Представете си, че след време политическата конюнктура се промени и дойде друго управление и на национално ниво, и на регионално, на което вашата болница не е симпатична. То вече ще има инструмент да се саморазправи с нея, поясни Тунчер Кърджалиев от ДПС на собственика на частна болница в Бургас и депутат от ГЕРБ Семир Абу Мелих при дебатите по най-важната промяна в Закона за лечебните заведения - създаването на възможност здравната каса да отказва договори на болници.

Вашето виждане за нещата е по Фройд, отвърна на предупреждението здравният министър Петър Москов. На всички е ясно, че зад голяма част от болниците, открити през последните години, стоят политици, които защитават единствено своя интерес, а не интереса на пациентите и обществото, репликира той. Кърджалиев пък отговори, че не отива на български министър да е толкова нервен и да повишава глас.

Невероятно, но факт - на второ четене в здравната комисия бяха приети революционни текстове, които дават възможност част от кражбата на обществени средства, известна и като източване на здравната каса, да бъде ако не спряна, то поне сведена до по-приемливи граници. Но тъй като за момента съществува само гол текст в закона, тази нечувана стъпка в правилна посока в здравния сектор е



все още далеч по-невероятна, отколкото факт



Фактите са известни. От под 300 преди 10 години болниците у нас вече са над 350, 100 от които частни. Броят на хоспитализациите за 10 г. е скочил с 65% на глава от населението, всеки четвърти жител на България влиза веднъж годишно в болница. На 100 000 души у нас се падат 4.6 болници при 2.7 средно за ЕС. Скокът на парите, които здравната каса плаща за болнична помощ, е 71% за 5 години, през 2014 г. те стигнаха 1.6 млрд. лв. За сметка на това продължителността на живота е с 8 години по-малка в сравнение с ЕС, смъртността от сърдечносъдови заболявания е пет пъти над средната за ЕС, и то при положение, че за 10 години се разкриха десетки кардиологични болници и отделения. С появата на всяка нова, обикновено частна структура, броят на хоспитализациите и разходите на касата растат - очевидно принципът пациентите да избират по-добрата болница не работи. Системата е смазана. Бизнесмен, с добри връзки където трябва, решава да направи инвестиция. Строи болница, оборудва я, наема персонал, с което отговаря на изискванията да получи договор със здравната каса. НЗОК няма право да му откаже и му дава финансиране - т.нар. твърд лимит. Бизнесменът има гарантиран приход за цялата година. За следващата лимитът му е по-висок, защото е отчел повече преминали пациенти и е отворил ново отделение. Той, естествено, предпочита да се занимава с инвазивна кардиология, лека хирургия и в общи линии почти здрави "пациенти". На персонала му не му мигва окото да "бърка" диагнози, да обяснява на здрави хора, че са болни, да прави ненужни операции и категоризации или просто да отчита нечие ЕГН като преминал болен. Въпросът не е само в това, че касата превежда на този бизнес 1-2 милиона обществени пари годишно, но и в това, че болницата е манипулирала, уплашила и дори нанесла телесни повреди на десетки, ако не и на стотици хора. Същевременно, ако там се появи действително болен човек, той ще бъде препратен някъде другаде, защото нарушава счетоводния баланс.

Това трябва да спре. Естествено, голяма част от проблема е и в начина, по който по закон НЗОК финансира лечебните заведения. И практиката е показала, че дори и да иска, касата не може да контролира всеки един случай във всяко едно лечебно заведение, така че да се ограничава източването. Затова трябва да се сложи и друга граница и регламентирането на задължителна здравна карта е добър подход. Според промените, които депутатите приеха, тепърва, по методика на здравното министерство във всяка област ще се изчислява какви са потребностите на населението от различните видове медицинска помощ. На местата, където болниците се окажат повече от необходимото за осигуряване на лечението на хората, касата ще има право да избира кого да финансира, а не както сега - да дава пари на всички. Как НЗОК ще решава кой ще оцелее и кой не, ще се конкретизира в наредба на кабинета, макар че е ясно, че тя ще се пише отново от МЗ. Отделно там, където има предостатъчно болници, новите няма да получават възможност да влязат в здравната карта, т.е. няма да имат право да кандидатстват за договор с НЗОК.

Както и с другата огромна промяна, замислена от Петър Москов - разделянето на лечението, плащано от касата на приоритетно и неприоритетно - и тук



крайното решение какво наистина ще стане е оставено на здравния министър



Именно той с наредба и методика ще реши дали действително да наложи контрол, или да си затвори очите. Поднормативните актове могат да бъдат написани така, че гореописаният бизнесмен да продължи да си възвръща инвестицията с обществени средства, но и така, че да бъде откъснат от кранчето. Или още по-лошо - обществената болница да остане без договор, а частната печатница за пари да оцелее. От решението на министъра зависи ще има ли възможност за корупция при "избора" на касата кого да финансира, или няма да има. Пределно ясно е, че много от решенията не зависят само от министъра, макар че той ще ги разпише. Петър Москов декларира тържествено, че целта му е да се опита да откачи от обществената бозка поне най-наглите крадци. Лошото е, че е също толкова способен да ограничи болестите, за които НЗОК плаща, и да обрече хиляди хора. Над и около него обаче има достатъчно хора, които да го спрат по един или друг начин и за двете промени. Засега няма и протести от страна на частните болници, което е многозначително.

Преди няколко години самите ГЕРБ при първото си самостоятелно правителство се бяха заканили да въведат задължителна здравна карта, здравното министерство написа законови промени, кабинетът ги прие, а парламентът ги отхвърли. Сега ГЕРБ подкрепиха коалиционния партньор Москов. Политическата есен обаче тепърва предстои и болничната реформа изглежда все така невероятна.