Говори се, че ще има избори...

Наистина, има някакви външни белези, че предстои вот, но те са твърде мъгляви, че да бъдат приети без възражения. Например - в София сменят плочките пред НДК, а това си е крещяш знак, че ще гласуваме скоро. От друга страна - новите плочки са като старите, което пък ме навежда на мисълта, че може би предстоят не точно избори. Митинги - няма. Това, на което викат "дебати", не са точно дебати, защото липсват основни елементи или пък кандидат за кмет на Тутракан спори с кандидат за общински съветник в Перник. Напоследък виждам някакъв плакат на Жоро Кадиев, но той може да е хартисал от предишни негови участия, знам ли.

Периодично се чува някакъв вопъл по възникнали актуалности, но какъв е планът за развитие на общините - не се чува. На практика, единственото нещо, което се крещи, е обещанието на действащата по места власт:



"Продължаваме да работим все така"



Че ще има избори обаче, ми напомни Росен Плевнелиев. Онзи ден държавният глава се яви на телевизора и заяви изключително сериозно някакви много важни неща. От типа на - изборите са местни, много е важно да гласувам, водата е мокра, слънцето пече, а ние имаме достатъчно опит, за да направим най-добрия избор. Факти. Тъй като Плевнелиев очевидно е усетил, че идея си нямаме кои са кандидатите, мъдро ни напомни: "Бъдете активни! Не само в деня на изборите, но и по време на кампанията. Търсете информация".

А къде да я търся? На страницата на БСП има информация как да стана ... симпатизант и доброволец. На страницата на СДС - какво направил Румен Христов това лято. ГЕРБ ме посрещат с банер: "Видими резултати за България" и новината: "Танер Исмаилов - това е бъдещето на Омуртаг". Виж, ДПС имат линк към всички либерални кандидати за кметове и общински съветници.

По вестниците - някоя и друга платена информация за предизборна проява на гражданина Х. По телевизиите - безумен "дебат" между кандидати за различни постове в различни общини?!? На улицата - нищо. Още по-странно - и социалните мрежи придремват (въпреки че истински живот май има само във виртуалната реалност).

Така бавно и полека партиите се готвят за вота. В тишина. В резултат - за първи път не знам кой е водач на листите на ГЕРБ, БСП, РБ, ДПС и т.н., дори в София. Кандидатите за кметове се мяркат, кандидатите за общински съветници са в пълна нелегалност. На страницата на ЦИК все пак изкопах листите, но 2/3 от имената в тях нищо, ама нищо не ми говорят. Как се очаква да направя своя преференциален избор? Не че партиите държат да го правя - нали са ми ги подредили хората,



какво аз ще им се меся и ще им обърквам сметките...



На практика - досега имаше само три напомняния, че предстои вот.

Първото бе свързано с роклята на точки на Райме. И до днес нямам идея кой успя да направи от предизборната проява на ДПС в Исперих медийно събитие. Явно скуката роди тази "новина". Когато за пръв път видях видео от въпросното мероприятие, се впечатлих само от комичната подредба на ДПС актива - насядал на пейки в каросерията на тир. Пред големците - народец, а помежду им - червена пътека и пеещ бард. От моя гледна точка - пълен комикс. В това монументално платно песента за Райна Попгеоргиева и нейния байряк бяха ехо на заден план. Друг е въпросът, че този заден план бе изваден отпред, и се стигна до: "3000 души пеят "Кой уши байряка" и до зашеметяващия лаф на Местан: "Няма по-голям патриот от мен".

Второто намигване на тема "избори" бе свързано с вълната предизборни постери на смешни хора, която оля социалните мрежи. Някакъв човек с меч промушва октопода на корупцията, жена със странна прическа, дядо с хайдушка премяна... С две думи - смешни хора от различни партии. Различни хора, които нищо лошо не са направили. Но тъй като ни е скучно и все пак идват избори - дайте да ги покажем. На практика историята с постерите бе опит на социалните мрежи да осмислят изборите, а не опит на кандидатите да стигнат до избирателите. И тази история няма как да се включи под мотото "предизборни прояви".

Имаше и още една история - за депесаря Пиже от Самоков, който налетя на тв екип. Тя, както и всички други досега, също няма как да се нарече просто "част от предизборната партийна кампания". Защото всичко, което се случва до този момент, се случва извън кампанията - все пак приемаме, че ДПС не е пратило Пиже да бие репортерката и екипа й, за да влезе в новините.

На практика - целият дебат на тема "избори" е дебат на социалните мрежи и на медиите.



Партиите са принудени да се покажат на светло



заради шума, който се вдига отстрани. Не заради дълго мислена стратегия, концепции и идеи. Няма не само компромати, няма и критика към досега управлявалите от техните опоненти - защото искали кампанията да е позитивна. Затова ни свалят звезди от небето, а не ни говорят за разораната целина София.

Това е - друго на тема "избори" няма. Цветан Цветанов вече обиколи три пъти републиката и сега търси подарък за 10-ата победа. БСП продължава да спи, като периодично се опитва да се събуди, а реформаторите показаха живот само когато се скараха за листите. ДПС, разбира се, работи - но извън видимата сфера.

Всички като че имат една-единствена цел - да се запази статуквото. За ГЕРБ - това е окей. За БСП също е добре, щото това означава спиране на срива. ДПС винаги се е стремяла да завладява електорални територии бавно и планово. Всички останали партии, които по чудо се преметнаха през парламентарната бариера миналата година, сега ще се радват да повторят резултатите - нищо повече.

На практика тазгодишните избори явно



ще минат тотално захлупени от бежанската вълна,



която тресе Европа, от войната в Сирия и от руската намеса в тази война. Няма значима тема, която в края на краищата да не опира до Сирия и бежанците.

В интерес на истината, не трябва да пропускаме една основна специфика на българските избори - цялата същинска кампания винаги е траела около седмица. Толкоз - от пускането на предизборния скандал, през времето за осмислянето му, до самото бюлетинополагане винаги има не повече от седмица време. В Америка може да дебатират до припадък цяла година, но на нас ни трябват 6-7 дни. И сега така - кампанията може официално да е в ход, но тя ще разцъфне като хиляди цветя седмица преди края. Няма начин.