|
| Без хора в пленарна зала, без оценка за въздействие и на принципа "кой разбрал-разбрал" се приемат законите в България. |
Тези потресаващи признания са записани в мотивите към дългоочаквания правителствен проект за промени в Закона за нормативните актове (ЗНА). Защото, ако за 5 години се правят 4000 изменения в нормативната база, а за 10 години те набъбват на 8000, това означава огромни възможности за корупция, пълен законодателен и обществен хаос и т.н. В това през годините се е уверил всеки гражданин, който иска да спазва законите.
С измененията в ЗНА, които вече са в парламента, се очаква да се въведе най-после изискването
да има задължителна предварителна и последваща оценка
на всеки нормативен акт, който се приема, изменя или допълва. Въпреки че това правило го има от години в целия цивилизован свят, в България подобен подход изобщо липсва. Дори самото правителство обяснява, че този инструмент е познат във всички държави-членки на ЕС, поотделно. Нещо повече. На ниво Европейски съюз той е признат като ключов за гарантиране на прозрачността и качеството на политиките на ЕС повече от 10 години. С подготвените сега промени в ЗНА се предлага да се въведе "институт на оценката на въздействието в нормотворческия процес като инструмент за усъвършенстване на изготвянето, съгласуването и приемането на нормативни актове". Предвижда се оценката на въздействието (ОВ) да представлява "аналитичен подход за изследване на възможните икономически, социални, екологични и други последици, на разходите, ползите и рисковете от различни варианти на действие за разрешаване на съществуващи проблеми". Дотук добре. Друг е въпросът кога точно ще бъдат приети промените в Закона за нормативните актове. Като се има предвид практиката на парламента, то нищо чудно това да стане чак след година. Да не говорим, че по конституция законодателна инициатива например имат само правителството и всеки отделен депутат от цялото 240-членно Народно събрание. Към момента проектът за промени в ЗНА предвижда въпросната предварителна оценка за въздействие да важи и за депутатските законопроекти. И без нея да не могат да минават каквито и да е нови закони или пък изменения, допълнения или отмяна на стари нормативни актове. Много ще е интересно да се види
как депутатите ще се самозадължат
не само да пишат, но и да аргументират оценки за въздействие на предлаганите от тях законопроекти.
В мотивите си към промените в ЗНА правителството посочва, че тези оценки ще гарантират, че "процесът на вземане на решения и приемане на законодателство се базира на доказателства и данни". С две думи, те в прав текст посочват, че сега нормативната база в България изобщо не е сигурно, че лежи на каквито и да е проучвания, практики или достоверни данни.
Проблем е, че сега предлаганите промени в ЗНА в никакъв случай не гарантират, че ще се сложи край на лошата практика да се правят купища промени в едни и същи действащи нормативни актове. По няколко десетки на година. Като например нормативните актове, свързани със здравеопазване, с образование, със съдебна система, пенсиите и осигуровките, специалните служби и МВР, процесуалните закони. Как пък един път не уцелиха законодателната вакса депутатите и въпросните закони да не бъдат пипани поне една година. Продължава и откровеното "кърпене" на закони под натиска на общественото мнение, правителството или на определена групичка от хора.
Няма стабилна държава без стабилно законодателство
За съжаление, българското определено не е от тях. Нашето законодателство непрекъснато се кърпи. То не дава време дори на администрацията и съда да се запознаят с него. Поне отгоре-отгоре. Няма как човек да избяга и от усещането, че всеки в НС прави каквото си иска с нормативните актове. А оттам - и с хората. Изобщо да не говорим за промените в законите, в които чрез преходни разпоредби се изменят още куп закони. Една определено опасна традиция в законотворчеството, докарала нещата дотам, че вече всеки нов закон се чете отзад напред, откъм преходните, допълнителните и заключителните разпоредби към първите му текстове.
Дори няма да коментираме
колко от вкарваните в парламента закони са с финансова обосновка
и финансова обезпеченост. Не камуфлажна, а практическа - какво и колко ще струва приемането и прилагането на всеки нормативен акт. А и сега в Закона за нормативните актове е записано изрично задължение "след влизане в сила на нормативния акт да се проверяват резултатите от неговото прилагане" и ако въз основа на проверката се окаже, че е необходимо, да се "предложи отменяване, изменение или допълнение на нормативния акт". Някой да е чувал за подобни проверки?
Изобщо не помогна и практиката със съветите по законодателството. Те си казват мнението, критикуват, съветват, но депутатите си правят каквото искат.
Затова, ако има нещо сигурно, то е, че
законодателният процес трябва да бъде изваден на светло
Ако трябва правителството да си плаща всички проекти да се публикуват в медиите и да събират месеци наред становища, оценки, критики. Които да не са само за сведение, а да се вземат предвид при гласуването. И парламентът може да прави същото. И на всеки три месеца след приемането на даден закон да се прави проверка за неговото действие и въздействие. Да се види кой се е облажил, кой е ударен, каква част от обществото е пострадала.
Всъщност крайно време е тези, които имат право на законодателна инициатива - правителството и всеки отделен депутат, както и тези, които приемат законите - 240 народни представители, да разберат, че законите са, за да помагат и улесняват хората и обществото, а не да им пречат, корумпират или дори - убиват.
ЗА КАРЕ
С правителствения законопроект за промени в ЗНА се определят два вида оценка на въздействието (ОВ) - предварителна и последваща. От своя страна предварителната ОВ е също два вида - частична и цялостна. Предлага се разработването на всеки законопроект или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет да бъде предшестван от изготвянето на частична ОВ. На база на частичната оценка ще се вземе решение дали да се изготви цялостна ОВ, за чието прецизно изготвяне са необходими повече време и ресурси. Оценката ще се прави по определен образец, в който съставителят на акта ще посочва основните характеристики на акта, неговите цели, какъв проблем се решава, дали предложението ще доведе до повишаване на административната тежест и др.
Предвидени са и изключения от обхвата на задължението за изготвяне на оценка на въздействието. Изключенията са разделени в две групи. Първата са законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и за проекти на подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет. Втората са законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията, законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори, законопроектите, засягащи сигурността и отбраната на страната, проекти на нормативни актове, свързани с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства.
Предложено е въвеждането на задължение за Министерския съвет да изготвя и приема законодателна и оперативна програма за шестмесечен период, в които да се посочват законопроектите, които ще одобри, съответно подзаконовите нормативни актове, които ще приеме.
Със законопроекта за промени в ЗНА са предложени и разпоредби, свързани с обществените консултации. Предложено е срокът за обществени консултации от 14 дни да бъде увеличен на 30 дни. Все пак е оставена възможност срокът да бъде по-кратък, но не по-малко от 14 дни, но само ако има изрична обосновка в мотивите. Предлага се също провеждането на обществени консултации на проекти, изготвени от изпълнителната власт или орган на местно самоуправление, да се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации, поддържан от администрацията на Министерския съвет.
Законопроектът предвижда и въвеждане на задължение за извършването на предварителен преглед на съответствието на проектите на нормативните актове с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека.