По рафтовете на голям хладилник, поставен на тротоара пред блок в софийския квартал "Иван Вазов", лежат опаковки с кренвирши, буркани с туршия, пакетирани кюфтета и кебапчета, кутии със супи, пресни плодове и зеленчуци и дори течен шоколад. Пред електроуреда периодично спират хора (основно мъже), взимат по някой продукт и си тръгват. Други пък спират, за да сложат нещо ново вътре.

Уличният фризер е първият от инициативата "Ако си дал", с която столичанинът Стефан Чолаков е решил да храни бедните си съграждани. Лично той вече от три месеца оставя неизползваната храна от заведението си, пред което се намира хладилникът. "Сутринта ви гледах по телевизията, чудесна идея, поздравления, и аз ще помагам" - стиска ръката на Стефан възрастен жител на кооперацията, който току-що се показва от входа.

За трите месеца през бистрото на Чолаков свикнали да минават над десет души. Първоначално те тихомълком оглеждали съдържанието на фризера и си тръгвали с храна. Постепенно някои от тях започнали и да си говорят с бизнесмена.

"Храня както неграмотни, така и хора с по две висши образования", разказва той. "Общото за всички е, че се чувстват отхвърлени и самотни и че жадуват някой да си поговори с тях като с хора. Вече чух няколко наистина покъртителни истории - имотни измами, провалени бракове и т.н. Най-добре обаче се почувствах, когато преди дни един от хората, които в началото се хранеха тук,



се върна и остави във витрината кутия с кюфтета



и кебапчета. Оказа се, че си е намерил работа в някакъв ресторант. Споделил с шефа си за моята инициатива и той му позволил всяка вечер да взима неизядената стока и да я носи".

През седмицата Чолаков обяви идеята си във "Фейсбук". Само за 24 часа тя бе споделена от над 15 000 души. В резултат за няколко дни заведенията в България, където хора в затруднено положение могат да намерят безплатна храна, вече станаха 18.

"Днес ми подариха един фризер, който по-късно ще пратя в Пловдив - разказва инициаторът на хладилниците за бедни. - Най-вероятно ще бъде сложен на главната улица. Едно момиче със заведение на нея също изяви желание да помага. Знам, че в София, в Бургас, в Стара Загора и във Варна вече има и други места, които събират храна".

Чолаков се надява "Ако си дал" да се разрасне още и да принуди държавата да се замисли сериозно за проблема с изхвърлянето на храна. "Всъщност не очаквам нищо друго, освен тя да спре да пречи на фирмите, които искат да помагат. Говорил съм с представители на някои от най-големите търговски вериги у нас, от които пазарувам ежедневно. Всички знаем, че всяка седмица изхвърлят тонове храна с изтичащ срок на годност. Много от тях са готови да дарят онази продукция, която вече не може да се продава, но все още е напълно годна за употреба. Ако обаче магазините сега направят официално дарение, те ще трябва да платят и ДДС върху стойността му - при това не върху покупната, а върху продажната цена. Затова предпочитат да бракуват. Аз обаче вече съм се разбрал с хора от една от веригите да "изхвърлят" дълготрайната си стока в един шкаф, а аз да я взимам оттам и да я слагам във фризера".

Храната за бедните и бездомните събира човек, когото преди 18 години американското списание Тime нарече



"най-младия банков обирджия в света".



В края на май 1997 г. 22-годишният тогава младеж открадва 181 милиона неденоминирани лева от все още държавната Пощенска банка. Чолаков не използва маска и оръжие и не се промъква в трезора през нощта. Източва парите в работно време, и то с помощта на роднини и на нищо неподозиращи служители на финансовата институция. В ония години днешният съдържател на ресторант има няколко счетоводни фирми, заради които постоянно се върти между банковите гишета. Оттам забелязва множество пропуски в сигурността на системата, от които в един момент решава да се възползва. Удара си нанася с помощта на брат си, на братовчед си и на тяхна приятелка. Самият Стефан стои в сянка и дори не влиза в банковия клон. Въпреки това вечерта на 31 май 1997 г. той и хората му, за които "мозъкът" на операцията твърди, че не са знаели в какво са замесени, се оказват собственици на две палета с пачки, чието общо тегло е 980 килограма. "Те пренесоха парите в чували в един апартамент, а аз карах с колата след тях - припомня си Чолаков. - След това заминах в Гърция с идея да избягам в Канада".

Плановете са осуетени от собствения му баща. Когато вижда репортажите за банковия обир, Чолаков-старши се сеща, че преди време синът му няколко пъти говори за слабата банкова сигурност. Разбира, че думите не са били просто приказки, а подготовка за нещо много по-сериозно. Звъни в полицията и казва, че обирът най-вероятно е дело на Стефан. Ченгетата му показват на камерите всички хора, влизали в банката през онзи ден. Чолаков-старши разпознава на мониторите малкия си син и племенника си. Следват арести. Арестувана е и касиерка на банката, която до този момент минава за един от най-опитните и честни нейни служители. Вече в Гърция, Стефан започва да кореспондира с баща си, който го убеждава да се върне и да се предаде.

В крайна сметка крадецът наистина връща парите и оказва пълно съдействие на полицията. Осъден е на 4 години и няколко месеца. От ареста



бъдещият ресторантьор пише писмо до БНБ,



в което описва всички пробойни в банковата система, които е забелязал. Лежи малко повече от две години и шест месеца и после е освободен - не и без застъпничеството на множество банкери, с които Стефан започва да си сътрудничи. След като излиза от затвора, Чолаков регистрира фирма в сферата на банковата сигурност.

Бившият затворник твърди, че днес не се опитва да изкупва старите си грехове. "Преди 18 години аз не бях лош човек, а бях млад и самонадеян - оценява се той.- Родителите ми бяха дали много добро възпитание, но по природа аз съм си авантюрист. Направих грешка, за която платих. Никой не е застрахован от това, дори и най-добронамерените същества, за какъвто се смятам и аз. Днес правя всичко това не за да се извинявам на някого, а за да дам пример на двете си деца и да ги направя добри хора. Те знаят какво ми се е случило в миналото, но аз много пъти съм им повтарял, че те не трябва да правят така. Уча ги да се трудят и да помагат на околните", казва Чолаков. И звучи искрено.