УНИЦЕФ предупреди, че неравенството продължава да нараства, макар бедността и лишенията на децата по света да намаляват. Най-маргинализираните деца в някои от най-бедните държави вероятно изостават много от връстниците си.

Дали най-сериозните ни усилия провалят най-уязвимите деца? В началото на хилядолетието 189 държави от ООН подписаха декларация, с която глобалната общност се ангажира да намали бедността, глада, половото неравенство, неграмотността, детската смъртност и увреждането на околната среда. Тези амбиции приеха конкретен вид в Целите на хилядолетието на развитие, които трябваше да бъдат достигнати до 2015 г. Скоро ще ги заменят Целите за устойчиво развитие - рамка, която ще оценява направения напредък до 2030 г.

УНИЦЕФ докладва, че броят на децата по света, които не са в начално училище, макар да са в подходяща възраст, е намален с 44% от 1990 г. - когато бяха поставени основите на Целите на хилядолетието. Недохранените деца са намалели с 41%, а глобалната смъртност на децата под 5 години е снижена с 53%.

Има много други позитивни данни. Всяка информация за дете, спасено от болест или глад, защитено от ХИВ, образовано, пиещо чиста вода и спасено от бедност, трябва да бъде



повод за празник



Докладът на ЮНЕСКО е окуражаващо обобщение на направения прогрес.

"Дете, родено днес, има много по-големи предимства, отколкото би имало преди поколение. То има по-добри шансове да доживее до петия си рожден ден. То вероятно ще страда по-малко от недохранване и по-сигурно ще иде на училище. Образованието му увеличава възможностите, ако е момиче, да не бъде омъжено като дете, намалява риска за ранна бременност и раждане и подобрява шансовете на собствените й деца да бъдат здрави и образовани."

Добрите новини обаче са в ярък контраст на лошите. За времето, за което средният читател е стигнал дотук в статията,



повече от 10 деца ще са умрели,



макар да е можело да бъдат предпазени. Не е нужен доклад на УНИЦЕФ, за да ви каже това, което вече знаете: повечето от тях живеят в най-бедните държави на планетата.

В Субсахарска Африка например рискът едно дете да умре, преди да е станало на 5 години, е близо 15 пъти по-висок, отколкото риска за дете в по-богат регион. Ако растежът на населението и тенденциите се запазят, УНИЦЕФ предупреждава, че 68 млн. деца ще починат до 2030 г. от предотвратими фатални случаи.

Досегашните данни за подобрение всъщност прикриват по-страшната тенденция: че пропастта между бедните и богатите расте. "Като поставиха широки глобални цели, Целите на хилядолетието за развитие неволно



окуражиха нациите да измерват прогреса си



чрез средните национални статистики. В бързането да се направи този прогрес мнозина се фокусираха върху най-лесно достижимите деца и общности, а не тези в най-голяма нужда", пише изпълнителният директор на УНИЦЕФ Антъни Лейк в предговора към доклада. "Това вероятно всъщност е забавило прогреса."

Лейк твърди, че основният проблем са липсата на амбиция и дългосрочна визия в поставянето на целите. По онова време се е смятало, че е стратегически нереалистично да се търсят най-труднодостъпните деца. Следващите доказателства обаче разкриха, че стремежът към равенство е всъщност най-евтиният начин за засилване на прогреса. Работата с най-бедните деца е най-добрият начин да се намалят "циклите на лишения и препятствия, преминаващи от поколение на поколение".

Докладът препоръчва да се направят подобрения и в методите за събиране и интерпретиране на данни, за да може да се определи точно кои са и къде са най-уязвимите деца. Измерването на прогреса до 2030 г. трябва да се прави не само чрез усреднени статистически данни, но и чрез това колко се е подобрил животът на най-бедните. Лейк твърди, че целите не са провалили най-онеправданите деца, но честно посочва, че докладът трябва да послужи като аларма.