Насред пушилката около приемането на новия закон за училищното образование и безкрайните заседанията по него парламентът се зае и с друга задача - прекрояване на Закона за висшето образование. Покрай внесен от правителството законопроект за промени във висшето образование в НС ударно се нароиха алтернативни предложения от депутати. Някои от тях бяха гласувани светкавично, ден след внасянето им, а ресорната просветна комисия се отчете със своеобразен рекорд, приемайки на първо четене и в състояние на будна кома цели 5 законопроекта.

Този повишен интерес към висшето образование на някои може да се струва похвален, но резултатът от него само засилва усещането за безпътица в просветата. Общата картина е тюрлюгювеч от идеи, които се бият с една друга и са показателни за серия от самозаблуди сред политическия и академичния елит. Нещо повече - изобилието от проекти и сложната конфигурация на властта е на път да замъгли основния законопроект на правителството, който е достатъчно сериозен, и да го превърне в обект на пазарлъци за приемането на едно или друго депутатско хрумване.



Автономия и забрани



Криворазбраната автономия, изродила се в част от университетите в чист феодализъм, доведе през годините до купища забранителни и ограничителни текстове в закона, предназначени да отговорят на едно или друго явление. Резултатът е пълен със странни забрани закон, които могат да звучат направо неразбираемо без съответните пояснения заради кое точно безумие са приети.

И новата порция законопроекти не изневерява на тази традиция, като във всеки от тях можем да открием поне по един подобен забранителен текст. Петър Славов от Реформаторския блок например е внесъл промени, които да забранят избора на ректори с под 10 години трудов стаж по основен трудов договор като професор или доцент в съответното висше училище. Тези текстове се появяват след явлението 35-годишна професорка начело на Стопанската академия в Свищов. В мотивите това не се изтъква, но поводът е ясен. И все пак щеше да е добре тези текстове да се сложат в един по-широк контекст - образованието помни дебати за избор на ректори мениджъри и разделяне на академично от стопанско управление на университета. То се видя, че подобни промени нямат шанс, но закрепостяването на избора по този начин звучи странно спрямо система, която е отворена и би следвало да се гордее с мобилността си.

Екзотични текстове, черпещи извор от реалността, има и в законопроекта, внесен от депутатката от ГЕРБ Милена Дамянова. На фона на неработещо и затънало в скандали национално представителство на студентските съвети - организацията, която по закон представлява студентите, Дамянова предлага право на глас в представителството да имат и студентски съвети, които не плащат членския си внос. Това е, меко казано, равнозначно на разрешение никой да не плаща и е резултат от дългогодишни спорове в НПСС защо отделни организации не си плащат и кой колко не работи. В законопроекта на БСП е предвиден изричен текст държавата да привежда изцяло задължителния дял за научна дейност в университетите - 10 на сто спрямо издръжката, сякаш това не следва от закона, в проекта на Борислав Борисов от АБВ се предлага да се допълни дефиницията на основен трудов договор, като се посочи изрично, че това е договор с 8 часа работен ден и 40-часова работна седмица. Към забраните е включено и безвъзвратно закъснялото изискване 1 преподавател да участва в акредитацията само на 1 учебно заведение вместо на две, както е в момента. Всичко това създава усещане за разграден двор, в който всеки прави каквото си иска. Не това е смисълът на академичната автономия, да не говорим колко далеч от всякакви международни стандарти е всичко това.



Разрастване и пак разрастване



Редом с групата на забранителните текстове, които създават впечатление, че автономията е твърде широка и ректорите трябва да се озаптяват, проектите изобилстват от предложения в обратната посока - нови възможности за разрастване. Предлагат се такива текстове, сякаш системата дълги години е била спирана да расте и сега законодателят трябва да й позволи да диша. В тази посока са почти всички текстове от внесения законопроект от бившия ректор на УНСС Борислав Борисов, както и текстовете в законопроекта на депутата от Реформаторския блок Борислав Великов. В проекта "Борисов" се предлага искана от години промяна в закона, която да позволи на вузовете да развиват търговска дейност за реализиране на научноизследователски продукт. Както в предходни проекти отново не се обяснява кое пречи такъв продукт да се реализира и без университетите да разкриват търговски дружества по Търговския закон. Не се казва и какъв ще е контролът. Проектът "Борисов" настоява университетите да могат да разкриват и други звена в структурата си със статут на основни извън факултети, департаменти, институти и колежи, сякаш структурата не е набъбнала достатъчно, а институтите, които са звена за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност, да могат да разкриват специалности и обучават студенти. АБВ иска и по-подробно регулиране на откриването на звена в чужбина и договарянето на образователен франчайз, при който наши вузове предоставят учебни програми и преподаватели на чуждо висше учебно заведение. Борисов настоява за въвеждане на летва за акредитационна оценка на вузовете, които изнасят обучение зад граница. Това на първо четене звучи резонно, но пък възниква въпросът защо в чужбина ще могат да работят само добри вузове, а у нас - и слабите. Борислав Великов също се е захванал с обучението в чужбина и настоява вузовете да могат да разкриват в чужбина и по-малки поделения, а не цял факултет. Поделенията щели да обучават частично по отделни дисциплини. От този проект става ясно за кого се пишат промените - предвидена е и промяна в закона за здравето, където се включва дефиниция какво означава частично обучение по отделни дисциплини с относителна самостоятелност. Подобен франчайз в чужбина имат само медицински университети.



Демографска криза и отлив на студенти



Докато законодателят се чуди как да позволи на университетите да се разрастват по-добре - и у нас, и зад граница, българското висше образование е ударено едновременно от две кризи - общ спад в броя на завършващите и бум на заминаващите да учат в чужбина. Очаква се 2016 г. да е първата, в която спадът на студентите ще се усети по-рязко. На този фон и при вече разраснала се до крайност система правителството в лицето на Министерство на образованието предлага промени в обратната на депутатите посока. Проектът на кабинета предвижда много сериозни размествания в модела на финансиране на образованието, чиято цел е стимулиране на добрите професионални направления и орязване на парите за по-слабите и нетипични за вузовете специалности. Правителството ще повиши още догодина тежестта на бонусите за качество, които и в момента дават, като делът им трябва да стигне 25% от общата издръжка на обучението, а за учебната 2016/2017 ще се намеси пряко и в приема на студенти с орязване на местата в отделни университети с ниска оценка за качество на направленията и висока безработица на завършилите. За бюджетната 2017 г. промяната ще е още по-чувствителна - 40% от финансирането ще е свързано с инструментите за стимулиране на добрите вузове, както и приоритетни и защитени направления, за които няма студентски наплив. Извън приема на студенти и приемането на списък с приоритетни направления ще се въведе и диференцирано финансиране на научната дейност, ще се създаде и инструмент за финансиране на програми на вузовете за оптимизация. Сред спорните неща тук е отпадането на ограниченията за броя на студентите в платено обучение - сега максимум 5% от капацитета на професионалното направление, при одобрен от държавата малък или нулев брой места държавна поръчка. БСП е категорично против, като изтъква, че и в момента достъпът до висше образование е затруднен от високи такси в държавната поръчка, и предлага те да бъдат намалени и дори премахнати в приоритетни направления, където няма студенти.

Предложените промени в модела на финансиране могат да доведат до компенсиране на редица изкривявания в мрежата на висшите училища и е добре, че по основната цел - стимулиране на качеството, засега партиите декларират единодушие. Много вероятно е обаче на фона на набъбването на алтернативни законопроекти и разнопосочните интереси в сектора да има натиск за отстъпление при отделни текстове или те да бъдат превърнати в обект на бартер. Това не бива да се случва, още повече набързо и без никакъв дебат. Студенти съвсем не останаха.