Онзи ден пак се сетих за една знаменита реплика на първия партиен и държавен ръководител на България: "Онази с цикламеното костюмче наготово откри..." Оттук нататък е все едно как ще продължим - "мост, пътен възел, магистрала...". Цялата работа е да унижиш някого. Министър си, но не ти помня името - за мен ти си никой, просто пионка, която мога да размятам по дъската на управлението и от това няма да произтече нищо. Най-често към унижението се пристъпва преди избори, за да смачкаш човека насреща и после, както е традицията по нашите градски автобуси, може да му кажеш "Опааа!" вместо "Извинявай".



Целта е да унижиш човека, а не да укориш политика



Същата технология се ползва и сега спрямо ромите от т.нар. незаконни гета. Всички са наясно, че гетата съществуват от много десетилетия, а не са поникнали вчера като гъби след дъжд. Някои от тях са станали емблема за голяма част от градовете, други са новостроящи се. Никнат, дето се вика, под носа на кметската и централната власт. Но никой не си прави труда да предотврати този цъфтеж посред нищото или в центъра на града. От време на време се появи някоя декада, която на книга прави опит за някакво включване. Но от тази инициатива по принцип никога нищо читаво не излиза. Гетата обаче понякога бодат очите с проблемите си, затова какъв по-добър начин да се оградят със стени, подобни на Берлинската, както свиленградското например, за да не гледат чужденците, докато преминават с колите си. Така бе още по Живково време, продължава и до днес. А циганският въпрос излиза наяве според случая.

Не че сега е по-различно. Но идат избори. Време е за ново унижение. Затова законът се "прилага" именно сега. "Ще те оставя бездомен, безпомощен - нищо не можеш да направиш срещу жандармерията и багерите. Оплачи се на арменския поп, ако искаш, но властта е у мен." Така изглеждаше изявлението на онази министърка с изскубаните веждички, която инак



се любува на бременни скариди край морето



Не искам да си спомням името й. До нея стоят коалиционните й партньори, изтъкани от европейски ценности, които жалят интензивно сирийските бежанци. Те често ходят до Брюксел с разтревожени и угрижени погледи и се безпокоят от планетарните проблеми. Говорят еднакво мъдро и за глобалното затопляне, и за преселението на народите, и за международното положение. Чудя се как не им е хрумнало направо да присъединят нашите роми към бежанския поток, пък другите да се оправят, защото са по-богати - хак им е. Така ще се реши и проблемът с гетата - ще се преместят от едно място на друго, напълно безболезнено за българската власт.

Целият водевил все пак се събира в думата "унижение". Защото след като си всял страх и си хвърлил някого на полето, е лесно да му дадеш 50-100 лв., за да ти гласува и да знае, че можеш и да си милостив. Така унижението става още по-голямо. Просто размениха местата и първо дойде тоягата, а след това ще дойде морковът. Въпреки че като се замисля, 100 лева са много - все пак културният министър Вежди Рашидов дава толкова за певец и творец, а не за бездомник.

Идиотското мероприятие бе подхванато две седмици преди Гърмен във варненския квартал "Максуда", и то в комбинация с ксенофобски коментари на общински служители, за които кметът от "Гражданите за европейско развитие на България" се спотаи. А сега министърът с оскубаните веждички



реши безкомпромисно да налага закона



Защо ли не го стори преди шест месеца, или беше далеч от изборите? Ами ако на хората вземе да им хареса спазването на закона и поискат да бъдат разрушени всички незаконни къщи по селата? Да не се окаже, че сме сринали 50% от тях? А защо не започнем да събаряме всички незаконно изградени хотели по планините и на морето? Те поне са в изобилие и за тях ще трябва по-сериозна техника, а не някакво нещастно багерче. Къде е тук равенството пред закона? Освен това може да сме сигурни, че собствениците им със сигурност няма да останат без покрив.

Но хотелите избори не ги ловят, а и между стените си са видели доста сцени, в които участва днешният управленски башибозук и затова не ги пипат. Само като си спомня, че имаше едно митничарско село, какво ли стана с него? Апропо някой бутна ли барбекюто на Доган? Не че е важно, просто питам. И не заради нещастното барбекю, а заради "смелия" Борисов, който му се беше заканил. Министърът с веждичките може да провери и да ни информира. Нали?