Нека започнем с едно уточнение: като десетки милиони американци и аз съм член на Prime, програмата на Amazon.com, която те таксува 99 долара годишно в замяна на неограничена безплатна доставка и други предимства. В началото използвах сайта на Barnes & Noble, когато правех поръчки на книги или други подобни продукти. Но когато се задомихме, със съпругата ми не успяхме да устоим на удобството от факта, че всичко, от което имаме нужда, може да бъде поръчано от едно-единствено място. Преди няколко години, когато прочетох за безскрупулните работни условия в някои от складовете на "Амазон", обмислях да се откажа от Prime. Фактът, че не го направих, вероятно говори за мързел и липса на съпричастност от моя страна, но и за проблем на колективно действие. Как един отказан абонамент би променил нещо?

Разкритието, което беше публикувано във вестник The New York Times, че някои от работниците с бели якички са получавали почти същото грубо отношение като тези със сини, съживи дебатът за културата и работната етика на основаната в Сиатъл компания. Джеф Безос твърди, че не разпознава компанията, описана в статията, а тя обрисува картина, в която съществуват контраобвинения спрямо болни от рак и други работници, сблъскващи се с огромни лични проблеми. Но статията в The New York Times е подплатена и с други материали, като книгата на Брад Стоун "Магазинът за всичко: Джеф Безос и ерата на "Амазон". Под управлението на Безос компанията развива



Дарвинов подход в бизнеса,



окуражавайки работниците си от горния ешелон да работят извън работното време, като системно съкращават по-слабо представящите се.

В една от следващите си публикации по темата The New York Times посочва, че извънредната работа и яростната конкуренция сред професионалните служители са характерни за "Амазон". Във висококласни инвестиционни банки и правни фирми служители, особено по-младите, често са имали 16-часови работни дни, били са на работа дори през почивните дни. Но в историята с "Амазон" все пак има нещо, което рязко привлича вниманието. Само за три дни под нея се изписват повече коментари на страницата на вестника, отколкото под която и да било друга статия, която са публикували.

Може би читателите на The New York Times, които в повечето случаи са добре образовани и достатъчно заможни, обичат да четат за лошите неща, които се случват на хора като тях. Но мисля, че става въпрос за нещо по-дълбоко от това. На 9 август "новата икономика" празнува своя 20-и рожден ден - на 9 август 1995 г. "Нетскейп" стана публична компания и става все по-трудно да игнорираме някои от негативните й аспекти. Зад всички технологични предимства и иновации в продуктите стои огромен процент старомодна дисциплина в труда, ниски заплати и злоупотреба с мениджърски позиции.

Според първоначалните си защитници като Алън Грийнспан и Джордж Гилдър новата икономика ще е нещо прекрасно, маркирано с възход на производителността и приходите, засилена конкуренция и по-ниски цени. За кратък период от време, в края на 90-те, част от тези предсказания започнаха да се осъществяват - инвестициите в информационните технологии се извисяват, при производителността и работните заплати се наблюдава стабилно покачване. Но от 2003 г. производителността и заплатите се променят минимално. Според Джон Ферналд и Бинг Уанг, двама икономисти към Федералния резерв на Сан Франциско, скоростната тенденция на растежа на производителността на труда се е върнала на нивото, на което е била между 1973 г. и 1995 г. (около 1.5% годишно), много по-ниско в сравнение с периода 1948-1973 г. (около 3.2% годишно).

За да бъде всичко подсигурено, се е развил оживен дебат дали официалната статистика представя адекватно някои от иновациите на новата икономика, като предлагането на стоки и услуги, включително и сравняващи сайтове и предаващи на живо медии. Но тези дебати се развиват, откакто се понижи първоначалното ниво на производителност - през 70-те и 80-те, и е малко вероятно да бъдат разрешени. Във всеки случай най-големият тест за растежа на производителността е дали това ще доведе до



по-високи заплати и стандарт на живот



за по-голямата част от населението. По последни резултати новата икономика е разочарование.

"Амазон" е добър пример за това как работи съвременната икономика. За повечето си клиенти, включително и за мен, това е един ужасно удобен уебсайт. Но зад фасадата на новата икономика лежи огромната мрежа на старата икономика от складове, камиони и работници на изключително скромно заплащане. За "Амазон" в момента работят повече от 150 000 души по целия свят, много от които са временни работници без медицински осигуровки или платен отпуск според различни медийни съобщения. (Служителите на пълен работен ден получават бонуси.) Злоупотребата на "Амазон" не е изненадваща. Неговият истински съперник не е нито "Епъл", нито "Гугъл", нито някоя компания от Силициевата долина, а "Уолмарт" и останалите търговски вериги с конкуриращи се цени, малки маржове на печалба и плашещо ниски заплати.

Разбира се, "Амазон" не е единствената компания в съвременната икономика, която притежава качества на старата. Със сигурност вече всички знаят, че телефоните на "Епъл" са произведени и сглобени в китайски фабрики, където заплатите са ниски, работното време е дълго, а независими контролни органи продължават да разкриват злоупотреби. Uber и Lyft настояват шофьорите им да са независими предприемачи, а не служители, което позволява на фирмата да не плаща здравни осигуровки и бонуси. Много компании, занимаващи се с дигитална медия, са принудени да се състезават за малките реклами, които монополистичните гиганти "Гугъл" и "Епъл" не са погълнали, въпреки че плащат по-ниски заплати и предлагат по-малко облаги от старите медийни компании, които са изместили. По-рано този месец авторите на сп. Vice Media станаха поредната голяма група служители на дигитална медия, които потърсиха синдикална защита и подкрепа за по-добри заплати и работна обстановка.

"Амазон" от своя страна дълго време се противопоставяше на усилията на работната си сила да се синдикализира както в САЩ, така и в останалите страни.



Тази битка все още продължава



След статията в The New York Times, официалeн представител на големия британски профсъюз GMB, който се опитва да привлече част от 7-те хиляди служители на Amazon UK, обвини компанията, че се отнася към персонала си като с роботи и че предоставените от нея работни условия често водят до физически и психически заболявания. Проучване по поръчка на GMB сред персонала на "Амазон" показва, че 71% от служителите изминават повече от 10 мили на ден по време на работа, 70% смятат, че получават дисциплинарни точки незаслужено и 89% се чувстват експлоатирани.

Не си спомням думата "експлоатация" да се е подмятала толкова много в ерата на "дотком". Но пък днес е употребявана доста често. В парлив отговор на статията от "Таймс" Лари Елиът, икономическият редактор на вестник "Гардиън", напомня на читателите си, че съюзите в американския частен сектор са "първоначално сформирани като отговор на експлоатацията през 19-и век на притежателите на мелници". Той допълва, че чрез "поддържането на уплашена работна ръка чрез камшик от постоянно напрежение, подигравки и психологически тормоз Безос се превръща в еквивалента на това през 21-ви век".

Защитниците на "Амазон", водени от бившия прессекретар на Белия дом Джей Карни, който е настоящият вицепрезидент на компания за глобални корпоративни отношения, усърдно оспорват тези определения. Трябва да бъде отбелязано, че компанията плаща високи заплати на част от работниците си с бели якички, като и им предоставя здравни осигуровки, опции върху акции и други обезщетения. И все пак... каква ирония би било, ако едно от наследствата на "Амазон" и останалите компании на новата икономика би съживило нещо, което спомогна за определянето на старата икономика - работническото движение.