Към края на годината в парламента на дневен ред излиза традиционната порция промени в данъчните закони. Закон за ДДС, за данъците на физическите лица, за корпоративното облагане, за акцизите - това законодателство засяга пряко джоба на всички граждани и фирми. Затова промените трябва да се обявят рано, да се дискутират нашироко и да са солидно подплатени с цифри и анализи. Не така обаче смята финансовото министерство, което при пореден министър не счита за нужно да обяснява в аванс какво точно е тръгнало да променя. Не са особено трогнати и депутатите - нищо че живеем в парламентарна държава, те са готови



да приемат на "честна дума" всяка хрумка на министъра



и неговата администрация.

Всъщност Министерството на финансите (МФ) е една от най-аналитично работещите администрации, но това не личи от официалните мотиви към законопроектите. И тъй като в ХХI век трудно могат да се намерят убедителни причини за това скъперничество към данните, остава впечатлението, че министерството, което трябва да брани интересите на хазната, се занимава с нещо, което трябва да се крие, а не да се популяризира.

Последните две седмици изобилстват от примери в тази посока. Оскъдицата от данни направи невъзможно да се оцени ефектът от драстичното увеличаване на акциза за горивата, ползвани за отопление. За новия график за вдигане на акциза при цигарите пък



тече надвикване между два лобистки лагера



(евтини срещу скъпи марки) по темата кой е по- по- най-толериран от властта през годините. Още отсега е ясно, че упражненията със Закона за ДДС и удържането на данък "лично ползване" при фирмени коли и имоти ще доведат до пълен хаос. Нищо не е ясно и при зареждането с горива за собствени нужди от зедемелските производители, за които очевидно ще се направи ново изключение в наредбата за отчитането на продажбите с фискални устройства. Това какво е - отчитане на реални проблеми с режима за следене на горивата или законодателен подарък? Никой нито пита, нито обяснява, макар да не е трудно да се сетиш.

Всички тези промени засягат солидни икономически интереси. Тоест тук не говорим просто за мърлява работа, а за възможност (умишлена или не) да бъдат прикрити лобистки текстове за милиони левове. Още повече че на всички агенции под шапката на финансовото министерство е наложена забрана за солови изяви. И ако липсата на фанфари е разбираема при провеждането на конкретни акции срещу контрабандата, както обича да изтъква премиерът Борисов, поне общата картина трябва да е ясна, а тя не е. Което пък създава благодатна почва войната срещу сивата икономика да се води избирателно или изобщо да бъде зарязана. Встрани от лобизма, промените редовно засягат стотици хиляди фирми и граждани, товарейки ги с безумни административни режими. Защо изобщо се трошат милиони за електронно правителство, след като бумащината се увеличава прогресивно?

От лежерния подход на финансовото министерство към аргументирането на законодателството



шумно се възмути и ресорната комисия в парламента



На депутатите редовно им се налага да настояват да получат повече информация за очаквания ефект от една или друга промяна, а от МФ невъзмутимо и също толкова редовно отвръщат, че оценки има. Те са задължителна част от всеки акт, който се внася в Министерския съвет (МС) и който би оказал пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Тези финансови обосновки обаче не са публични. Никой освен изпълнителната власт не ги вижда, включително и депутатите, които трябва да дадат зелена светлина на промените в законодателството. Едно от първите неща, което изпълнителната власт при новия кабинет "Борисов" направи, бе да премахне от правилника за дейността на МС нищожния напредък в тази посока с въведената при кабинета "Орешарски" стандартна оценка за въздействието на отделни приоритетни закони. Не че видяхме такива оценки публично, но поне имаше ангажимент. Сега нито ангажимент има, нито обосновки.

Най-циничното е, че депутатите, които шумно се оплакват от едно или друго министерство, всъщност



реално не желаят тази публичност да бъде осигурена



Защото именно парламентът може да въведе задължителни оценки на въздействието, да гарантира повече публичност на финансовите оценки и провеждането на реални обществени консултации. Нищо не пречи на депутатите да променят Закона за нормативните актове и да завишават изискванията. Това обаче означава и те самите да започнат да се съобразяват с тези правила. А точно депутатите бягат като дявол от тамян от подобни ангажименти. Факт е, че най-слабите и безумни законопроекти се внасят именно от отделни депутати, които са водени от чист популизъм или от чист лобизъм. Те не желаят около инициативите им да се шуми, особено пък преди да бъдат одобрени. Продължава да е противоречива и практиката на парламентарните комисии по публикуване на получавани становища. Рядко се вземат предвид мненията на експертите и професионалните общности. Така логично се стига до ялови дебати и безобразно законодателство. От което страда общественият интерес, който уж всички защитават.

Всичко това надали щеше да е толкова грозно, ако не го позволявахме медии, представители на неправителствен сектор и самото общество. Институциите от години са разглезени от комфортна медийна среда, журналистика, сведена до препечатване на прессъобщения, и откъслечните и хилави протести срещу едно или друго безобразие. Само толкова ли искаме? И само толкова ли можем?