|
| Бойко Борисов от годините, в които за първи път започна да изнася лекции по наказателно право на законодателите за това дали да има наказание за отнемане на автомобили. |
Сигурно всички вече са разпознали неповторимия стил на премиера Бойко Борисов. Вероятно и мнозина си мислят, че става дума за негови реплики от преди няколко дни, когато той отново повдигна тази тема покрай историята с издирван за автокражби мъж. Нищо подобно. Това са негови думи от далечната вече 2011 г., когато той отново се разпали и разлюти, и то отново по време на правителствено заседание. Пак тогава премиерът си спомняше, че като бил главен секретар на МВР, имало случай, когато хващали крадец в кола и той обяснявал
"Валеше дъжд и аз исках да се свра на сушинка
Да, не е правилно, но аз съм проникнал временно вътре." Или "Нов модел автомобил, исках да го разгледам; не е правилно, но нямах време да отида до Женева до автосалона", разказваше още полицейски случки тогава Борисов.
По онова време той беше премиер за първи път. Нещо повече. Тогава ГЕРБ имаше пълно мнозинство и си правеше каквото иска във и със законодателството. И каквото кажеше Борисов, това ставаше.
Каква е изненадата сега, четири години по-късно, когато премиерът, вече втори мандат, запя в Шабла същата песен, че и със същия текст. Слушайте:
"Само в България кражбата на кола се нарича противозаконно отнемане. И това ако не се поправи в закона, в парламента, аз мога да кажа, че толерираме крадците", обяви само преди дни премиерът Бойко Борисов в Шабла. Аз съм залавял маса крадци в кариерата си, ние го залавяме как краде кола, а той казва - аз не крада, само временно, да се повозя." И накрая обяви: "Трябва да се промени формулировката и това трябва да бъде изключителна задача за парламента."
И да искате да откриете не 10, а дори пет разлики,
няма да успеете. Защото и тезата, и примерът, и заканите са все едни и същи. И ситуацията щеше да бъде смешна и забавна, ако не беше толкова тъжна. Защото няма никакво обяснение как така нищо не е направено през 2011 г., след като темата е била толкова важна? Защо няма никакви промени тогава? Защо се говори едно и също? Защо не се казва истината за различията между кражба и отнемане? И че двете се наказват еднакво тежко, а пък отнемането се доказва в пъти по-лесно? И че от популизма по-страшно няма?
Ирония на съдбата стана обстоятелството, че един от първите, които сега направиха на пух и прах тезите на Борисов, беше един от адвокатите му по куп дела за клевета и обида - Марин Марковски. В телевизионен ефир юристът обяви, че първо има основание да има два отделни текста - за кражба и за отнемане. Освен това и двата състава в Наказателния кодекс предвиждат еднакви наказания и изобщо не може да става дума за отърване, ако те подвеждат по текста за отнемане. След като разбра, че все пак тезата е на Борисов, то Марковски обясни, че сигурно премиерът е имал предвид завишаване на наказанията. Адвокатът обаче лансира друга теза - че не законът е виновен, а че някой по веригата не си върши работата. Като например, че си губят времето в спорове за това дали камерата е заснела някого, след като не е направен оглед и не са взети отпечатъци и следи.
Така или иначе обичайно думите и заканите на Борисов винаги взривяват публичното пространство, включително и форуми, и медии. В повечето от случаите той винаги е силно приветстван и аплодиран, дори много хора го молеха веднага да промени закона, така че да може и да се гърмят директно хората, които крадат в домовете.
Но обичайно популизмът винаги ражда още повече популизъм
Затова нито през 2011 г., нито през 2014 г. изобщо някой се запита прав ли е премиерът, наистина ли има проблем с Наказателния кодекс, дали именно това е причината за поредния бум на кражбите на коли.
А истината, както обикновено се оказва, е много различна. И със законите, и с чадърите над кражбите на коли. И изобщо не са необходими кой знае какви усилия, за да се установи това. Нещо повече. За пореден път може да се окаже, че ако се направи това, което иска Борисов, то крадците на автомобили ще са още по-доволни и още по-свободни.
Още с приемането на сега действащия Наказателен кодекс през далечната 1968 г. законодателят предвижда единствено за престъпленията, свързани с колите, две хипотези - едната е кражбата, а другата отнемането. И действително в онези времена двете са се наказвали различно, като отнемането много по-леко. В демократични времена тези различни текстове изиграха определено своята негативна роля.
Дълги години именно разликата даваше наистина възможност за безнаказани кражби на коли - всеки може да си спомни периода 1991-1996 г., когато масово се крадяха всякакви коли и или се изнасяха зад граница, или се разфасоваха. А крадците на коли, организаторите на канали започнаха да стават едни от най-богатите в страната. И сега някои от тях дори са по най-високите етажи на бизнеса и властта. Особено едни, които ги хващаха да участват в канали за крадене на коли в Чехия, Унгария. По онова време наистина тази разлика в текстовете си беше адвокатски трик, с който крадците се отърваваха обикновено с условни присъди.
През 1997 г. обаче бяха направени промени в текста за отнемането -
чл. 346 от НК. И тогава на практика наказанията за това престъпление се увеличиха драстично и станаха повече, отколкото за кражба. Такива са и в момента. От 1 до 8 години за отнемането и до 8 години за кражбата. Както се вижда, за отнемането има минимум - задължително наказание от година затвор, което се счита за по-тежко наказание. Единствено спорно е дали при кражбата не е малко по-високо наказанието, ако открадната кола е много скъпа и луксозна. Но като цяло са сходни. Затова и действително е единствено популизъм в момента да се говори, че точно НК е проблем за новия бум на кражбите на коли и за безнаказаността на крадците.
Нещо повече. Както вече сме имали възможност да отбележим, то именно сега с този НК не би трябвало никой да се отървава. Дори да каже, че искал само да покара, да отиде до Бърза помощ или до гаджето си, то законът предвижда същото, дори по-тежко наказание от кражба. И отнемането се доказва много по-лесно от кражбата. Просто при кражбата задължително трябва прокуратурата да установи и докаже няколко неща. Че лицето е отнело чужда движима вещ от владението на другиго. Че това е станало без негово съгласие. И че лицето е имало намерение противозаконно да я присвои. А при отнемането е достатъчно да се докаже, че има отнемане.
Или иначе казано, излиза, че волно или неволно, Борисов ще спасява крадците на коли.
Поне по няколко причини. Първо, много по-трудно ще се доказва, че има кражба на коли. Именно тогава всички ще излизат с номера, че са искали само да се повозят, а не, че присвояват. И няма да има съд за тях. Отделно от това, като се направи поправката, всички хиляди дела, които сега са образувани и висящи, ще трябва да бъдат прекратени поради липса на законов текст и по силата на по-благоприятния закон.
Няма спор, че тези промени в НК Бойко Борисов ги искаше още като главен секретар на МВР. Тогава заедно с вътрешния министър Георги Петканов те настояваха да отпадне чл. 346 за противозаконното отнемане на коли и извършителите да се наказват във всички случаи за кражба, защото за него се предвиждали по-малки санкции. "Ние ще настояваме за поправки в закона. Що е кражба? Не може един катър да се води кражба, а автомобил с 300 коня мощност - да е отнеман. Просто така е конструиран този член, за да може да се краде по-добре. Заради това министърът разпореди службите да подготвят точни и ясни правила, с които считаме, че ще бъде до голяма степен предотвратено това престъпление", твърдеше тогава Борисов. Тогавашният правосъден министър Антон Станков, който е наказателен съдия и дори беше шеф на наказателното отделение, им обясняваше, че наказанията за двете престъпления са едни и същи и че между тях има разлика в умисъла, в намерението. Както
и им напомняше, че правото "не е проста наука"
Но тук стигаме до нещо много странно. И то е, че точно докато Борисов настояваше като главен секретар за отпадане на отнемането и докато той беше фактор, през 2004 г. бе създаден един странен текст, който наистина е в полза на крадците. Бе създаден чл. 346 "а", според който "ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство бъде върнато, наказанието се намалява. Защо така? И защо никой не говори всъщност за това? И за това, че стотици автокрадци се разхождат с по 100 и повече висящи дела, при това не за отнемане, а за кражба. Те защо не са в затвора? Законът ли е проблемът?
Изглежда, ще се окаже, че проблемът не е в нормативния акт, а в работата и на правоохранителната, и на правораздавателната система, както и в закрилата от страна на техни представители над крадците на коли? Може би защото всички те са всъщност на една хранилка?
Иначе е лесно е да си измиваш ръцете със законите и да обираш овации от популистки законодателни операции.
