Предстоящите местни избори и национален референдум ще излязат солено на обрулената ни държава. Първоначално институциите, отговорни за организирането на вота, поискаха 69 млн. лв. С доста усилия сметката бе окастрена на 51 млн. лв. Причините за големия харч са две. Първата според говорителя на ЦИК Цветозар Томов е учредяването на нови кметства, които ще бъдат над 1000. Това се налага заради последната промяна в Изборния кодекс, според която кмет тази есен щe избират всички села с над 100 жители. Дocега това пpaвo имаха селищата с нaд 350 житeли. Другата причина е по-големият брой секции извън страната заради допитването. Именно единственият останал въпрос в референдума наду допълнително сметката.

По закон ЦИК е длъжна да открие над 428 секции зад граница. Толкова са секциите от последния парламентарен вот, в които са гласували поне 100 български граждани. Във всяка една от тях трябва да има представители на външното министерство и на политически партии. Темата за електронното гласуване е най-малко разбираема за широката публика и би предизвикала значително по-слаб интерес, отколкото отпадналите въпроси за мажоритарен и задължителен вот. Разбира се, въпросът за интернет вота може да се реши и без национално допитване, за което на драго сърце ще похарчим няколко милиона. Въпреки това този въпрос изненадващо предизвика огромен интерес сред желаещите да се включат в информационно-разяснителната кампания. Основната причина -



средствата за т. нар. медийни пакети



По данни на ЦИК в агитацията възнамеряваха да се включат 30 партии, 1 коалиция и цели 16 инициативни комитета (ИК). Повечето от тях (31) ще убеждават гласоподавателите в подкрепа на електронния вот. Останалите са негови противници. Официално застъпници на тезите "за" електронния вот от парламентарно представените партии се регистрираха от ГЕРБ, РБ и АБВ. От "Атака" са противници на интернет гласуването. Въпреки че има юридическа възможност представители от екипа на президента Росен Плевнелиев да се впишат като застъпници на инициираното от него електронно гласуване, институцията няма да се възползва от това си право.

Според закона за референдумите участниците в кампанията ще получат медийни пакети от 40 хил. лв. с изключение на тези, които разполагат с държавна субсидия. За целта правителството е отделило един милион лева. С тези пари политическите сили и инициативните комитети ще имат право да сключват договори с медиите, в чийто ефир и на чиито страници ще разясняват на гласоподавателите тезите и идеите си. От 31 кандидатствали за референдума партии и коалиции държавна субсидия в момента получават шест - ГЕРБ, Реформаторският блок, АБВ, "Атака", "Глас народен" и "Движение 21". А останалите 38 трябваше да получат общо 1.52 млн. лв., което бе с 520 хиляди повече от предвидените в план-сметката.

Дотам обаче най-вероятно няма да се стигне. Във вторник ЦИК отказа регистрация на половината от 16-те инициативни комитета, изявили желание да участват в разяснителната кампания. Причината е недостатъчен брой валидни подписи. Долният праг за регистрация в разяснителната кампания бе 2500 подписа, който обаче се оказа непосилен за голяма част от сдруженията. Крайният срок за подаване на документи изтече на 14 септември. От получилите регистрация пет инициативни комитета ще агитират против електронното гласуване, а три - в негова подкрепа.

Със заличените и отказани регистрации обаче



опасността от прахосване на публични средства не изчезна



Прави впечатление големият брой сдружения, създадени в градове, в които безработицата е висока и в които хората не се славят с голяма политическа активност. Четири от допуснатите до референдума сдружения са регистрирани във Видин, а едно - в Самоков. Струпването на голяма обществена енергия в градове с компактни ромски махали накара част от експертите да се усъмнят в добрите намерения на агитаторите от изброените региони. "Интересна статистика - написа във "Фейсбук" шефката на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева. - От 16 инициативни комитета, подали документи в ЦИК, пет са със седалище във Видин, по един в Самоков и Враца, останалите са в София. След заличената регистрация на редица от тях поради липса на достатъчно валидни подписи остават осем комитета - 3 "за" и 5 "против". Във Видин са четири, т.е. половината. Много силно представяне на Видин."

Подозренията на наблюдателите са, че държавата сама отваря дупка, през която да изтекат нови и нови публични средства. Струпването на инициативни комитети в населени места като Видин говори за нова схема - инициаторите им събират нужните подписи и получават регистрация в ЦИК, след което се договорят с медии как да разпределят ваучерите на стойност 40 000 лева. Сметката показва, че по този план във Видин до 25 октомври ще се разиграят 160 000 лева - немалка сума за мащабите на региона с най-изостанала икономика в целия Европейски съюз. Освен института на Антоанета Цонева през седмицата и други неправителствени организации предупредиха, че механизмът за финансиране на инициативни комитети по време на референдум и за отчитане на привлечените от тях средства



все още не е добре регламентиран



и създава възможности за формиране на черни каси, от една страна, и за разхищение на държавни пари, от друга.

ЦИК пък междувременно призна, че не знае и не следи дали някой измежду осемте допуснати до агитация инициативни комитета е свързан с партия, или пък създаването му е инспирирано от такава. Така че нищо чудно, ако между 25 септември и 24 октомври някоя политическа централа "захлеби" и с още едни 40 000 лева (или пък повече), които да добави към бюджета си за изборите под формата на медиен ваучер.