http://www.webcafe.bg





Отново попаднахме в новините. Отворете произволен информационен източник на немски, френски или английски език - всички са пълни със снимки и информация за четиримата българи, арестувани в Унгария за съучастие в неописуемо престъпление, което по варварщината си може да се конкурира с газовите камери на Хитлер.

Защото как иначе се квалифицира съзнателното решение да натъпчеш 71 души - сред тях жени и деца - в херметически затворената каросерия на хладилен камион? Да ги оставиш да се задушат до смърт, без да обърнеш внимание на отчаяните им опити да се освободят? А да зарежеш телата им насред магистралата?

Най-циничното е, че предварително всеки един от тези 71 души е платил хиляди евро "такса", за да се качи на камиона ковчег. Такса "трафик" за "прекарване" през несъществуващите граници между три европейски държави: Унгария, Австрия, Германия.

Снимките на трима от задържаните български граждани циркулират навсякъде. Имената на арестантите бяха осветени от германското издание Der Spiegel, което публикува и богатото криминално досие на един от българите - Методи Г. от Лом.

Нито една българска институция обаче не намери за нужно да подаде публична информация за самоличността, произхода и миналото на въпросните лица. Остава неясно как е възможно германската полиция да има данни за престъпната му дейност още от 2009 г. насам, когато се е замесил във въоръжен обир на бензиностанция в Бохум, а българската полиция да прояви интерес към издирването и ареста му чак след повече от 5 години.

Известно е още, че сред задържаните има мъж, който не е българин по рождение, а е ливанец по произход - 50-годишният Касим С. Следователно този човек е придобил паспорта си след съгласувателна процедура със Съвета по гражданство, в който участват служители на Министерството на правосъдието, МВР, МВнР, МРРБ, МТСП, МЗ, ДАНС, Държавната агенция за българите в чужбина и Държавната агенция за бежанците.

"Националността в този случай няма никакво значение", твърди външният министър Даниел Митов.



За чуждестранната преса може и да няма особено значение



как ще се представи информацията, но за българските служби за сигурност това би трябвало да е много сериозен проблем.

За дипломацията ни - също, защото за пореден път страната ни се свързва със съучастие в организирана престъпна дейност. Всеки вестник описва една и съща схема: съществуват множество групи от българи, сърби, унгарци и румънци - професионални каналджии, които печелят огромни суми пари от мизерията на бежанците.

Мафията, която досега се занимаваше с контрабанда, трафик на наркотици, проститутки или "бели роби" от маргинализираните общности по Балканите, вече се е преквалифицирала в нещо като нелегална дирекция "Миграция" на Европейския съюз.

Съществуват и самостоятелни трафиканти, при които рискът от фатални инциденти е много по-сериозен.

"В България средната месечна заплата е между 300 и 350 евро. Ако там предложите 500 евро на шофьора - който е последното звено по веригата - човекът няма да се поколебае да поеме риска", пише австрийският Der Standard.

Изглежда, само българските служби не се впечатляват особено от кризата, в чиято мъртва тяга участват и наши сънародници с цел бърза печалба. Премиерът Бойко Борисов ги нарече "изроди" и побърза да посъветва "големите началници да се разберат", вместо да потърси отчет от собственото си контраразузнаване.



Единствената реакция от страна на МВР



е интервю в сутрешен блок (!) на вицепремиера Румяна Бъчварова, която се ограничи със сводката, че "имаме информация за тях и активно участваме в самия процес на разкриване на тази група, на изясняване на обстоятелствата". Вицепремиерът Меглена Кунева дори се опита да припише нещо като всенародно чувство за срам заради нечовешкото им деяние. Истината е, че провалът не е морален или народопсихологически. Провалът е институционален. С оправданието, че "престъпността е интернационална", българските правоохранителни институции си измиват ръцете, че са изпуснали контрола върху "износа" на подизпълнители за мафията.

От години в Европа има десетки случаи на българи, заподозрени като организатори на нелегални превози и трафик на хора с цел експлоатация (и сексуална, и трудова) и други финансови облаги.

Само преди месеци Франция арестува цяло семейство българи - трафиканти на инвалиди, принуждавани чрез побоища и глад да просят по улиците на Марсилия - някаква извратена форма на робовладелския строй в съвременен вариант.

Спомнете си и катастрофата в Берлин, при която бяха премазани шестима души в бус с българска регистрация. Оказа се, че бусът е бил пълен с гастарбайтери, като вероятно шофьорът е правил нелегален курс от Русе до Хамбург - нарушение, което нямаше да бъде забелязано, ако не се беше стигнало до фаталния инцидент.

Тези случаи само идват да покажат, че явно нито МВР, нито ДАНС имат капацитет да предотвратяват престъпленията, свързани с трафика на хора - без значение дали жертвите са български граждани, или чужденци.

Още по-странна е статистиката на Гранична полиция и Държавната агенция за бежанците (ДАБ), според която през последната година - рекордна за бежанския приток в целия ЕС - внезапно повечето имигранти са започнали да заобикалят България.

По данни на Никола Казаков, председател на ДАБ, в момента държавата дава временен подслон на 3471 души в центровете в Пъстрогор, София, Харманли и др. През пиковия месец юли има подадени 1869 молби за закрила, докато през януари - в средата на зимата, когато притокът би трябвало да е най-слаб - са били 1070. Това не е целият миграционен поток, но данните са достатъчно илюстративни за ограничения контрол от страна на властите върху лицата, пресичащи границата.

Има известна логика в обяснението, че преходът по море от Турция до гръцките острови е по-лесен и евтин, отколкото през каналджиите около границата с България. Има логика и в основанието, че издаването на бежански статут в България е тромаво. Икономическите перспективи за имигрантите, решили да се установят в страната, също са отблъскващи.

Но няма обяснение как границата между Гърция и Македония всеки ден се пресича от около 3000 души (по данни на ООН), а подобно стълпотворение не се забелязва по границата между Гърция и България.

Има два варианта - или граничните полицаи и митничарите не знаят кои са точките за пробив на мигрантите (което е крайно невероятно), или просто не спират целия трафик на "транзит" през територията на България към Западна Европа (което МВР категорично отрича).



Защото спирането означава незабавно регистриране на имигрантите



в България като първа страна на входа им към Европейския съюз. А регламентът от Дъблин вменява отговорност на тази "първа страна" да осигури прехрана и подслон за нелегалните имигранти, както и да ги поеме обратно, ако бъдат открити на територията на друга държава - членка на ЕС.

Истината е, че проблемът не засяга само България - липсата на адекватна реакция на институционално ниво е масова.

Британският Guardian цитира доброволец от лагерите с имигранти в Унгария, който твърди, че местната полиция не просто вече не снема пръстови отпечатъци от задържаните бежанци, а дори не ги пита за имената им, защото не смогва да се справи с огромната маса всекидневно прииждащи хора.

Това е и една от причините да не може да се установи самоличността на голяма част от загиналите в камиона, намерен в Австрия. На практика правилата създават потенциал за още по-голям хаос.

Икономически изостаналите държави по външните граници на ЕС (вкл. България и Гърция) нямат никакъв интерес да изпълняват прекалено стриктно задълженията си, за да спират наплива на имигранти към Европа.

Самите имигранти също нямат никакъв интерес да остават дълго в приличните на затвори приемни центрове в България, нито да живеят в гетоизираните квартали на София в постоянна несигурност и с надеждата да намерят легален източник на прехрана - затова търсят начини да избегнат престоя у нас.

А където има търсене, там има предлагане. Още повече наказанията за прекарване на нелегални имигранти са съвсем непропорционални на заплахата за националната сигурност, която това престъпление представлява.

Само си представете от какъв живот в родината си е бягало онова сирийско семейство от мъж, жена и четирите им деца, които точно преди седмица са се съгласили да се качат заедно с още 65 души в ремаркето на хладилния камион в Унгария. Сега се опитайте да си представите още колко подобни камиони се движат необезпокоявано по пътищата на цяла Европа в този момент.

(С незначителни съкращения)