Да се пише за Георги Кадиев, е леко и приятно. Той е като учебник за първи клас в ръцете на абитуриент. Позволявам си да се учудя, че има толкова много учудени от неговия демарш. Винаги го е правил, повтаряйки се почти буквално.

Проследих внимателно телевизионно му обяснение. Двайсет и шест пъти започна изречението с "Аз". Тръшна шумно вратата на досегашната си партия с думите "Да правят каквото щат". Искали го най-малко пет партии, защото бил единствената алтернатива на Йорданка Фъндъкова.

Ако наистина обаче има партии, които го искат, трябва да са наясно, че Кадиев е автор на подвиг, непознат в досегашната политическа практика и навярно неповторим в бъдеще. На предишните местни избори в столицата за него гласуваха по-малко хора, отколкото за подкрепящата го партия. С изключение на неговия случай винаги е обратното. Той твърди, че взема гласове, които БСП никога не може да получи, но не успя да събере дори гласовете на БСП.

Кадиев каза и още нещо - че ако е четвърти или пети, ще се откаже от политиката. Според мен може да го направи още отсега, защото е ясно, че ще бъде четвърти или пети, а може да е и още по-лошо.



Не вярвам обаче да напусне политиката



Как да му вярвам, след като на конференцията на БСП, на която загуби състезанието за номинацията за кмет срещу проф. Михаил Мирчев, преди да е известен резултатът, заяви следното: "И последният въпрос, който е хубаво да се изчисти - какво ще правя, ако загубя? Надявам се, поне ми вярвате на това, което говоря - категорично заявявам, че няма да се кандидатирам нито като независим, нито като кандидат на друга политическа сила, а ще пожелая успех на кандидата за кмет, който и да е той. Ще му помагам, когато той или тя поиска, разбира се, ще си мълча, ако не поиска. Защото аз все още считам, че имам някаква мисия в БСП и тази мисия е нещо да се промени. И тя не зависи от днешния избор - дали ще бъда кандидат за кмет, или не".

Темата на този текст обаче не е Кадиев, а събирателният образ на българския политик, който той олицетворява. Някой, не помня точно кой, в цялата суматоха изтърва израза "Това е разврат". Българската политика отдавна е заприличала на бардак и етикетът "разврат" й приляга с голяма точност. Истината е, че такива като Кадиев се нароиха във всички партии. Ако прегледаме внимателно състава на сегашните парламентарни групи, лесно ще забележим, че 2/3 от тях се състоят от лица, които са сменяли партиите си най-малко веднъж, а някои и по няколко пъти. Не сме забравили също, че партия "Атака" на два пъти губеше парламентарната си група заради екземпляри, прехвърлили се ловко към ГЕРБ. Същата участ споходи и партията на Яне Янев, а в по-предишни периоди - и на Жорж Ганчев. Някогашният СДС се разпадна на десетки парчета, които сегашният Реформаторски блок още не може да събере, а на предстоящите местни избори в почти всички общини БСП ще се бори със себе си в лицето на свои бивши членове и активисти, приели друго име и вънкашност нова.



Няма нужда БСП да се държи като ощипана госпожица,



на която Кадиев й е боядисал гащите, след като тя даде най-много примери за брутално отношение към собствените си кадри. Да припомня: напусналите с тежки думи столетницата през 1997 г. и учредили т. нар. Евролевица в един момент се завърнаха в БСП с подвити опашки, но веднага получиха челни места в депутатските листи. Да не говорим за предходния кабинет на БСП, който се оглави от бивш заместник-председател на СДС и беше пълно с министри, които в предишни времена натрупаха слава с радикални слова срещу социалистите, социалистическата партия и социалистическото минало на страната. Идентично бе решен и въпросът за състава на парламентарната група на левицата. Самата партия внуши на собствените си членове идеята, че за да получиш признание от партията, първо трябва да я предадеш. Цяло чудо е, че Кадиев е сам юнак на коня!

Сегашната декларация на БСП по повод на случая "Кадиев", която определя постъпката му като обидна за стотиците хиляди социалисти, работили за неговите кампании, е, меко казано, закъсняла. Нанесените щети са необратими, тъй като над милион от традиционните избиратели на БСП просто отказват да я следват с убеждението, че години наред бяха превърнати в параван, зад който с тиха стъпка и незнайно откъде се промъкваха от нищото хора като Кадиев. За да забият нож в гърба на партията, когато тя вече не им е нужна в лично качество.

Диагнозата не бе поставена овреме, не се приложи никакво лечение и сега



явлението е на път да се превърне в епидемия



Мнозина от недоволните от колективните решения на партията сега ще си рекат - след като на Кадиев е позволено, защо и аз да не се пробвам. Не знам дали вече има такива примери, но съм сигурен, че до изборите ще се появят. И не само в БСП, а навсякъде.

Даже и не искам да споменавам, че почти целият актив на партия ГЕРБ се състои от кадри на бившата БКП. Накъдето и да се огледаш, виждаш десетки бекапета и бесепета под формата на чудати мутации на генното политическо инженерство. Единствено в оредяващите редици на БСП останаха някакви хорица, предани на принципите и идеала, които не очакват нищо в замяна на своята вярност и лоялност към партията, но тъкмо те не заслужават да им се подиграват със случаи като този на Кадиев.

Да се върнем на темата за разврата. Той е пуснал дълбоки корени в нашата политика. На 25 октомври ще гласуваме за местни органи на самоуправление, но нямаме никаква представа за какво и за кого гласуваме. В столицата, например, където всички са убедени, че избират кмет и общински съвет, които да се грижат за доброто качество на комуналните услуги, трябва да са информирани, че почти всички комунални услуги са подарени на различни корпорации, които източват милиардния софийски бюджет за частни нужди. Столичната община не организира водоснабдяването и канализацията, уличното осветление, общинските имоти, паркоместата и прочие. Ние гласуваме за посредниците на въпросните корпорации, заради което комуналните услуги стават все по-скъпи и по-некачествени. Навсякъде по страната



около кметовете се образуват плаващи мнозинства



от представители на различни партии, които посредничат на частните корпоративни интереси и получават комисионни за доброто си отношение към тях.

Какъв смисъл имат партиите, след като е ясно, че техните избраници след изборите тутакси започват да се преориентират, реорганизират и пренареждат в зависимост от това накъде духа вятърът?

Защо, по дяволите, трябва да гласуваме за Фъндъкова, а не направо за онзи, който трябва да получи "Софийска вода" или Центърът за градска мобилност? Или пък за това коя фирма да получи концесията за сметосъбирането или преработката на боклука? След като нашите данъци не отиват в столичния бюджет, а в касите на частните корпорации, не е ли по-целесъобразно да гласуваме директно за онзи, който ще харчи парите ни. Току-виж сме избрали по-добри фирми, които да ни гарантират евтина и качествена услуга.

Ако има нещо хубаво в случката с Кадиев, то е, че БСП за пореден път получава шанс да си окачи обеца на ухото, да се прочисти и да формира уважително отношение към членовете и симпатизантите си. И когато отново се съприкоснови с властта, да изважда на показ от себе си лица, които стъпка по стъпка са градили политическата си кариера в партията, без да чакат наготово и веднага да получат всичко в замяна на усилията си. За пореден и за последен път, защото избирателите на левицата дадоха достатъчно ясни и красноречиви знаци, че повече няма да търпят това.