Откакто САЩ се превърнаха от няколко колонии в глобален хегемон, нарасна и влиянието на законите им. Сега под тях попадат дейности от всяко кътче на планетата - футболни босове в Европа, киберпрестъпници в Китай и международни корпорации, действащи в Африка, са обект на законите на САЩ. В резултат на това съдиите, които трябва да интерпретират американските закони, станаха важни играчи и на международната сцена.

Някои учени в областта на правото и активистите за човешки права одобряват това. Според тях американските съдии са в позиция да решават въпроси на международното право, търговия и дори отношения. Те искат съдиите в Тампа да изказват мнения по обвинения в изтезания в Танзания. Защото законът е по-важен от географията.

Прилагането на национални закони в чужбина обаче не е лесно. След като светът стана по-взаимозависим и многополюсен, ограниченията пред юрисдикцията на САЩ станаха по-очевидни. Това важи особено за Акта за мъченията в чужбина, който бе приет от Първия конгрес през 1789 г. и забравен за около 200 години. През 1980 г. съдът, в който работя аз - Апелативният съд на САЩ за Втори окръг, възроди акта и позволи на федералните съдилища да разглеждат



дела, повдигнати от чужденци срещу чужденци,



за нарушения на "правото на нациите", извършени на чужда земя. Защитниците на човешките права приветстваха това решение, надявайки се, че това ще донесе справедливост за жертвите на отвратителни престъпления и ще възпре евентуалните извършители.

За съжаление влиянието му бе далеч по-незначително. Този акт едва ли е предотвратил и едно нарушение на човешките права. Той обаче допринесе за мнението, че Америка се стреми към правен империализъм. Фактът, че САЩ са единствената държава в света, която разглежда такива дела, само увеличи неприязънта на другите страни.

В последните пет години посоката на развитие се променя. Признавайки, че федералните съдилища отиват твърде далеч, като разглеждат дела с незначителна, ако не и никаква връзка със САЩ, Върховният съд потвърди, че американското законодателство трябва да се прилага само на територията на САЩ, освен ако Конгресът не нареди друго. Най-забележителната промяна дойде през 2013 г., когато съдът взе решение по делото на Кьобел срещу "Роял дъч петролиъм". Случаят се отнасяше за ролята, която петролният конгломерат е изиграл в престъпления, извършени от нигерийската войска през деветдесетте години. Магистратите ограничиха юрисдикцията на Акта за мъченията в чужбина, за да предотвратят "последствия за външната политика, които не са приети от политическата власт" - тоест от изпълнителните и законодателните клонове на американското правителство.

Делото на Кьобел разгневи международната общност. "Хюман райтс уоч" се възмутиха, че Върховният съд е загасил



"лъча на надеждата за жертвите на ужасяващи нарушения



на човешките права". Редакторският екип на "Ню Йорк таймс" нарече решението "огромна стъпка назад". Юристите в САЩ и по света оплакаха факта, че американските съдилища няма да гледат дела за световните несправедливости. Според тях именно съдилищата трябва да играят главна роля в прилагането на американската сила по света.

Не е така. Когато стане въпрос за международни отношения, съдиите трябва да следват действията на изпълнителната и законодателната власт. По-удачно е те да прилагат глобалната сила, а съдиите да играят ограничена, но не невидима роля. Общото правило е, че американските закони се прилагат на американска територия, освен ако Конгресът не реши извънредно нещо друго.

След като САЩ излязоха като глобална суперсила от Втората световна война обаче, нещата не стояха така. Федералните съдилища, които бяха заети с интерпретирането на регулациите на новия курс, бяха по-склонни да налагат властта си за действия, извършени отвъд океана. Концепцията се занимаваше предимно с това дали поведението на чужденци може да навреди на САЩ. Заради това федералните съдии драматично увеличиха юрисдикцията на местното право в темите за антитръстовите спогодби, сигурността и заетостта. Чужденци, спазващи закона на собствената си държава, се оказаха отговорни за



нарушаване на американски закони в чужбина



Съюзниците и партньорите на Вашингтон не бяха възхитени от това. През 2004 г., когато Върховният съд разглеждаше дело за антиконкурентни дейности във витаминовата индустрия, няколко от най-близките търговски партньори, сред които Белгия, Канада, Германия, Япония, Ирландия, Холандия и Великобритания, изразиха тревогата си, че американските съдии се превръщат в глобални арбитри по антитръстовите закони дори когато делата нямат връзка с Америка. Подобни критики бяха направени и по темата за Акта за мъченията в чужбина. През 2007 г. южноафрикански граждани започнаха дело в Ню Йорк срещу държавата си за престъпления, извършени по време на апартейда. Тогавашният президент на ЮАР Табо Мбеки осъди "правния империализъм" на САЩ.

Има една последна причина, заради която съдиите трябва да са особено внимателни в подобни дела: има голяма вероятност



другите държави да отвърнат с "правна война"



Китайски съд може да поеме дело срещу американска компания за транзакции, извършени в САЩ, които са напълно законни според местното право например. Европейски съд може да разгледа иск срещу бивш американски президент, който е наредил безпилотни нападения срещу цели в чужбина. Може би вървим именно натам.

Тогава каква трябва да бъде външната политика на съдебната система? Първо, да не нанася щети. Когато прилагат закона в глобален мащаб, дори за добра кауза, съдиите трябва да действат много внимателно. Разбира се, че не бива по навик да отхвърлят всяко дело, свързано с международните отношения. Но както нареди Върховният съд, преди да действат, те трябва да обмислят дали в исторически план



подобни решения се взимат от политиците,



дали съдебната дейност може да ги приеме и какви биха били последствията за съда.

Второ, когато не са сигурни - да отлагат. Ако презумпцията срещу екстратериториалността се прилага непреклонно, съдиите ще принудят изпълнителната и законодателната власт да решават дали да разпрострат юрисдикцията на даден закон в чужбина и така да ги пришпорят да поправят неточности или пропуски в американското право. Трето - съдиите трябва да дават пример. Американската съдебна система е една от най-старите и най-изявените в света, а другите държави още я взимат за модел. Така че съдиите трябва да се борят срещу концепцията, че те са инструменти в разширяването на властта на САЩ. Вместо това трябва да гарантират, че законът се интерпретира справедливо, а не се разтяга излишно за постигането на политически цели.

Завръщането към териториалното прилагане на правото има много опоненти. Най-шумните от тях са хората, които искат САЩ да доставят справедливост за човешките права по целия свят. Някои дори твърдят, че затварянето на американските съдилища за чужди дела демонстрира апатията на Вашингтон към зверствата, извършвани по света.

Те обаче грешат. Сериозните нарушения на мира - включително геноцидът, действително са работа на САЩ и съюзниците им. Съдилищата обаче не са компетентни в разглеждането им. Поддържането на либералния световен ред не е работа само за адвокати, академици и съдии. Защитата на невинни хора от изстъпленията на други изисква глобалното лидерство на САЩ и това лидерство може да дойде само от дейността на другите власти.