Мавритания е последната страна в света, която премахва робството след два неуспешни опита едва през 1981 г. През 2007 г. го криминализира, а на 11 август т.г. робството е обявено за "престъпление срещу човечеството." Законът предвижда 20 години затвор за притежателите на роби. Също така във всеки град са предвидени местни трибунали, които да следят и докладват за неспазването му. Все пак страната продължава да е с най-висок процент робство - 150 хил. при население от 3.8 млн души, по данни на Глобалния индекс на робството (The Global Slavery Index), съставен от австралийската фондация "Уолк фрий" (Walk Free).

Да се напише нов закон е лесно, трудното идва, когато той трябва да бъде приложен. След като робството е обявено за престъпление, само един човек е бил осъден съгласно закона. Това е жена, която е обвинена, че е държала две деца в условия на робски труд и бедност. Тя получава само шест месеца затвор, но е освободена, преди да ги излежи. По ирония на съдбата днес в мавританските затвори няма нито един робовладелец, но има активисти срещу робството, които са се озовали там, защото искат законът да бъде спазван.

Робството е вкоренено в обширната пустинна земя на Мавритания, където маврите, които там се наричат "бели", поробват "черните маври", или харатини. 85% от харатините са неграмотни, защото нямат право да се обучават редом до "елита". "Белите" имат контрол върху политиката, бизнеса и човешкия живот, въпреки че представляват едва 20% от населението на Мавритания.

На 20.08.2015 г., една седмица, след като страната обявява робството за



престъпление срещу човечеството,



съдът на Мавритания осъжда на две години затвор водещия активист в борбата срещу робството Бирам Дах Улд Абайд. Той и още двама негови съмишленици били заловени миналия ноември по време на мирен протест. Те не са разрушили ничия собственост, не са обидили и не са наранили никого. Според властите Бирам Дах Абайд, лидер на организацията "Инициатива за възраждане на аболиционизма- Мавритания" (IRA-Mauritania), неговият асистент Билал Рамдан и Джиби Соу, който води кампании за културните и цивилните права, "принадлежат към нелегална организация, която провежда неразрешен митинг" и са оказали насилие над полицията. Бирам Дах Абайд заявява, че много пъти той и неговите съмишленици са се опитали да подадат заявление, за да регистрират организацията, но никой не уважил исковете им. "Това е стъпка назад за свободата в страната ни", казва Брахим Улд Ибити, адвокатът на Бирам, и нарече цялото дело "пародия на справедливостта".

Джиби Соу бил освободен от затвора по здравословни проблеми, но останалите двама получават по две години. "Амнести Интернешънъл", ООН, международната организация Avaaz.org и по-малки независими организация за човешките права настояват активистите да бъдат освободени незабавно, но "поради липса на оневинителни доказателства" съдът решава да ги остави да излежат присъдите си.

"Главната причина за съществуването на робството в Мавритания е нежеланието на правителството да поеме инициатива за промяна", казва Клара Кларк, юрисконсулт в Международната организация за правата на малцинствата. Бившата френска колония Мавритания е възприемана като съюзник в борбата срещу "Ал Кайда" и "Ислямска държава", чиито активисти минават през страната, за да стигнат до Мали. Именно тази геополитическа ситуация измества вниманието от проблема с робството. По време на гостуване на Мутума Рутере, специален докладчик на ООН за робството в град Кеди през 2013 г., организацията на Бирам била възпрепятствана да му представи жертвите на робството. "Отидохме в Кеди, за да запознаем докладчика Мутума Рутере с робите", казва Бала Турe, говорител на "Инициатива за възраждане на аболиционизма" (IRA-Mauritania)." Властите не ни позволиха да влезем в стаите си, които бяхме резервирали в същия хотел. Правителствените служители също така представиха фалшиви жертви, които се срещнаха с него, за да му кажат, че нещата вървят към добро и че в Мавритания расизмът вече не съществува. Полицаите на входа проверяваха щателно всеки, който искаше да влезе, и определяха кой може и кой не."

Според Бирам Дах Абайд неграмотността и бедността на харатините им пречи да потърсят помощ. Въпреки закона, съдът пренебрегва техните случаи, но винаги се заема със сигнали, подадени от "господарите." "Има няколко сигнала, подадени от харатини, но разрешаването им или отнема много време, или присъдите са прекалено леки, а осъдените се пускат на свобода след известно време. Хората чувстват, че системата работи срещу тях, а не за тях.В новия закон няма разпоредби, отнасящи се до защита правата на жертвите, което плаши хората, защото не знаят какво ще им се случи, ако дръзнат да потърсят помощ", казва той.

Каузата, на която Дах Абайд е отдал живота си, е да покаже на хората, че могат да живеят и по друг начин. Това се оказва много трудно, тъй като харитите са свързани с господарите си поради икономическа нужда, заради традициите или, както Бирам Дах Абайд твърди, заради грешно интерпретиране на исляма. Според тях да се поставя под въпрос робството, е да се постави под въпрос исляма. Религията е чувствителна тема в страната. През зимата на миналата година активистът Мохамед Чейкх Оулд Макхатир е убит, защото пише статия против



кастовата система



в родината си. Написаното е прието като "обида към пророка Мохамед". Осъден е според шариата на смърт.

Бащата на Бирам бил освободен от робство като акт на благоволение, но майка му останала робиня до края на живота си. Баща му не могъл да убеди нейния господар и ислямските съдебни органи да я освободят. Дори тогавашният френски посланик отказал да се меси в ислямските закони. На 9-годишна възраст Бирам става свидетел на дискриминацията, на която е подложено неговото семейство. Не изпълнява съвета на баща си да не се набива да очи и да не оспорва вече установените закони. Бирам постоянно търси отговори на въпросите, които го измъчват, учителите му не го гледат с добро око, защото често пъти в час започва да говори за дискриминацията и правото на свобода. Родителите на неговите приятели съветват децата си да стоят настрана от него.

Президентът на Мавритания Мохамед Улд Абдел Азиз твърди , че на харатините е гарантирана конституционна защита, както и че в страната е установена комисия за човешките права. Това, на което сме свидетели, са "последни следи" на много стара практика. Президентът обвини Абайд, че разпространява расистка пропаганда.

Президентът е бил политически опонент на Бирам по време на президентските избори през 2014 г. Той получава едва 4% от гласовете, а Абдел Азиз печели с преднина от 82%. Повечето партии отказват да участват в изборите, защото според тях са фалшифицирани. "Това са тъжните истории, които са често срещано явление в Мавритания", казва активистката Сиду Уейн. "Да кажем, че робството в Мавритания е свършило, е лъжа." Има случаи в очакване на решение от съда и групи като тази на Абайд, които постоянно намират нови доказателства за робството. Ако то е свършило и правителството няма какво да крие,защо тогава не позволява да се проведе задълбочено разследване? Защо тормозят организациите, които се борят за правата на хората?"

В отворено писмо, което публикува след произнасяне на присъдата Бирам Дах Улд Абайд обещава, че ще продължи да се бори срещу робството и ще окаже натиск върху Америка и Европа за предприемане на мерки срещу тази порочна практика. "От своята тъмна килия призовавам да се мобилизират всички законни и дипломатически мерки, включително и спиране на всякаква финансова помощ за Мавритания, за да се притисне правителството да предприеме действия, които да изкоренят робството, расизма и дискриминацията."