:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,067,616
Активни 90
Страници 13,726
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Следа и камък

Калин Донков
Приятелката ми Жана се завърна от Истанбул приповдигната и заситена от пътуването. Бе скитала с карта в ръка от пукването на деня, бе снимала и записвала и бе подреждала видяното в паметта си и в паметта на компютъра. Особеното в случая бе, че тя не за първи път преброжда стръмнините на мегаполиса, нито пък възнамерява да е за последен. Просто туристическите програми в наши дни са недостатъчни за пътник с интереси като нейните. Впрочем, те са цяло семейство историци и понякога нашествията им край Босфора са направо групови, но градът сякаш не бърза да им се разкрие и винаги остава още нещо да се "копне", още нещо да се разгърне.

Разбирам я отлично. Стъпих там необяснимо късно. Все си казвах, че ей го Цариград под носа ни, лесно се стига, а когато наистина попаднах, бях неподготвен за магията и шемета на този световен кръстопът, вибрациите на недрата му ме държаха неспокоен, магнитното поле между континентите, почти допрени в него, ме изпълваше с вътрешно електричество и любопитство, което изгаряше съзнанието. В този град любопитството е като страдание. То не може да бъде заситено. Но може да бъде утешено. Пластовете на отминалите хилядолетия се излагат по склоновете сякаш в нарочен разрез. Цветовете и фактурата им, подредени един върху друг, примиряват човека със съзнанието за мимолетност. Тътенът, който друса цялото ти същество, е като ехо от стъпките на великите преселения. Единственото, което знаеш със сигурност, е, че този град не трябва да се гледа наведнъж и че всичко, което се изпречва пред очите, сякаш идва нарочно, за да закрие онова, което си видял преди него.



Показва ни града Зюлфю Ливанели, писател от кръга на "Балканика"



В онзи момент знаех само, че е прозаик, че живее повече в чужбина. Още не бях научил, че освен това е и кинематографист, композитор, признат в Европа и Америка. По-късно прочетох един роман на български и почнах да осъзнавам и да подреждам новините за него от изкуството и политиката. Тогава не знаех това, тогава помислих съвсем сериозно, че е историк, защото начинът, по който разлистваше историята на града и на империята, бе увлекателен, грабващ. Разкриваше я както художник понякога ръкомаха с четката и оставя на платното едри, акцентирани образи, неповторими детайли, които съзнанието ти после не може нито да размести, нито да изхвърли. И ако цялото платно с времето ти се размива и изплъзва, тези детайли остават завинаги твое притежание. От тях ти през годините възстановяваш цялата картина на спомена, именно чрез такива мимолетни, небрежно драснати подробности съживяваш и скицираш разпиляното си минало.

В онази слънчева есен край пролива писателят Ливанели ни показваше дворци и минарета, хареми, сараи, приказни одежди, доспехи и ятагани, резби, седефи и наргилета. Знаех, че няма да ги срещна повече дори насън и че паметта ще извиква след време само откъслеци от това видение, което сега премрежваше очите ми.

На влизане в "Света София" водачът ни задържа на прага пред залата и ни дръпна от множеството. Посочи ни да погледнем в краката си и посред жуженето на видеокамери и лумвания на светкавици обясни: тези вдлъбнатини в камъка от двете страни на вратата са от нозете на стражите, които са я пазели от времето на Юстиниан до падането на Константинопол. Значи остава следа и от хората, които историята не запомня...



Рече го така, както писател го мисли и казва,



и навярно със съзнанието, че именно писатели го слушат. Така го разказах и аз на Жана, когато тръгваше на път, и тя обеща да провери личат ли още следите на почти хилядолетната стража върху прага на Юстиниановата катедрала. Има ги, потвърди тя, като се завърна, и ми показа фотографии. Вдлъбнатината от стъпките се виждаше, но не много добре, иначе щях да ги поискам за илюстрации. Някои дори трудно ще разпознаят какво има в кадъра. Аз обаче помня добре: сравнително дълбока (като се знае как се е получила там) три-четири пръста под нивото на камъка следа от обущата на мъжете, стояли на стража в този най-голям храм на православието за всички времена. Помня, че тогава си помислих да стъпя в тази следа, да премеря стъпката си с отпечатъка на мъртвите воини. Изкуших се някак от само себе си, импулсивно. Но ми се видя грубо и бездарно. Да се наместваш в чужди следи, никак не е похвално, макар и да го гледаме навсякъде около нас. А и неясно беше дали ще ми се удаде да "вляза в обувките" на онези мъже - това преносно сигурно ще е много по трудно, отколкото буквално.

Ако минете през онзи праг, взрете се в следата, врязана в неговия синьо-черно-зелен, прошарен с бели жилки камък. Това е безмълвният знак на хиляди отделни мъже, отлетели в безкрайността и не оставили за нас име, ни образ. Създадените за безсмъртни, за хилядолетията напред стенописи, изваяния, иконостаси са заличени от времето, редките остатъци греят върху осиротелите зидове. А стъпката на войниците е тук - зрима, материална. Оставили са ни я, като са стоели... на мястото си. Да се вгледаме и около нас - неизвестни хора са ни оставили следа, знак, послание. Ръцете им, трудът им, вдъхновенията им са отпечатани върху днешния ни свят. Докато ги разпознаваме, и ние няма да сме тъй безпомощни и еднократни, както ни се струва в мрачен ден. Ако стоим на мястото си, ако бъдем човеци намясто...
 "Света София", Истанбул
19
5620
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
15 Октомври 2015 19:54
Пред Свети Петър в Рим, дали има стъпки?
15 Октомври 2015 20:48
Интересно и хубаво...
----------------------------
Сайтът на Генек
15 Октомври 2015 20:50
"Докато ги разпознаваме, и ние няма да сме тъй безпомощни и еднократни, както ни се струва в мрачен ден."
Това си е стих, с мелодия и дълбочина.
15 Октомври 2015 21:13
Ако Русия завладее Цариград, ще можем да ходим на православна служба в "Света София".

Ето за такива неща си струва да се живее!
15 Октомври 2015 21:38

карагьозов
15 Окт 2015 21:13

Ако Русия завладее Цариград, ще можем да ходим на православна служба в "Света София".

Ето за такива неща си струва да се живее!

Аз повече ще се радвам, ако може да ходим в "Свети Стефан"... Че навремето при два синода си остана заключен на Великден...
15 Октомври 2015 22:19
Българинът се оказа не само невярващ, но и активно борещ се против православната вяра човек. 25 години са достатъчни, за да се разбере това. Че е такъв се разбира най-добре при съпоставка с гърци и румънци.
15 Октомври 2015 23:09
Св.цар Юстиниан Велики Управда, българин по род, "По говор и по облекло, и по разсъждения...беше варварин”, според Прокопий Цезарейски. И нещо ич не е аресвал гърците щото са палили старата "Св. София", преди окончателно да съгради сегашната. Та поради тази причина казвал, че "Когато Юстиниан мразел някого, обвинявал го, че е грък, сякаш беше изключено за човек от Гърция да бъде свестен". Инак, освен тези следи на пода, там има изрисувани и стари тракийски свастистики, както и на стените...
15 Октомври 2015 23:33
Ако Русия завладее Цариград, ще можем да ходим на православна служба в "Света София".

Ето за такива неща си струва да се живее!


Божке ле,за какво мечтаят някои.
Нали се сещате че няма да остане читав зид от Цариград ,ако го завладеят руснаците.Та няма да има ни Св.София ,ни Св. Стефан .

.

За писанието ,както обикновено,

За човеците на място!
15 Октомври 2015 23:39
карагьозов
15 Октомври 2015 21:13

Ако Русия завладее Цариград, ще можем да ходим на православна служба в "Света София".

Ето за такива неща си струва да се живее!

67AF
15 Окт 2015 21:38
Мнения: 14,730
От: Tuvalu
Аз повече ще се радвам, ако може да ходим в "Свети Стефан"... Че навремето при два синода си остана заключен на Великден...
В XXI век сме, не в XIX. Не се свените и да го напишете.
Самият опит за такова нещо ще затрие човечеството.
И дишам с вас един въздух



Калин Донков - чудно усещане оставихте от прочетеното
15 Октомври 2015 23:44
Нали се сещате че няма да остане читав зид от Цариград ,ако го завладеят руснаците.Та няма да има ни Св.София ,ни Св. Стефан .


Не се сещаме. Подобни глупости ще ги продаваш на друг пазар


hrissim
2015-10-15 23:39:18

И дишам с вас един въздух... Че дишаш, дишаш, но вероятно не усвояваш така добре...
16 Октомври 2015 00:13
Баба Меца все дренки сънува. А Катерина Германска даже си построила близо до Царское Село умалено копие на "Света София"...
16 Октомври 2015 00:25
Браво, щурчо - това го бех забравил. Браво на немкинята - геополитик голем е била тая...
16 Октомври 2015 01:01
Бил съм в Цариград един единствен път. По служба. За разглеждане на града ми остана много малко време. Пристъпих към града
неподготвен за магията и шемета на този световен кръстопът, вибрациите на недрата му ме държаха неспокоен, магнитното поле между континентите, почти допрени в него, ме изпълваше с вътрешно електричество и любопитство, което изгаряше съзнанието. В този град любопитството е като страдание.
. Благодаря ви, господин Донков,че ми систематезирахте чувствата.
Програма на разходката:
1. Вървиш пеш.
2. Света София.
3. Вървиш много пеш.
4. Хапваш набързо в заведение на улицата в шаренията на Капълъ Чарши.
5. Вървиш пеш.
6. Пиеш кафе под моста на Златния рог. Краката ти пулсират.
Легендата твърди, че Мехмет Фатих е поставил ръката си на портата на Света София, завъртял дланта си около допрения палец и сградата от ориентация Изток - Запад се е обърнала в ориентация Север - уг. Не е вярно. Просто централния вход е маскиран с няколко нови сгради и като основен е открит северният вход, който всъщност се е явявал страничен. Бронзовата плоча от вратата на централния вход с отпечатъка от палеца на Мехмет Фатих е поставена на една от колоните във вътрешността на храма. Явно следите от стъпките на императорската охрана са някъде под сградите прикрили централния вход, но сега с помоща на господин Донков ги видях и аз. Благодаря.
16 Октомври 2015 03:06
hrissim
15 Окт 2015 23:39

В XXI век сме, не в XIX. Не се свените и да го напишете.
Самият опит за такова нещо ще затрие човечеството.
И дишам с вас един въздух

Странно, аз си мислех, че в XXI век имам свободата да ходя или не на църква според вероизповеданието си. Или вече не е демократично някой да се отличава от другите, които не искат да ходят на църква? Вие лично какво против имате богослужението в "Свети Стефан"?
16 Октомври 2015 07:15
Ако Русия завладее Цариград, ще можем да ходим на православна служба в "Света София".

Ето за такива неща си струва да се живее!


Малка подробност е, че за да се осъществи мечтата ти, стотици хиляди ХОРА трябва да умрат.
И Хитлер, и Мартин Лутър Кинг, и Махатма Ганди също са имали мечти.
16 Октомври 2015 07:50
Аз повече ще се радвам, ако може да ходим в "Свети Стефан"... Че навремето при два синода си остана заключен на Великден...

За информация на преминаващите - храмът "Свети Стефан" не се управлява от българския синод/и. И бройката им няма отношение към работното му време.
16 Октомври 2015 09:20


ширпотреба...
16 Октомври 2015 19:12
Истанбул със Света София е меката на православието. Всеки православен българин трябва, поне веднъж в живота си, да я посети.
17 Октомври 2015 01:09
Уилт 16 Октомври 2015 07:15
Ако Русия завладее Цариград, ще можем да ходим на православна служба в "Света София".

Ето за такива неща си струва да се живее!


Малка подробност е, че за да се осъществи мечтата ти, стотици хиляди ХОРА трябва да умрат.


Изпреварил си ме
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД