Семейство или институция - тази дилема стои пред стотици деца, които по една или друга причина са лишени от право на нормално детство. На пръв поглед България отдавна е загърбила ерата "Могилино", когато потресаващи кадри на гладуващи и болни деца обикаляха световните телевизии. От години у нас бавно тече една драматична реформа, често скрита зад сухи числа - закриването на обраслите с лоша слава домове за деца и извеждането на техните питомци в по-естествена среда.

Закриването на всички домове за деца е заложено да се случи до 2025 г. Към средата на годината у нас има 38 дома за деца, лишени от родителска грижа, с 901 питомци, 11 дома за деца с умствена изостаналост със 75 деца и 27 дома за медико-социални грижи с 848 деца, показва справка на АСП към края на юни. В началото на годината беше закрит последният дом за деца с физически увреждания в Луковит. Наскоро агенцията за социално подпомагане отчете, че се закриват още два дома за деца с умствена изостаналост в Стара Загора и дом за деца, лишени от родителска грижа, в община Павликени. В началото на август кабинетът взе поредно решение за закриването на осем дома в цялата страна. В тях общо има 60 деца. След закриването седем от тях ще бъдат върнати в семействата си, а останалите в специални места към общините или, иначе казано, отново институции, но с друго име - центрове за настаняване от семеен тип.

Зад цифрите и стратегиите стоят десетки съдби на деца. Всъщност алтернативите пред тях са четири - връщане в семейството, изпращане при роднини, осиновяване или настаняване в център от семеен тип. Водещият принцип е връщане на детето при родителите му, или така наречената реинтеграция в семейството.

Дом "Асен Златаров" в София е за деца на възраст между 7 и 18 г., които нямат родители или са изведени от проблемни семейства. 80% от настанените в дома имат семейства, голяма част от тях поддържат връзка с тях. Този дом не се различаваше с нищо от останалите до лятото на 2012 г., когато избухна скандал след изнесената новина, че четири от живеещите в дома деца са



заразени с вируса на СПИН



След като се уталожи шумотевицата, властите отчетоха, че децата са "успешно реинтегрирани" в семейната си среда. 2 години по-късно равносметката е трагична - едно от децата е починало от свръхдоза наркотици. То е върнато на майка си, която обаче е с умствени проблеми. Другите две деца просят и обикалят улиците и кофите за боклук според разкази на бивши служители в дома. Едното често е придружавано от баща си. Какви пробойни доведоха до този "успех"?

За случая става ясно на 25 юни 2012 г., когато кметът на София Йорданка Фандъкова публично заявява, че има заразени деца, но те не пребивават в дома. Това е един от основните проблеми - на хартия децата се водят в дома, но реално те може да са навсякъде. В случая със заразените деца те са били по улиците, където са попаднали в опасна среда, довела до този край. Причините за това може да са много. Но според бивши служители на дома едничката амбиция в случая е да се взема издръжка за детето - познатото вече изкривяване на системата "парите следват детето/ученика". Издръжката на едно дете в дом за деца, лишени от родителска грижа, е над 6700 лв. годишно - ясно е, че персоналът няма не просто желание, но и интерес да обявява липсващите деца, защото ще загуби парите за тях. Общо за всички такива домове през 2009 г. държавата е дала над 37 млн. лв., сочат данните към стратегията за деинституционализация на децата. Случаят с "Асен Златаров" е шумен, но не и изолиран. През октомври домът трябва да бъде затворен. Къде ще отидат децата, е сложен въпрос.

Реинтеграцията на детето в семейството му е най-желаната алтернатива на дома, но за нея трябва да са налице няколко условия. Към тази стъпка се тръгва, когато детето не е прекъснало връзката с родителите си, ако родителите поискат да си го вземат и ако имат възможност да му осигурят условия за живот. Работата по извеждане на детето от дома започва след постъпване на сигнал в дирекция "Социално подпомагане". След това започва да се оценява както детето, така и родителите му, провеждат се срещи и разговори с тях. Всяка такава процедура е съпътствана от план за целия процес за реинтеграция в семейството. До изтичане на определения в плана срок социалните работници проверяват детето най-малко веднъж на три месеца. Ако този процес е успешен според плана, последвалото наблюдение се прави в срок до шест месеца. А след това? След това не е ясно какво се случва, защото случаят отива в графа "успешни".

АСП не разполага със статистика колко от децата от домовете са върнати в семействата им или при роднини. Затова се води обща статистика на случаите, по които са работили служителите от отделите за закрила на детето. През 2014 г. общият брой случаи по реинтеграция са 1994, като от тях успешни са 1157. До края на юни се е работило по 2074 случая. От тях успешните случаи са 580. Съдбата на децата обаче не е продукт, на който изтича срокът на годност заедно с един план. Особено ако и те, и семействата им са оплетени в достатъчно сложна мрежа от проблеми.

Тези проблеми трудно се поддават на измерване и анализ. Но ето малко данни от едно изследване на Института за социални дейности и практики, представено през 2010 г. Анкетирани са 106 деца от 6 дома в София, Бургас, Велико Търново. 37% от анкетираните



са били жертва



на физическо насилие - побой, малтретиране от възрастен член на семейството или възпитател. Половината от децата са били свидетели на подобни репресии. Между 20 и 40 на сто смятат, че е нормално да имат сексуални контакти в семейството. 50% от децата на възраст между 12 и 13 години в домовете са били свидетели на сексуални отношения вътре в дома между други деца. 40% от децата нямат възможност за уединение дори по време на ползване на баня и тоалет и го правят в присъствието на други деца или в присъствието на персонал от домовете. Всяко пето или шесто дете, настанено в дом, е било жертва на блудство през последните 12 месеца преди анкетата. За блудствени действия са съобщили 19 от 106 деца. 11 деца са заявили, че проституират, като 10 от тях са на възраст над 14 години. Според изследователите особен проблем представлява това, че персоналът знае, че те проституират доброволно, бягат от дома, за да предоставят тези услуги. В тези случаи децата се възприемат като нарушители, като част от престъпление, но не и като жертва. В България процентът на проституиращите деца от домовете е висок - 13.5%.

Известно е, че от такъв тип зависимости и отношения измъкването е най-трудно и няма съмнение, че 6 месеца не биха могли да бъдат достатъчни. Алтернативата е осиновяване или приемна грижа, но пътят към тях е известно, че е труден. С годините процедурите донякъде се облекчиха и поне не се чака невъзможно дълго за осиновяване, но веднъж излезли от пеленаческа възраст, децата трудно намират ново семейство. "Институции не се закриват чрез преместване на деца от една институция в друга", пише в стратегията за деинституционализация. В нея не пише, че деца не се спасяват чрез прехвърляне от една проблемна среда в друга. Но омагьосаният кръг е ясен. Привидно възможностите за излизане от него са много - поне 4. Но само привидно.



МОДЕРНИ ИМЕНА, СТАРИ ПОРОЦИ



Двата документа, по които се извършва закриването на домовете - стратегията за деинституционализация и планът за изпълнението й, са на повече от 5 години. Писаха ги на пожар през 2010 г., когато кадрите от Могилино обиколиха света. За разлика от другите стратегии, за които постоянно се дават пари, тези два документа не са актуализирани. Неправителствени организации предупредиха в началото на годината, че липсват визия и план за продължаването на реформата в грижата за най-уязвимите деца. "Текущите проекти приключват, а процесът по анализ и планиране на следващите още не е започнал. Ние смятаме, че има нужда от анализ на постигнатото, но междувременно има задачи, които са ясни, и по тях трябва да продължи работата. Преместването на децата в новите центрове е само първата стъпка и ако работата по подобряване на грижата се забави, рискуваме те да се превърнат в малки, репликиращи старите модели институции", написаха от "Детство 2025" до социалния министър Ивайло Калфин. След това той се срещна с тях, от което единствено произтече признание, че наистина има проблеми в работата на държавата и ще се работи за подобряването на ефективността на институциите.

"Безспорно е значението на процеса по деинституционализация на децата, но по начина, по който се случва в момента, има пропуски, които разчитам, че заедно ще изчистим и така ще подобрим ефикасността му", заяви Калфин. Въпреки че министърът призна за самоцелно извеждане на децата от домовете, половин година по-късно всичко си е по старому. Тепърва ще се прави нов план, по който с подробни мерки да се гарантира "устойчивото продължаване на процеса по извеждането на деца със и без увреждания от институциите - срокове за действие, отговорни институции и финансиране".

Веднъж годишно Държавната агенция за закрила на детето прави отчет какво е свършено - последният е за периода юни 2013 г. - юни 2014 г. От него става ясно, че политическата смяна на властта и липсата на готовност на общините са били основните предизвикателства пред изпълнението на мерките. Необходимостта от актуализация на плана е посочена още преди повече от година като пречка пред постигането на целите към 2025 г. Като пречка е посочена и липсата на финансов механизъм, който да гарантира пренасочване на средствата от съществуващите специализирани институции към новите услуги, развивани по проектите. Все още не е факт и единният финансов стандарт за предоставяне на услугата "приемна грижа" - настаняване на децата в семейства. На принципа "парите следват детето" се финансират общините за новите центрове за настаняване от семеен тип, което естествено предизвиква стремежа у тях всички места да бъдат заети.

Неправителственият сектор предупреждава, че има риск новите институции да са по-скъпи и да предлагат по-лошо качество на услугите за децата. Наскоро Би Ти Ви разказа за фрапантни нарушения в Центъра за настаняване във Велинград, който се финансира с европейски средства. От социалното министерство признаха, че децата не получават качествена услуга, но отрекоха да се източват пари чрез тях (със закупуване на руло тоалетна хартия за 2 лв. например) и обвиниха персонала за това. Звучи познато? Няма как да не е - каквито и модерни имена да се дават на тези структури, в тях избуяват едни и същи пороци, когато няма качествен контрол.



ЧИСЛА



За периода 2010-2015 г. са закрити 53 дома, а 1901 деца са настанени в центрове от семеен тип, което всъщност означава отново живот в институция. 1153 деца са били настанени в центрове от семеен тип за деца и младежи, а 748 - в такива домове, но за деца и младежи с увреждания.