Моя позната попита вчера в социалните мрежи "Хей, знаете ли какъв е въпросът на референдума?". "Че то ще има ли референдум?", отвърнаха други приятели. С тези шеговити въпроси хората искаха да покажат, че няма никакъв дебат около националното допитване (едва второ в най-новата ни история). Липсват гласност, позиции, разяснения, сблъсък на идеи, т.е. всичко, което би трябвало да съпътства информирания избор.

Тези мои приятели не са чак толкова изкушени от политиката и навътре в държавните дела. Дали ще им е все така смешно, ако разберат, че държавата е заделила 1 млн. лв. конкретно за агитация на референдума? И не е ясно тези пари къде ще отидат, как, за какво? Всъщност с този 1 млн. лв., който е възможно да бъде актуализиран и към по-висока сума, държавата искаше на теория да гарантира гласност при допитването. И да гарантира достъп до публичност на бедни партии и организации. Но практическото изпълнение е такова, че днес с основание може да се запитаме дали истинската цел не е била умишлено обратната - да няма гласност, да няма агитация, да има непрозрачност и облага за шарлатаните. На моите приятели



вече едва ли им е смешно



Не всички са наясно с този 1 милион, затова ще разясним - това е сума, която регистрираните в ЦИК за агитация партии, коалиции и инициативни комитети имат право да ползват за медиен достъп. С тях те си осигуряват медийно време или пространство, за да убеждават обществото за или против въпроса на допитването (който за каквото се е записал в ЦИК). Таванът е 40 000 лв. на субект, т.е. това е ваучерът (пакет), който партии, коалиции и комитети могат да ползват. Изискването е този субект да не получава държавна субсидия, съответно има и изискване медиите да са депозирали в ЦИК цени и условия. Плащането се извършва директно от бюджета към медията, като тя трябва да е сключила договор със съответната партия, коалиция или комитет. Но парите се превеждат доста след договора и извършването на услугата.

Когато държавата харчи за нещо 1 млн. лв.,



би трябвало всичко да е публично.



Би следвало да няма грам тайнственост не само с оглед на широката обществена информираност, но и в помощ на самите участници - медии, комитети, политически формации. ЦИК си има страница, в която похвално са вписани доста неща - и регистри, и решения, и методики. Точно за ваучерите обаче няма нищо - енигма е има ли договори, между кого, за какви суми, какви са решенията по тях? Ако даден вестник, сайт или телевизия иска да информира аудиторията си за това какво става с този 1 млн., то трябва да осигури денонощно репортерско дежурство в ЦИК (заседанията на комисията понякога продължават над 10 часа) или да се изчитат протяжните протоколи, които обаче се публикуват с огромно закъснение. Първата стъпка към всяка далавера или поне съмнение за такава, е липсата на публичност. В случая липсва.

В момента ЦИК умува дали договорите не са търговска тайна. Пълни глупости!



Каква търговска тайна може да е



разпределението на държавни пари при обществена проява като референдум? Самите медии не си крият цените - публични са. Е, може да има медии, на които не им е изгодно да огласяват тарифи, защото така лесно може да се проследи дали са реализирали платената услуга. Но те не трябва да бъдат насърчавани, а санкционирани - така е по закон.

Стигаме до втори проблем, не по-малко важен. Ваучерът се отпуска при ред формалности, килограми документална "книжнина", процедурата е тромава и сложна. И въпреки тази бюрокрация, отнемаща време, ЦИК.... закъсня и забатачи още повече нещата. Първо не спусна навреме инструкциите какво точно е нужно при кандидатстването за парите. А после взе абсурдното решение те да се полагат и на партии със субсидия (ако я вземат чрез участието им в коалиция). Решението бе толкова нелепо и незаконно, че ЦИК сама си го отмени впоследствие. Но се загуби още време. И така днес, когато остават десетина дни до референдума, агитация реално няма. Как да има, след като много медии все още не са придвижили договорите по пакетите си. Оказва се, че в най-добрия случай агитация ще има едва в последните 4-5 дни или ... след референдума.

Посочихме също така, че плащането се извършва някъде далеч във времето. И какво излиза в крайна сметка? Излиза, че ако си честен, стриктен, искаш да спазиш процедурите и законовия път, да свършиш реална работа, си прецакан. Може да агитираш едва накрая. Какъв е смисълът? Кой има нужда от агитация в 12-ия час? Имат нужда тези, на които не им пука за агитацията, а им пука за парите - за тях е все едно кога ще ги получат, дали въобще ще извършат услугата, как... В крайна сметка, както много често се случва в България, правилата и процедурите са направени така, че



да са бариера пред честните и изрядните



Вече излязоха данни за съмнителна свързаност между сайта "Хаштаг", партии и инициативни комитети. Скромната медия е на път да вземе близо 270 000 лв. от бюджета, като при повечето от "донорите" (партии и инициативни комитети) ясно личи връзката с неправителствената организация Институт за модерна политика. Правилата на ЦИК не ограничават подобна свързаност. Напротив - насърчават я, тъй като комисията не проверява дали в регистрираните комитети реално членуват хора, не следи дали това не са фиктивни структури, създадени с цел източване на средства. Гореописаната липса на публичност засилва съмненията.

Всичко това, разбира се, не обяснява докрай тишината покрай референдума. Парламентарните политически сили (почти всички регистрирани като агитатори) не са опрели до някакви си 40 000 лв., за да оповестяват и защитават позиции и идеи. Но темата за ваучерите е част от проблема за какво, как и на кого се раздават нашите пари. При това доста парлив, ехото му ще се чува доста след референдума.