|
| Адвокатите засега може да пледират спокойно в съдебните зали, без да се страхуват, че ще бъдат осъдени за обида и клевета. Но очевидно трябва да имат и едно наум. |
Същата наказателна неотговорност има и президента. И той може да каже за всеки народен представител, да речем, че е бандит. И никой нищо не може да му направи. Нещо повече. Държавният глава не отговаря дори и по евентуално гражданско дело - примерно за непозволено увреждане.
Ако обаче си адвокат, може да го отнесеш
дори за думи от пледоарията си. И ако не бяха главният прокурор Сотир Цацаров и Върховният касационен съд, това и сега щеше да бъде факт.
Русенският окръжен съд осъди на 1500 лв. глоба по наказателно дело за клевета адвокат Венцислав Точков. И то за казани от него думи в хода на неговата пледоария по друго дело. Заради думите си адвоката понесе дори и гражданска отговорност, тъй като беше осъден да плати 2000 лв. обезщетение на тъжителя. Първоначално Русенският районен съд го е оправдал, но после окръжните съдии го признават за виновен.
По време на пледоария като служебен адвокат Точков заявил пред съда: "Подзащитният ми е близо 80-годишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и видно от представените по делото доказателства психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител".
Именно посоченият в пледоарията частен тъжител
завежда дело за клевета срещу адвоката
Последният е признат за виновен и осъден. И присъдата му влиза в сила.
След бурни обществени дебати се стига и до искане от страна на главния прокурор до Върховния касационен съд за възобновяване на делото, за отмяна на решението на окръжния съд и оправдаването на адвоката. И върховните съдии в състав с председател Севдалин Мавров, Даниела Атанасова (докладчик) и Антоанета Данова възобновиха делото, отмениха осъдителната присъда и оправдаха адвокат Точков.
"Върховният касационен съд установи, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, като е приела за съставомерно инкриминираното деяние. Съставът на престъплението "клевета" може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, за което от субективна страна знае, че не е извършено", записаха те в мотивите си. В тях те обясняват и че предмет на престъплението "клевета" могат да са твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление.
Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност, разясняват още съдиите.
И веднага след това записват, че в думите на адвокат Точков няма твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства. Според ВКС тъжителят е дал своя субективен прочит на изразените от адвоката оценъчни съждения, собственото си възприятие и тълкуване на горепосочените думи.
"Начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като
резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване, поради което деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения", смятат още върховните съдии. Те припомнят и че това е съдебната практика, като посочват и друго, предишно решение на ВКС.
В конкретният случай с адвоката магистратите приемат, че става дума за съждения, умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на гражданите. "За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не", смятат те. Съдиите подчертават и че
адвокатът е казал въпросните думи в открито съдебно заседание,
в хода на съдебните прения с цел защита правата на подсъдимия и поддържането на определена защитна теза, като съдът е този, който ще я приеме за доказана или отхвърли, като изложи мотиви за това в съдебния си акт.
Съдебното решение, с което е отменена присъдата на адвоката, има и друго значение и може да бъде ползвано дълго в съдебната практика. Защото в неговите мотиви има достатъчно аргументи и от практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Така например е посочено решението на съда в Страсбург от 25.06.1992 г. по делото Торгейр Торгейрсон срещу Исландия. В него Европейският съд по правата на човека припомня прогласен в практиката си принцип, че
"Свободата на словото е една от основите на демократичното общество ...
и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Свободата на изразяване, така както е закрепена в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително установена. Такава е съдебната практика на Страсбург.
Европейският съд по правата на човека в редица решения, сред които и няколко български, финландско и британско, подчертава, че в едно демократично общество индивидите имат право да коментират и да критикуват правораздаването и длъжностните лица, участващи в него. Именно те са дадени като пример и в сегашното решение на ВКС. Несъмнено границите на приемливата критика по отношение на държавните служители при упражняването на техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица. Съдът в Страсбург потвърждава, че Конвенцията за правата на човека изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която "да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиентите си
и да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция"
Ето защо в конкретния случай осъденият в качеството си на адвокат е упражнил права - гарантирани му от Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата - да изрази мнението си в хода на съдебните прения свободно с цел защитата правата на подзащитния му. По този начин, реализирайки тези си права, подсъдимият Точков не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението "клевета", поради което незаконосъобразно е бил осъден от въззивния съд, пишат в мотивите си върховните съдии.
Те отменят и решението на Русенския окръжен съд за заплащане на обезщетение от адвоката на човека, който твърди, че е оклеветен. Според ВКС липсва не само клевета, но и непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите. Затова и отхвърлят като изцяло неоснователен гражданския иск за причинени на частния тъжител и граждански ищец неимуществени вреди.
Както главният прокурор Сотир Цацаров написа в искането за възобновяване на делото и за отмяна на присъдата на адвоката, този казус е застрашавал основни принципи на наказателния процес. Този път основите останаха непокътнати. Докога ли?
