Докато Европа се задъхва от наплива на бежанци от Близкия изток и и Северна Африка, Русия реши да засили драстично военното си присъствие в Сирия, а руският президент Владимир Путин не изключи дори възможността в бъдеще да изпрати свои войски в страната. Според информации на редица медии в ЕС и САЩ през последните седмици Москва е изпратила към Дамаск допълнителни бойни самолети, противотанкови установки, БТР-и, огромно количество боеприпаси, както и свой преден отряд, който да проучи условията на място. В близост до едно летище край Латакия са били доставени походни квартири за около 1000 военнослужещи, както и радарна инсталация за въздушен контрол. Летището би могло да послужи на руснаците като база за военни доставки и за бойни полети в подкрепа на сирийската армия и режима на Асад. Повечето издания се позоват на анализи и свои източници в американските тайни служби. За месец септември Русия е поискала и права за прелитането на нейни военни самолети над иранска и сирийска територия, твърдят източници от американското правителство, които заявяват, че не са били



уведомени за намеренията на Москва



САЩ и НАТО вече заявиха, че са "сериозно загрижени" от информациите за засилващата се военна подкрепа, която Русия явно оказва на сирийския диктатор Башар Асад. "Ако Москва наистина изпрати свои войски в региона, ще настъпи нова ескалация на напрежението", предупреди вече американският държавен секретар Джон Кери. В два телефонни разговора за по-малко от една седмица с руския си колега Лавров Кери заяви, че евентуалната военна намеса на Русия в сирийския конфликт ще има единствено неблагоприятни последици - увеличаване на броя на жертвите в гражданската война и ново засилване на бежанските потоци. Стигна се дори дотам, че българското МВнР отказа въздушен коридор за руски товарни самолети заради съмнението, че може да превозват оръжия. Това на свой ред предизвика гнева на Москва, която поиска обяснения от София и Атина, която се двоумеше дали да даде въздушен коридор на руснаците. По-късно Гърция и Иран дадоха зелена светлина за руските полети през тяхна територия. Според руски официални лица и някои медии тези решения са били взети под натиска на САЩ, което пък бе категорично отречено от Външно в София. Малко след това стана известно, че България все пак е разрешила полети на руски военни машини в началото на август.

Израелски медии първи информираха, че Русия ще изпрати свои бойни самолети в Сирия, с които да атакува позициите на "Ислямска държава"(ИД). В редица социални медии се появиха дори снимки, за които се твърди, че са на руски бойни изтребители и дрони, които вече са разположени в Сирия. По-късно се появи и снимка в "Туитър" на предполагаеми руски войници в град Тартус. Официалният представител на МВнР на Русия Мария Захарова потвърди, че в Сирия има руски военни специалисти, които помагат за усвояването на постъпващата военна техника. "Още веднъж мога да повторя, че ако от наша страна бъдат поискани допълнителни мерки в интерес на активизирането на антитерористичната борба, безусловно тези въпроси ще бъдат допълнително разгледани, но изключително на основата на международното право и руското законодателство", заяви тя.

Президентът Путин обаче заяви, че е "прекалено рано" да се говори за намеса на руската армия в борбата срещу ислямистите. Русия отдавна оказва дипломатическа и военна поддръжка на Сирия. Москва се опитва през последните месеци да накара САЩ да включат сирийския режим на Асад в западната коалиция, в която участват редица страни от Близкия изток и която нанася въздушни удари срещу терористите от ИД. Вашингтон обаче продължава да се колебае, докато ислямистите продължават



да настъпват по всички фронтове



САЩ, както и преобладаващата част от сирийската опозиция смятат, че Башар Асад трябва да предаде властта и че той повече не бива да играе никаква роля в бъдещата сирийска политика. Ако Русия изпрати свои войски в Сирия, борещи се на страната на Асад, техните действия ще се окажат насочени тъкмо срещу умерената сирийска опозиция, която е съюзник на САЩ в борбата срещу "Ислямска държава". А това неминуемо ще изправи американците и руснаците отново едни срещу други.

Руският президент в момента на практика подава ръка на Запада в борбата срещу ИД. Руски медии твърдят, че Путин има специално разработен план за справяне с джихадистите. Някои детайли от него всъщност вече са известни. След постигнатата наскоро с руска помощ ядрена сделка с Иран и след като през 2013 г. Москва успя да убеди Сирия да унищожи химическите си оръжия, сега Кремъл подготвя следващия си външнополитически ход - да се съюзи със Запада и страните от Близкия изток в борбата срещу "Ислямска държава". Самият руски външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва предлага създаването на "широк антитерористичен фронт" срещу ИД с участието на Сирия, Ирак и кюрдите. В малайзийската столица Лавров се опита да запознае американския си колега Джон Кери с идеите на президента Путин. Очевидно обаче те явно не са успели да убедят дипломат №1 на САЩ, защото след разговорите Лавров съобщи, че двете страни са единодушни, че трябва да се борят съвместно с ИД, но продължават да нямат общо виждане за реализирането на този план. Един от спорните въпроси вероятно е този за съдбата на сирийското правителство. "Лавров даде ясно да се разбере, че предвожданата от САЩ коалиция срещу ислямистите трябва да прости на сирийския президент Башар Асад", коментира руското онлайн издание РБК.

Уве Халбах от германската фондация "Наука и политика" съзира и един вътрешен мотив за плана на Путин. "През последната година Русия промени отношението си към ислямистите и днес тя ги възприема много повече като заплаха", посочва анализаторът, цитиран от "Дойче веле". Преди няколко месеца руският външен министър Лавров нарече ИД "най-големия враг на Русия". По данни на руския Съвет за сигурността около 2000 руски граждани се бият в редиците на "Ислямска държава" в Близкия изток. Повечето от тези бойци са от мюсюлманските райони в Северен Кавказ, Чечня или Дагестан. В руските медии зачестяват информациите за млади руснаци или рускини, които се присъединяват към редиците на ислямските милиции. Миналата пролет особено нашумя случаят на студентката по философия от Москва Варвара Караулова, която на път за Сирия беше спряна на границата с Турция и върната обратно в Русия. Руският експерт Александър Голц не вярва, че Москва ще се ангажира със свой голям военен контингент в Сирия тъкмо в настоящия момент. Той обаче не изключва руска военна намеса в бъдеще. "Всичко е възможно, като се има предвид, че в Русия решенията се взимат от един-единствен човек", казва Голц. Според него



военната намеса на Москва би имала смисъл,



ако с нея ще може радикално да се промени ходът на войната. Той обаче не вярва, че днешна Русия е в състояние да изпрати толкова войски, че да победи ИД в Сирия и Ирак. Ако все пак го стори, то ще игнорира международния и собствения си горчив опит от Афганистан през 80-те години на миналия век.

На редица медии им направи впечатление, че информациите за все по-голямо руско военно присъствие в Сирия се появиха само няколко седмици преди широко рекламираната реч на руския президент пред Общото събрание на ООН. Още от началото на август се говори и за плана на Путин, който той ще представи в Ню Йорк. Засега е известно само, че Русия иска да състави международна коалиция срещу ИД. Такава коалиция всъщност вече има, но под американско ръководство, затова Русия не желае засега да се присъедини към нея. От няколко седмици руското правителство е предприело дипломатическа офанзива. През август външният министър Лавров заяви, че все още не е постигнато споразумение по този въпрос със САЩ. Русия преговаря и със страни от Близкия изток, преди всичко със Саудитска Арабия. Изглежда, че досега тези преговори не са дали резултат. В руските медии се появиха и спекулации около друг възможен вариант. В. "Новая газета" писа тези дни, че в замяна на помощта си срещу ислямистите от ИД Путин иска компромиси от Запада по украинския въпрос. Москва иска "да се прекратят санкциите и да се завърне в клуба на западните държави", пише вестникът. Именно с тези предложения Путин щял да замине за Ню Йорк другата седмица. Затова в близките дни се очаква Русия да засили дипломатическата си офанзива по тези въпроси.