На 5 декември 2013 г., 9 месеца след оставката си като кмет на Варна, Кирил Йорданов свика пресконференция. "Иска да покаже кой кара влака, че още е той", възкликна мой познат. И наистина, "езикът на тялото", пък и самият език бяха в стил "свеждам ви някои неопровержими истини" - като началник, който в този град може винаги да постави всеки на мястото му.

Йорданов искаше да опровергае критиките за "батака, който е оставил в наследство". Мъчеше се наистина да покаже, че той кара влака. Но реално не бе така. Влакът се движеше по същия начин, само че без него. Същите фирми, които безоблачно печелеха общинските поръчки, продължиха да го правят. Същите общинари, които стояха в сивите точки между задкулисието и публичната сфера, продължиха да разпределят ресурсите. Разликата бе, че



на върха на пирамидата вече стои



Иван Портних (доста по-безличен; дали защото е безхарактерен, или защото не иска... но много по-слаб фактор). В тази история имаше и много лични предателства. Затова, когато в петък при второто си публично появяване Йорданов обяви кандидатура за пети мандат и каза: "Докато аз се оттеглих, други хора изкачиха нови стъпала в кариерното си израстване - депутати, министри, кметове и общински съветници", имаше предвид, че несправедливо само той е опрал пешкира.

Две са версиите за впускането му в новата битка. Първата, конспиративна - това е игра на статуквото, при която ГЕРБ и общинската администрация издигат удобен конкурент. Конкурентът може да иде на балотаж, но да спечели не може. По същия начин, гласи версията, бе вдигнат Веселин Марешки през 2011 г. в услуга на Йорданов (и на национално ниво се правят такива комбинации - "сблъсъкът" Първанов - Сидеров от 2006 г.). Мен ако питате, бившият кмет е в състояние да дръпне немалко гласове от гербера Портних, затова версията издиша.

Второто обяснение е от просто по-просто - на Йорданов просто му се управлява. За какво му бе на Борисов втори управленски мандат - ами заради същото, сърбят го ръцете за власт. "Ей, не се нацаруваха, бе!", възкликна друг мой познат при новото кандидатиране. Така е - всеки цар иска да царува, всеки, който може да носи корона, посяга към нея. А Йорданов може - има всички шансове ако не пак кмет, то да е водещ фактор в общинския съвет. Доста хора са заинтересовани да се върне - и бившата му администрация, и сателитните неправителствени организации, подобни партийки, икономически лобита. Има си политически и институционални приятели, избирателите, не се съмнявайте, също са налице. Общините и държавата все повече се управляват чрез сложни коалиционни формати, тематични мнозинства, партията мастодонт става отживелица. Дори личността на върха (кмет, премиер и т.н.) губи значение.



Важни стават групичките, които балансират,





принуждават, сменят цветове и партньори, преформатират, де факто държат мнозинства... Бившият кмет смята да води листа, да издига районни кметове - има всички шансове да бъде този фактор в общинския съвет и града.

Йорданов е много опитен и вещ в някои работи. На пресконференцията при издигането тънко очерта фронтовите линии - за Янко Станев (СДС) и Борислав Гуцанов (БСП) имал "негативно мнение", Иван Портних обаче не е толкова лош ("нормално е да е фаворит"). Осветени бяха и връзките с АБВ (не влизал в преговори, но бил масово издиган от редовите структури). Но всичко това са фронтовите линии към момента. Повтарям - към момента. Във Варна всички са и бивши приятели, и бивши врагове, и потенциални такива. Ето, някои от лидерите на протеста през 2013 г. вече са с Йорданов. Вчерашните му ортаци са срещу него. Сега почват пазарене, игри - кой с кого, как, с какъв "ресурс", за колко избиратели ще се хвърли... До оня ден не беше, но след включването на Йорданов изборната битка във Варна стана истински интересна и непредсказуема. Отвори се прекрасно поле за пазар, в който ще се включат доста щабове.

Но изборите във Варна стават интересни и за всеки, който непредубедено иска да проследи едно вълнуващо състезание. Така е - имаме кандидат за втори мандат от управляващата партия, зад когото стои Бойко Борисов, който в последните месеци поразкраси града и му предстоят още тържествени лентички; налице е "злодей", който също се има с Бойко Борисов и който бе натирен след протести, за мащаба на които обаче се пишеха откровени глупости ("злодеят" знае много неща за задкулисието, познайте какво назнайва за конкурентите); имаме десен претендент, който влезе нелошо в кампанията, но шансовете му не са големи (ако Чавдар Трифонов надвие Портних, то значи по-дясното да надвие дясното - такава битка още не се е състояла в България); имаме





двама министри от правителството на Орешарски





(Анелия Клисарова от БСП и независимият Даниел Папазов), един националист (Костадин Костадинов, "Атака"). Йорданов вероятно ще дръпне много гласове от Клисарова, част от вота за Портних, ще пощипне от Папазов и понеже го издигат Тракийските дружества, ще вземе и от Костадинов. Би трябвало най-спокоен да е Трифонов, защото електоратът му (ДСБ) не е засегнат от Йорданов. Но старият кмет за първи път няма партия зад гърба си. За първи път няма армия, която вкупом да гласува за него. При втори тур със сигурност ще мотивира доста хора за вот срещу се себе си.

Вече разбрахте, че някои от т.нар. лидери на протеста стоят зад Йорданов. Други от първия ден след протеста работеха за ГЕРБ и Портних. Сега се карат. В крайна сметка големият въпрос е дали моделът "Кирил Йорданов" ще продължи да съществува със или без Кирил Йорданов.