Новината за откриването на влак, пълен със злато и съкровища, нахлу в потъналата в лятна дрямка полска медийна среда като имигрантска вълна. Започнаха едни сметки, едно делене на печалби, едни регионални мераци... Стана така, защото новината не дойде изневиделица. Призрачният влак с нацистко злато вече 70 години е градска легенда в Долен Шльонск.

На 18 август един поляк и един германец заявиха, че знаят за местонахождението на влак, натоварен със злато и ценности, които в последните дни на Втората световна война нацистите се опитвали да превозят към райха. Отначало двамата криеха самоличността си, твърдяха, че го правят, защото се чувствали заплашени. Две седмици по-късно обаче се появиха по телевизията, казаха си имената и прочетоха с много сериозен тон декларация, съставена от адвокатите им. Адвокати са необходими, защото "откривателите" претендират за 10% от съкровището, оценено от тях на 5 млрд. злоти - близо 1.2 млрд. евро.

Претендентите са Пьотр Копер и Андреас Рихтер. Твърдят, че имат "непоклатими доказателства" за съществуването на влака със златото. Предприели са всички юридически процедури, за да регистрират откритието си. "Никога не сме поставяли получаването на възнаграждение като условие, за да посочим мястото, където е влакът, защото то ни се полага по закон" - казват двамата. Открили били влака благодарение на "собствените си знания, показания на собствени свидетели и собствена техника". Не споменават за свидетел, разкрил им тайната на смъртния си одър, както твърдят полски медии.

Декларацията на Копер и Рихтер бе последвана от забрана главният реставратор на паметниците на културата и зам.-министър на културата Пьотр Жуховски да се изказва по въпроса. Няколко дни преди това той беше изразил "над 99-процентната си убеденост", че влакът със златото съществува и че правителството ще работи по въпроса. Бе казал също, че преди официалното обявяване на откритието два пъти е приемал пълномощници на двамата търсачи. Показали му георадарни снимки с добро качество, на които се виждал влак.

Малко по-предпазлива в оценките си бе министърката на културата Малгожата Омилановска, но и нейното изявление наля масло в огъня. "Вероятността нещо наистина да е скрито под земята в околностите на Валбжих е много голяма, защото информациите, които получихме досега, са много правдоподобни", каза тя. Министърката все пак се опита да охлади ентусиазма на множеството, което вече бе тръгнало към Валбжих с предположението, че във влака може да има само документи. Треската за злато обаче вече бе пламнала.

Според данните, които без повече подробности дадоха Копер и Рихтер, влакът с нацисткото злато се намира в подземен тунел, недалеч от местността Шчавиенко край Валбжих, Югозападна Полша.



Стотици хора се впуснаха в търсене,



в района на предполагаемия тунел пламна пожар. Властите се принудиха да оградят района и да забранят достъпа до него, тъй като там има множество подземни галерии от стари мини, които могат да се срутят.

Оказва се обаче, че новите търсачи ходят по добре утъпкани пътеки. "Смях ме напушва, като ги гледам" - казва Анджей Гаик, екскурзовод, краевед и търсач на съкровища от Валбжих, който преди 12 години с група приятели, нарамили кирки и лопати, поразкопали същия 65-и километър на жп линията Вроцллав - Валбжих, където са съсредоточени и сегашните търсения. Тогава се натъкнал на тунел, засипан с камъни и чакъл. По-нататъшните опити да копае били опасни. Камъните обаче били странни - гранит, базалт, варовик, пясъчник. Такива в района няма, донесени са отдалеч.

Гаик разказва, че историята за златния влак е градска легенда още от края на войната. "Никога обаче не е било толкова напрегнато. Всичко прилича на надут балон, който ще се спука всеки момент. Ще се спука, когато се намери влакът, защото той със сигурност съществува". "Има очевидни неща - разказва Гаик. - Знаем, че влакът е тръгнал от Вроцлав на 4 май и е изчезнал между 61 и 65 километър по линията за Валбжих. Заедно с влака изчезва и целият конвой". Районът е много специфичен, пълен със свлачища, долове и няколкометрови дупки, обрасли с дървета и храсти.

В края на войната, през януари 1945 г., когато пръстенът на Съветската армия около Вроцлав (изконно германският Бреслау, наричан от германците Festung Breslau) се затяга, гаулайтерът Карл Ханке нарежда депозитите на населението, скъпоценностите от бижутерските магазини, както и ценни предмети, откраднати от цяла Европа, да бъдат струпани в голяма сграда в центъра. Днес там се намира полицейското управление. Всичко е било описано и подредено в сандъци с германска педантичност. Били са толкова много, че не се побирали на партера, част от тях заели първия етаж, а става дума за огромна сграда.

Всичко това е известно от свидетелствата на един капитан от германската полиция на име Клозе. "Странен човек, остава в Полша след войната, дава показания, въпреки че като германец, сътрудничил с нацистите, е рискувал свободата си. Дали обаче той не е бил оставен от германците, за да дезинформира. Дали не е бил от онези прочути пазачи на съкровища, които райхът е оставял при отстъплението си? Трудно е да се каже" - смята Гаик. Клозе твърдял, че не знае къде са скрити сандъците.

При търсенията си Анджей Гаик се натъкнал на остатъци от тухлени стени и бетонни подпори, рухнали при взрив на входа на тунел. Че има тунел Гаик е сигурен. И сигурно е дълъг, защото влакът е дълъг 100, според някои предположения дори 150 метра. Районът е целият в подземни тунели, галерии от стари порцеланови мини, в които германците много добре са се ориентирали. Влакът със сигурност е поне на 10 метра под земята, може и повече.

В този район съществуват легенди не само за този влак. Някъде там, според слухове, се е намирал тайнственият подземен комплекс на Хитлер - Риезе, според други твърдения това са били секретни оръжейни заводи. Говори се за цял подземен град. В района все още има много бункери, подземни тунели и изоставени мини. Част от тях са били изоставени при германското отстъпление, други са достъпни за туристи, но по-голямата част остават неизучени.

Съмнения в хипотезата за "златния влак" хвърля фактът, че германците не биха укрили съкровища на територия, за която вече е било известно, че ще се присъедини към Полша.



Откарвали са ценностите навътре в Германия



Така през 1945 г. в Тюрингия в изоставена мина са открити съкровищата на Райхсбанк - 8527 кюлчета злато, монети, диаманти, перли, чували в банкноти, картини, ценни библиографски издания. Опаковани са били в 11 750 сандъка и превозени от Франкфурт, като част се "губи" по пътя. В Полша също са намирани скрити ценности, но подробности за тях не се знаят, защото всичко потъва в архивите на специалните служби. През 80-те години колекция скъпи монети е била продадена в чужбина, за да се финансират операции на полското разузнаване.

"Златният влак" от Валбжих не е единствен. В архивите на полските специални служби има данни за влакова композиция, превозвала три вагона лично имущество на Херман Гьоринг, три - на гаулайтера Ерих Кох, райхскомисар на Украйна, и още няколко с колекции от шльонските музеи и депозити от вроцлавски банки. Този влак също изчезнал.

Някъде на дъното на езеро или в затрупан тунел чака намирането си и прословутата Кехлибарена стая. Списъкът на изчезналите през Втората световна война културни ценности е много дълъг.

Междувременно "златният влак" освен треска предизвика и вълна от ирония. "Влакът наистина бил германски, тоалетните му са чисти и няма празни бутилки от бира", писа "Аш дженник", полското съответствие на "Неновините". "Не става дума за германски влак, а за експреса "Судети", тръгнал през 2005 г. Най-после стигнал, железниците потвърдиха". В сайт за онлайн търговия пък влакът вече е продаден. А местните власти във Валбжих съвсем сериозно заявиха, че няма да предадат съкровищата на държавата.