Нищо не е наред в българската държавна машина и това за пореден път си пролича в поредицата от промени в данъчни закони, предложени от Министерството на финансите (МФ). От една страна, управляващите се кълнат, че всячески се стремят да облекчат бизнеса и да свалят от него административната тежест. От друга - въвеждат нови правила, които ще принудят стотици хиляди фирми, регистрирани по ДДС, да отчитат всяка покупка над 700 лв., да определят за какви цели ще се ползва тя и да се занимават едва ли не само със счетоводство и писане на методики и декларации. От една страна, се твърди, че данъчното бреме върху обикновените граждани няма да се пипа и се отхвърлят всякакви идеи за пропорционално облагане. От друга страна, се дава възможност на общините сами да наложат допълнителна тегоба на жителите си в размер на до 2% от доходите им - над 10-те процента, които държавата ще продължи да им събира.

Всичко това става на фона на повтаряните непрекъснато и набиващи се в съзнанието като китайска капка хвалби на премиера Бойко Борисов и на част от вицетата му, че приходите в хазната надхвърлят с много постигнатите в предходни години, че затваряме каналите за контрабанда и за данъчни измами, че излишъкът гони рекордни стойности. Никой като че ли не забеляза как неотдавна финансовият министър Владислав Горанов все пак намекна, че и разходите са на подобаващо високо ниво и изобщо не са намалени спрямо предходни години, въпреки широко обявяваните добри намерения.

Финансовият министър, разбира се, добре знае, че не само излишъкът ще бъде акуратно разпределен в края на годината, както винаги е ставало, но и че дори има опасност да влезе в сериозен дефицит. Дали и как ще се реализира подобен сценарий - тепърва ще видим. Но с предлаганите промени МФ сякаш подсказва, че скоро ще му трябват пари, и то много. И предварително залага на допълнително изцеждане на ресурсите на населението. Отделно натоварването на фирмите означава пряка загуба на работни места, увеличаване на сивата икономика и окончателно зачертаване на България от списъка на страните, в които е благоприятно да се прави бизнес. Може някой да не е забелязал, но



България слиза надолу в класацията за икономическа свобода



и преди да са отчетени намеренията на МФ.

Иначе правилните идеи за финансова децентрализация на общините и за намаляване на зависимостта на техните бюджети от централния сега са материализирани в леко озадачаваща форма. До края на октомври всяка година всяка община ще може да определя допълнителен налог върху доходите на "поданиците" си от 0 до 2%. Във всички досегашни обсъждания, в които са споменавани и въпросните максимум 2%, е ставало въпрос те да част от 10-те процента данък върху доходите, които хазната ни събира. Финансовият министър обаче не желае да сподели част от един от най-сигурните си и постоянно нарастващи откъм приходи налог. Така максималната ставка в някои общини може да стигне 12%. Освен това допълнителният данък ще се събира от НАП, след което ще се превежда на общините. В какъв срок - не е указано.

Логично срещу идеята първи застанаха работодателите. Впрочем, несъгласие с подобен подход те са изразявали и преди. Все пак в България задължителното жителство отпадна отдавна, трудовата миграция е голяма. Стотици хиляди са се преместили в градове, където възможността да се намери работа е по-голяма. Но нищо не пречи някой да си избере община с нулева ставка и да се регистрира там. Така, след изборната, може да имаме и данъчна миграция. А фирмите ще трябва да превеждат суми по сметки в зависимост от постоянния адрес на служителите си.

Има и още едно недомислие. Ако една фирма има клонове в различни общини, а те имат различно облагане,



автоматично се появява неравнопоставеност



между хора на едни и същи длъжности, вършещи една и съща работа.

На първо четене от Националното сдружение на общините приветстваха идеята като първа стъпка към децентрализацията. Но като че ли не са съобразили предизборния момент. Впрочем, точно заради изборите се дава възможност новият налог, който трябва да влезе от 2016 г., да бъде определен за първи път до края на януари. Сега всеки кандидат за кмет на община ще трябва да каже дали има намерение да вдигне данъка, или не и за какво точно ще го използва. А независимо от предизборните приказки, мандатът е дълъг и "непреодолима необходимост"от допълнителни разходи и аргументи за тях все ще се намерят. Ако съдим по непрекъснатите скандали в общините, по разкритията за работа на кметове и общинари със свързани фирми и бързото им забогатяване, по хилядите отменени обществени поръчки, основателно може да се усъмним и в употребата на този допълнителен ресурс.

Промяната в Закона за ДДС, според която фирмите, регистрирани по закона, ще трябва да декларират пред НАП за какво ще използват всяка покупка над 700 лв. също



граничи с абсурда



В България има около 200 000 хиляди регистрирани по ДДС фирми. Всяка от тях ще трябва да информира данъчните доколко и в какъв размер всяка от тези стоки може или ще се използва и за лични нужди. Освен това ще трябва да подаде методика, според която да се сметне как се определя използването за лични нужди. Кой и как ще одобри стотиците хиляди методики и ще ги контролира - не е ясно. Ако не се подаде декларация, се приема, че стоката е само за лични нужди и се дължи ДДС в пълен размер.

Този текст, според мотивите на МФ, е съобразен с решение на Съда на Европа. Кое е това решение - не се споменава. Какъв ефект за хазната би могъл да се очаква след евентуалното приемане на промените, не се казва. Колко ще струва администрирането на процеса - не е ясно. Дали разходите по обработката на цялата тази огромна по обем документация няма да надхвърлят теоретично очаквания плюс за хазната - напълно е възможно. Как е избран прагът от 700 лева - един Горанов знае. Но това е далеч под цената на един добър лаптоп, таблет или смартфон, да речем, да не говорим за друго необходимо за всеки офис оборудване. Как например да сметнем дали използването на "Фейсбук" е за лична или за служебна употреба?



Следването на Бойко Борисов в социалната мрежа служебна или лична употреба е?



Гледането на клип в Ютуб, в който полицаи бият невинен гражданин, служебно или лично занятие е?

Важен момент е, че новите правила ще важат и за стоки и услуги, купени преди, чийто срок на амортизация не е изтекъл. Този срок е 5 години. За недвижими вещи е 20 години...

В логиката и евентуалните аргументи на МФ вероятно някога ще чуем, че така се борят с данъчните измами. Само че големите далавери с източването на ДДС от много години са с фалшиви фактури, създаване на фирми бушони, регистрирани на безработни роми, с фиктивен износ, особено на цигари и на горива. Досега не се е подразбрало българската държава да е склонна да се бори с тази, иначе масова, практика. Според данни на Евростат, разпространени съвсем наскоро, загубите на хазната от измами с ДДС само за 2013 г. са били 785 милиона евро. И вместо да се съсредоточи върху големите течове, финансовото министерство хвърля върху стотици хиляди фирми ново административно бреме. Това просто не трябва да се приема. Особено на фона на упоритото и арогантно вече тридневно мълчание на финансовото министерство.

Идеите на финансовото министерство много напомнят на една стара шега за изконната мечта на келнера: клиентите да си готвят и да си вечерят вкъщи, а да пращат бакшишите в плик по пощата. Ами дайте тогава да си върнем добре известното от времето на тоталитаризма "самооблагане"? Тогава за национални или местни проекти се удържаше част от дохода, като "доброволен" принос към намерения на държавата. От тази практика и досега из градовете стърчат купища уродливи обекти и помпозни ненужни сгради на мястото на старите центрове. Като в друга добре позната фраза: "Идеите наши - парите ваши".

Правителството за пореден път започва сблъсък с бизнеса. И то в момент, когато протестите за цените на тока за фирмите тепърва набират скорост. И когато работодателите възразяват срещу административното определяне на осигурителните прагове. И когато административното вдигане на минималната заплата води до загуба на работни места. Резултатът от този сблъсък е лесно предвидим - повече сива икономика и по-малко инвестиции.