Това трябва да се помни. Наглото искане на чиновниците да измъкнат от държавния бюджет 69 милиона лева, за да ни направят избори и референдум, би трябвало да се впише с дебели думи в историята на прехода. Не знам какви са били тези "различни методи", които министър Владислав Горанов е използвал, за да съкрати чиновническата мечта от 69 до 51 млн. лв. (вероятно е използвал изваждане и делене), но и новополучената сума си е историческа наглост.

Спомням си като бял ден, когато цената на изборите прехвърли психологическата граница от 20 млн. лв. Звучеше неестествено, при положение че изборите в края на миналия век с всичките им салтанати струваха около 9 млн. Тъй като вече малко неща ме учудват, с нетърпение чакам кога цената на вота ще мине 100 млн. лв. Тогава пак ще се появят другари, които мъдро ще обяснят, че изборите са сложно нещо и това е естественият ход на нещата.

И така - сега ще правим местни избори и референдум. Според чиновниците това е много сложен процес, който изисква много, много сериозни вложения. Доводите им - за първи път ще се избира кмет в села над 100 души. Втори довод - за първи път на национален референдум ще се гласува в чужбина. Трети довод - има сериозен проблем с печатницата на БНБ, която няма капацитет да отпечата толкова много бюлетини (на практика ще има села, в които ще се гласува с пет бюлетини). И четвърти довод - все пак ще има цели два вида избори - местни и референдум, нали?



Тези доводи са силни, но не са верни



Това, че малките села ще си избират кмет, не означава, че там ще се гласува за първи път. Те не са избирали кмет на кметство, но са избирали кмет на община. Вярно е, че за пръв път на референдум ще се гласува и в чужбина. Но през 2011 г. предните местни избори се проведоха заедно с изборите за президент и вицепрезидент (там също се гласува в чужбина) и този двоен вот ни струва с 12 милиона по-малко, отколкото е сега - 39 млн. лв. (План-сметката бе за 35 млн. лв., после тайно и полека набъбна с още 4 млн.) И преди, и сега общият брой на секциите в България и чужбина пак ще бъде около 12 000.

Да, сега ще има два вида избори - така е, но това не означава, че всички разходи трябва просто да се умножат по две. Все пак огромната част от най-големите разходи по изборния процес - около заплащането за членовете на избирателните комисии и за охраната, са структурирани като за един вид избори. Явно е желанието на правителството да вдигне заплащането в комисиите, но няма как това да стане двойно. Дори и членовете на СИК и ОИК да получават двойни хонорари, това няма как да вдигне цената на вота до небесата.



Да, очевидно има проблем с печатането на бюлетините



Преди скандала "Костинброд" областните управители определяха кои печатници да отпечатват бюлетини. Сега броят на лицензираните печатници беше сведен по закон до 3 - печатницата на БНБ, "Демакс" и "Дунав прес". Беше избрана печатницата на БНБ, която няма капацитет да отпечата необходимите 18 милиона бюлетини. Нещо повече - трите заедно нямат капацитет да отпечатат 4 вида бюлетини за местни избори и бюлетината за референдума. Тези 4 вида бюлетини имат 265 разновидности - толкова са общините в страната. Включете тримата районни кметове и добавете бюлетините за около 3200 кметове на кметства (доста кметства включват няколко села или махали). За да се реши задачата с бюлетините, имаше предложения - да се изнесе печатането в Румъния (което си е сериозен удар по националната чест) или да се засили капацитетът на печатницата на БНБ, като се закупят допълнителни машини (но тя е търговско дружество и работи според Търговския закон, затова ще е странно да бъде подпомагана през план-сметката за изборите). Който и вариант да бъде избран, решението ще струва около 5 млн. лв. повече на фиска.

От Даниел Митов се чу още един довод. Тъй като ще има референдум и ще се отварят секции в чужбина, МВнР ще има много разходи за командировки. Много, много - колко да е много? Секциите в чужбина ще бъдат 428. Членовете на СИК там ще бъдат партийци, командировани за сметка на партиите. Те не засягат план-сметката. Във всяка сметка трябва да има представител на държавата, но това са хора от посолството, те не пътуват от България. Документите по изборите се разнасят от куриери. Общо около 600 души от МВнР ще бъдат командировани покрай изборите. Те получават по 35 евро на ден. Както и да ги смятате, повече от 300 хил лв. няма да отидат за тях. Това перо не е огромно.



Защо сметката от 51 млн. лв. не излиза



През 2007 г. местните избори ни струваха 18.5 млн. лв. Общо. 13.8 млн. лв. за първия и 4.7 млн. лв. - за втория тур. През 2011 г. местните избори се проведоха заедно с изборите за президент и вицепрезидент и ни струваха 35 млн. "Ядреният" референдум на Станишев ни струваше 13.2 млн. лв.

Всяка план-сметка за изборите съдържа 10 позиции.

4 от тях включват разходите за Сметната палата и националните обществени медии - БНТ, БНР, БТА. Дори и в скъпата 2011 г. с двойните избори общото количество на разходите по тези 4 пера не надхвърли 1 млн. лв.

Всяка план-сметка включва разходите за пет министерства. За регионалното - да си оправи ГРАО; за образователното - все пак се ползват класни стаи за секции; за отбраната; за Външно - което прави изборите в чужбина, и за МВР - което охранява вота. Най-много са разходите за МВР - около 4 млн., всички останали заедно получават около 2 млн. Дотук станаха 7 млн.

Всички останали изборни пари отиват по единственото останало перо: "Разходи по бюджета на МС за организационно-техническата подготовка на изборите". Тук са включени - възнагражденията и материалното осигуряване на ЦИК, възнагражденията в СИК и ОИК, за самото броене на изборните резултати -принтери и софтуер, за разяснителна кампания.



И за самите бюлетини



Тъй като съставът на ЦИК е ограничен, разходите по него не надхвърлят 1 млн. Парите за кампанията, която ЦИК трябва да организира, са под 0.5 млн. - тази кампания винаги е била символична.

Накратко - има само две пера, по които може да се увеличи рязко план-сметката - това са разходите покрай членовете на СИК и разходите за печатането на бюлетини. На последните двойни избори разходите за членовете на комисии достигнаха 18.5 млн. Сега Горанов твърди, че от 51 млн. лв. бюджет 23 млн. са за възнаграждения, но това едва ли е така. Миналата година (решение на ЦИК от № 660, 07.08.2014) еднократните възнаграждения за всички членове на една максимално голяма СИК възлизаха на 531 лв. Т.е. всички СИК в страната няма как да генерират повече разходи от 6.3 млн. лв. Въпреки че членовете на ОИК получават месечно възнаграждение за работата си (около 940 лв.), общите възнаграждения за тях едва ли са повече от 0.5 млн. Добавете и осигуровки и пак ще разберете, че когато говорят за 18-23 млн., не става дума просто за хонорари/заплати, а за общ размер на средства, които да подпомогнат работата на комисиите. Иначе излиза, че за 4 години, по Горанов, хонорарите на членовете на СИК и ОИК са се вдигнали с... 25 на сто, което не е така. Вдигнали са се и продължават да се вдигат страничните разходи.

Е, стига. Изборите са скъпо удоволствие, няма спор, но все пак говорим за България. Страна, която трябва да оптимизира разходите, а не цените за вота да "набъбват главоломно след всяка промяна в Изборния кодекс", както мъдро обясни Владислав Горанов. Набъбват, защото правителството допуска това. Набъбват, защото изборите са време за обяд на политическата хранителна верига.