В България всеки може да убие всекиго, след това внезапно да преживее катарзис, да се разкае, да си признае вината и да получи наказание по-ниско от предвиденото в закона. Всичко това се случва поради една-единствена проста причина - законът го позволява. Така е не от вчера или днес, а от близо 10 години. Наред с традиционно некачественото разследване и обичайното бездействие на институциите, това е причината на свобода да се разхождат рецидивисти с по няколко присъди, които са задължително намалени с по 1/3, след това е излежана още 1/3, а останалото е опростено заради добро поведение. Процедурата е т.нар. съкратено съдебно следствие, която бе въведена с цел да се ускори съдебният процес и да се разтоварят съдът и прокуратурата от безсмислени дела. На практика обаче даде възможност на всеки престъпник да се измъкне законно от тежко наказание.

Преди няколко дни окръжният съд във Велико Търново осъди 40-годишният Илиян Здравков на 30 години затвор заради убийството на 23-годишната студентка Вероника Здравкова. Тя бе убита в района на търновската гара на 28 февруари тази година с няколко удара с брадва. Пред съда самият Здравков разказа, че решението му да я убие е било спонтанно и непланирано. Видял момичето, че тръгва само по неосветена пътека, докато чакал влак за Първомай, и решил да я ограби. Настигнал я, ударил я няколко пъти с брадвата и след това завлякъл тялото до Янтра, в чийто води бе открит трупът. Здравков бе арестуван няколко дни по-късно. Основна причина за задържането му бе собствената му глупост - беше се опитал да тегли пари от банкомат с дебитната карта на убитата и камерата го бе заснела. Ако не беше направил това, кой знае дали щяха да го намерят. По това време разследващите тотално се бяха оплели в много сложния въпрос къде точно е този човек. Но го издирваха за друго - за неизлежана от него присъда, и не го бяха намерили, защото го бяха обявили за издирване само три дни по-рано, цял месец след произнасянето на последната му присъда.

В крайна сметка Здравков бе арестуван. И рецидивистът с многобройни присъди за кражби и една за предишно убийство, разбира се,



избра най-полезното за себе си - пълно самопризнание и разкаяние



Каза, че съжалява и поиска съкратено съдебно следствие. А в закона е записано, че съдът не може да му откаже. Последствията от това са ясни - намаляване на присъдата с 1/3, а ако за престъплението се предвижда доживотен затвор - замяната му с максимума от 30 години. Точно това се случи. Подобна присъда е успех за прокуратурата, защото на практика е възможно най-високата в съкратената процедура.

Здравков не е единственият подобен случай, но той е емблематичен с безотказната си стратегия да се измъква от тежки наказания. Откакто съществува възможността да се намали наказанието след признаване на вина, той винаги се възползва от нея. Така се случва при делата му за кражби, а съдиите отбелязват, че той е изразил искрено съжаление и желание да се поправи.

Няколко дни преди присъдата на Здравков бе потвърдена една също толкова тежка и за същото престъпление. Емил Азов и Михаил Миков бяха осъдени на 30 и 20 години затвор заради убийството на 20-годишната Петя Тодорова. Момичето бе убито от в Западния парк в столицата, а престъплението бе разкрито няколко дни по-късно. Мотивът за убийството е, че Тодорова, която имала интимни отношения Азов, забременяла, но той не искал детето и двамата с приятеля му решили да я убият. Това дело също приключи в рамките на няколко часа. Азов и Миков напълно признаха вината си и се отърваха от доживотни присъди.

Това са само два случая, достатъчно показателни за това как съкратеното съдебно следствие всъщност работи в полза на престъпниците. А колко други са останали извън общественото внимание, едва ли някой знае. Истината е, че дори да иска, съдът не може да откаже да гледа делото по тази процедура. Това е записано и в НПК, НК, а по въпроса има и тълкувателно решение на Върховния касационен съд, което е задължително за съдилищата. От него става ясно, че съдът не може да откаже на подсъдим да гледа делото му по съкратена процедура, стига неговите самопризнания да се подкрепят от събраните доказателства. Процедурата по съкратено съдебно следствие не може да бъде отменена от горната инстанции и веднъж постигнала най-високата присъда, прокуратурата няма интерес да обжалва, защото на практика няма какво повече да постигне. Т.е. ако решението все пак бъде обжалвано, то задължително ще е по молба на този, който си е признал вината, а евентуалната промяна в присъдата може да е само в негова полза. Иначе казано - колкото повече обжалва,



толкова по-голям е шансът да се намали наказанието



Факт е, че съкратеното съдебно следствие е от полза за държавните органи. Спасява ги от много работа по разследването, събиране на доказателства, експертизи, разпити на свидетели, дълги съдебни заседания, общо взето скъпоструващи процедури, за които така или иначе трябва да плати данъкоплатецът. Т.е. от икономическа гледна точка, изгодно е и за самия данъкоплатец. Още по-изгодно е за самия извършител. Първо, дава му възможност да намали наказанието си. И второ, има я перспективата, че колкото и тежко да се е провинил, все пак има шанс да излезе от затвора.

Всичко това е добре, но има един много голям проблем. Няма абсолютно никаква логика извършителите на тежки и жестоки престъпления да могат да се измъкват от наказание, само като кажат, че съжаляват. Още по-абсурдно е, че в момента законът позволява това да се прави многократно. Крадеш, казваш, че съжаляваш, намалява ти се наказанието, нападаш, обираш, убиваш, пак същото. Така ползването на съкратена съдебна процедура се превръща в рефлекс на рецидивиста. И схемата с разкаянието винаги сработва. Няма никакво съмнение, че 30-годишното наказание е изключително тежко, но то не възстановява усещането за справедливост, каквато би трябвало да е една от функциите на присъдата. Още по-лошо е, когато остава впечатлението, че някой се е измъкнал, ползвайки процедури, за да излезе по-рано от затвора и да върши същото, както досега.

Съкратеното съдебно следствие не бива да бъде премахвано, защото полезността му е доказана. Трябва обаче да бъде стеснена възможността за неговото използване. Прокуратурата и съдът трябва да могат да откажат съкратена процедура при тежките престъпления. Също в случаите, когато очевидно един престъпник се е научил, че с признаване на вина може да си подобри положението и го е правил многократно. В противен случай все по-често ще се виждат случаи като този на Здравков. А те и сега не са никак малко.