Българите реагирахме странно на случващото се при Гевгелия. Тълпите, щурмуващи македонската граница, хем ни постреснаха, хем някак се снишихме. Гледката на натикваните през влаковите прозорчета момчетии, видът на възрастни ханъми, бутани по вагоновите стъпенки от по петима-шестима изнурени от прехода, но ентусиазирани от перспективата скоро да долазят до богата Европа солидарни бегълци, у повечето от нас предизвикаха състрадание. Това е най-нормалната реакция. Но защо да крием - то бе съчетано и с някакво облекчение: добре, че не са тук тия гюрюлтии, в моя град, квартал или село...

Имаше и реакции на задоволство: ето колко добре си пазим границите, през нас почти никой не минава, бравос на партия и правителство... Усетих и сарказъм у мнозина: о, боже, толкоз сме зле, че дори нещастните бежанци ни заобикалят, не щат да стъпят



на тая прокълната българска земя...



Всъщност наблюдаваме нещо, което е само повърхност на фундаментален исторически процес. Тези ни реакции, колкото и да са естествени, са първосигнални. Така реагира, примерно, земноводното, когато му стане студено. То излиза на някой напечен от слънцето камък и събира там скъпоценна топлина. Така със сигурност реагират и са реагирали милиони примати, някои от които са били нашите далечни прадеди. Докато лека-полека са се сетили, че в пещера е по-топло да се посрещат белите цветя от небето и Голямото зъзнене, както сигурно са си превеждали тогава зимата. По-сетне дошло прозрението, че ако няма естествена пещера, предвидливият може да си направи изкуствена такава - от клони, глина, камъни. Още по-късно се замислили над факта, че след като миналата година по това време е започвало да вали сняг и че след като така е станало и по-миналата, то е много вероятно и тази година, хем пак по горе долу същото време, да се случи все същото - сняг и студ. И че е по-добре да са понатрупани наблизо събрани отпреди това клони и цепеници, а не да тръгва човек да ги търси тепърва из смръзнатата, вледенена гора...

Говоря това, защото нито една последица от поредното в човешката история "движение на народите" няма да ни отмине. Това, което става сега в Гевгелия или по гръцките острови, не трае два дни. И не касае само последиците от една местна война в Азия или Магреба.

За единствен път по тоталитарно време, с много перипетии, ми се удаде да посетя Франция през далечната вече 1984 г. Отвъд културния шок, стреса от рекламната лъскавина и конкурентната динамика на "западното" общество, зърнато за първи път от мен тет-а-тет, бях поразен от факта, че около Айфеловата кула в Париж гъмжи от негри и араби. И че е така и около много френски пазари. Това беше тогава; днес в Париж има цели квартали, които не се отличават от Тунис, Мароко или Сенегал. Спомням си как един алжирец наскоро ми разправяше каква шега си устроил негов приятел, собственик на улично кафене в Марсилия. Кафенето, цялата улица, пък и кварталът етнически отдавна вече "принадлежали" на имигранти от Магреба. Та когато белокожа европеидна възрастна двойка французи, очевидно някъде от Севера, решили да седнат в заведението му, за да си починат и изпият по питие, кафеджията демонстративно се развикал: "Молим, веднага маса -



за драгите чужденци,



веднага чиста маса за туристите, ей сегинка ще ви обслужим - веднага най-доброто за гостите отдалеко, молим!" С което предизвикал усмивките на смуглите киеци, шляещи се или дремещи наоколо.

Става преселение на народите. Дали някой подпомага или само се възползва от процеса, е сложен политически въпрос. Още по-сложен въпрос е културният анализ и съпътстващите политически, социални, религиозни и какви ли още не пермутации около този процес. Страните, които реагират индивидуално - като Унгария, която строи ограда по границата със Сърбия, или Словакия, която каза - не щем бежанци мюсюлмани, да ги приемат тези, които направиха войните в Либия, Сирия и Ирак, няма да променят общата европейска картина. Европа ще се трансформира етнически, при това с темпове, непознати в историята досега. Националистите бият тревога - Европа ще стане мюсюлманска или африканска, или не знам каква, а психопати като Брайвик стават терористи поради тези промени.

Само че само по себе си това преселение не е опасност, нито прецедент в човешката история. То не застрашава цивилизацията принципно, а я застрашава само ако не знаем къде и защо отиваме. Милионите имигранти, които са вече в Европа и които тепърва ще дойдат - като - обърнете внимание, това със сигурност няма да подмине България, могат да станат както строители на един още по-хубав свят, така и бомба. То и сега вече е така. Един от най-щастливите хора, които съм срещал, бе Омар от Мароко, чието семейство имигрирало в Холандия и той израснал там. Беше инженер, но се занимаваше и с отглеждане на пчели. Излъчваше



пълна хармония и доволство



от съдбата и живота си. Онзи пък, който преди два-три дни тръгна да разстрелва влака Брюксел-Париж, също е имигрант.

Дали такива като първия ще живеят у нас и в Европа след век-два, или като втория, зависи от това как ще ги посрещнем, какъв морал ще им покажем, на какво по-добро от това, от което бягат, ще ги научим.

Ако не се справим, ще има безброй малки войни, а може и някоя много голяма, дори последна.