчванията на дълги вълни, които единствено покриваха цялата страна - пак без съгласуване. УКВ излъчванията, дори след както в предишния мандат бяха пуснати над 90 нови предавателя, покриват страната в рамките на 90-92%. След спирането на излъчванията на средни вълни, оправдани като "модернизация", на разгневените слушатели ръководството обясни, че ще им купи... приемници. Интересно какво ще приемат с тях - китайски програми?

Сега



извършената глупост щяла да се поправи с друга глупост



- спрените програми на средни вълни ще се прехвърлят за регионално излъчване в района на Кърджали. Тези предавания на турски език се подготвят от турската редакция на Радио "България" в София. Но как от регионална честота ще се излъчва национална програма? Нали идеята е да се излъчват регионални новини и програми за населението в Кърджали, специфичен район със смесено население, разположен край границата. Щяло да се прави преглед на българския печат на турски език. Хората, за които е предназначена програмата, са български граждани. Защо ги унижавате по този начин? А как ще изглеждат програмите? Музикалната продукция на турски език и с турски фолклор не е обновявана през последните 30 години. А и какво ги интересува гражданите на Кърджали дали вали в София? Досега излъчванията на средни вълни за Кърджали на български език ставаха от средновълнови предаватели, обслужващи програми на Радио Пловдив и Радио Стара Загора. Какво ще донесе по-доброто стереокачество на УКВ излъчването, след като дава значително по-малко покритие? А как ще се реши същият въпрос в регионалните радиостанции на БНР в Шумен, Благоевград, Видин и т.н. И на какви езици - македонски, румънски...

Проектът разделя българските граждани. Дискриминира малцинствени групи. Как ще обясните на две съседни турскоговорещи села, че едното ще получава сигнал от регионалната радиостанция в Кърджали, а другото не. А как си представяте, че по една програма тече информация на един език и в един момент преминава на друг? Какво ще направите като слушател? Извършено ли е проучване какво се слуша в региона, на какви езици, на какви платформи, с какви приемници, каква е демографската картина? Дали самите турскоговорещи български граждани искат да слушат тази програма? Предвидено ли е да се продуцира собствена продукция от региона? И как ще стане с едно радио в три стаи за всички? Така ли ще се борим и с проникването на чужди гласове? Защото не е вярно твърдението на г-н Ангел Джамбазки от ВМРО, че БНР не се чува извън границите ни. След модернизацията и развитието на предавателната мрежа през периода 2008-2010 г., извършени от предишното ръководство, програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев", както и регионални програми на медията, се чуват прекрасно в Букурещ, Одрин, Истанбул, дори на остров Тасос.

Въпросът е накърнен ли е националният интерес със спирането на излъчванията на средни вълни без съгласуване с правителството, парламента, външното ни министерство, регулаторите СЕМ и КРС. Накърнен ли е общественият интерес със спирането на преките излъчвания от парламента по специално дадената без конкурс честота на Радио София на БНР и сега с недомислието по проекта в Кърджали. Ако отговорът е "да", кой ще поеме отговорността - СЕМ, който избра това ръководство на БНР, или самото ръководство

И накрая - един съществен, ако не ключов, въпрос - защо темата за регионалната радиостанция на БНР в Кърджали беше подхваната точно преди местните избори?



(Пълния текст на материала можете да прочетете в сайта http://www.obache.bg)