На С.



Да глътнем по едно, братле, така закачаш се

за въздуха, за вятъра, за рано сутрин,

закачаш се за пушеците, за асфалтите, за даскалото;

после по хапченце от белите - да се закачим

към мишката с екранчето, към телевизията,

към мола и мейнстрийма, към дрескода,

към маркетинга

и корпоративните лайна.

Глътни си и едно триъгълно - то ще те бацне,

продуктово позициониран - точно в центъра,

а щом ти писне да те хранят тъпанари,

си пийни от бирата плюс жълтичко - разсмива без забавяне,

а после беличко на точици - разплаква те,

но те разплаква някак облекчаващо,

ако го глътнеш с мента пък,

то ставаш екофен, дори разбираш за какво

приказват свраките, врабчетата и гълъбите -

такива глупости говорят си,

братле,

че може да се напикаеш

в смях и спазми - уникално е!



Ако ти стане тъжно, си глътни оранжевко -

ще ти просветне, ала ще трепериш, -

та съчетай го с виолетово и малко мед

(на мен ми действа укрепително, но леко земетръсно -

все едно се ронят хоросан

и вар направо в малкия ми мозък от стените).

Ако задрайфаш слузесто, глътни зеленичко - приспива.

После е ред на синьо с пъстри капчици - събужда те,

а ако глътнеш две, то спиш събуден,

а ако глътнеш три, сънуваш, както ходиш;

с едно квадратно пък си жизнен като Фродо,

а с три кристални си красив и влюбен - девет часа, без да спираш!



С две чаши от това си обаятелен,

а с осем капки от това - ооо, братле! -

направо си се закачил за щастието,

то е като да спиш в хамак

под Бялата акация, братле,

под Дървото на Вселената направо,

под Логоса,

а после - отпочинал -

да правиш рафтинг из Небесните пулсации

да правиш лупинг из Небесната фармация,

зигзаг, зигзаг -

зиг - разширяване на волното съзнание,

и заг - стесняване

на хорската задръстенящина!



Да, да! С тези пък, малките,

е просто fun, жестоко fun, братле;

с едно е fun, а с две е fun по fun, пък с три е fun по три пъти,

а две от тези кръглите плюс две от пъстрите е хиперяко,

ако подсилиш с прахче и нектар от праскови...



Изобщо приключение, братле!

Изобщо приключение.



Изобщо...



Така е закачливо да си жив.

Така е откачалско да си жив.



Все пак е малко уморително понякога -

да си го кажем и това.

Все пак е уморително нонстоп

да си успешно закачен за всичко.

Висиш все пак като чаршаф на тел, братле,

и почва доста често да ти писва.

Започва да ти писва, да ти липсва

как е било преди, какво е имало

преди корпоративните лайна

и преди маркетинга, и преди телевизията,

преди фармацията и преди акацията,

преди асфалта, пушеците, сутрините.



Все пак съсипващо е да си закачен за толкоз работи -

особено е зле, щом духне вятър...



Не знам какво да кажа за такива случаи -

но не е без изход, не - не е.

Някой направо кара без зигзагите,

направо лапне шепичка от тези

и от онези, а пък още по-добре

от тези и онези наведнъж,

лапне и литне към акацията one way ticket -

така откачаш всички закачалки,

хем отведнъж, братле, хем окончателно,

защото поотделно

всяка щипка

щипе.

Направо

адски

щипе,

мой човек.

---

*Авторът съзнава, че този път поднася жанрова изненада в рубриката. Прави го предвид убеждението си, че никой патос не е ненавременен, щом става дума за нещо важно.