:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,192,786
Активни 123
Страници 8,394
За един ден 1,302,066
Интервю

Да не би да мислите, че Колизеумът е автентичен?

Ако Ларгото се замрази, след десет години няма да има какво да съхраняваме, казват археолозите Марио Иванов и Снежана Горянова
СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Марио Иванов е ръководител на археологическите разкопки по бул. "Княгиня Мария Луиза" в София, а Снежана Горянова е специалист по антична и средновековна археология. И двамата са участвали в археологическото проучване на комплекса "Антична Сердика".
- И двамата сте участвали в археологическото проучване на останките на терена в района около ЦУМ. Не се ли пришпориха твърде много работите по реставрацията и консервацията на обекта?

Марио Иванов: Да, сроковете бяха кратки за такъв огромен обект. Не знам дали са така заложени в проекта, или се наложиха поради забавянето заради многобройните обжалвания на процедурата за избор на изпълнител. Работата трябваше да започне през 2013 г., а стартира тази година. Това рефлектира върху изпълнението. Без да съм специалист по консервациите, мисля, че за качественото изпълнение по всички правила и изисквания бяха нужни минимум две години. За шест месеца това не може да стане.

Снежана Горянова: Голяма част от проблемите са в самото изпълнение, не толкова в проектирането. Средства, който идват в България по програми, обикновено са обвързани с кратки срокове. В същото време при реставрационните и консервационните дейности има чисто технологични изисквания за работа в различни атмосферни условия. Дъждът и студът влияят на химикалите, които се влагат. Останките имат нужда от сериозно почистване. Трябва им време за слягане, напасване, за анализ, за да се вложат възможно най-близките до актуалната структура материали, които да създават усещането за единна структура. Новото се прави, за да се съхрани оригиналното.

- Какво ще отговорите на критиците на проекта, според които възстановката е бутафорна? От Столичната община също смятат, че надзиждането в такъв обем е голям проблем.

М. И.: За бутафория не може да се говори. Само надграждането на централната сграда е малко по-пресилено. Какво значи подмяна на автентичността? Нищо не е представено както не е било. Единствено материалът, който се влага, е по-различен от този на старите зидове, престояли в земята 19 столетия. Това е нормално. Старите зидове се изчистват до здраво, а това отнема голяма част от спойката. За да е стабилен градежът, на мястото на отнетата спойка се поставя нова, направена по рецепта, така че да е достатъчно близка до оригинала. Не съм привърженик на атракциите. Настоявал съм в проекта да няма надзиждания, издигане на стени до покрив. Да не се правят кули със зъбери, които за съжаление вече виждаме на много места. Някъде това е допустимо. Всеки обект е различен и към него трябва да се подхожда индивидуално. Цари Малиград, който напоследък стана доста популярен, е пример за успешна туристическа инвестиция. Там стената е доста висока на повечето места. Но има и една паднала стена, която дава добра представа за истинската, съборена може би при земетресение. Археолозите са я разкрили на места цялата. Това им дава достатъчно основание да изчислят дебелината, височината й и т.н. Приветствам това изграждане, което почива на доста достоверни данни. В същото време Царевец е типичен пример за недоказани и неиздържани конструкции. На някои пък това им харесва. Ако запазените градежи са много ниски, повечето хора няма да им обърнат внимание. Едва ли има универсална рецепта.

С. Г.: В Плиска и Преслав стените са много ниско запазени. В Преслав разкопахме втората по големина средновековна базилика в България от IX- X век. Хората стоят на края на изкопа до самата базилика и питат: "А тя къде е?!". Не могат да си я представят. В базиликата са направени консервация и надзиждане с представа за обема, това също не се харесва на голяма част от посетителите. Трябва всичко да се премисли и да се използват все повече модерни средства, за да се възбудят и интересът, и фантазията на хората.

- Обществото обаче протестира, че не е информирано предварително за проекта и не е имало възможност да изрази мнението си за особено важен обект за София.

М.И.: Покрай подготовката на проекта имаше няколко срещи, на които бяха поканени колеги архитекти и археолози, реставратори. Аз лично съм присъствал на две. Не мога да кажа защо не са били поканени и други хора. Според мен свикването на референдум, на който всеки да каже дали одобрява, или не проекта, е ненужно. Извинете, но аз затова съм археолог, за да ви кажа какво е ставало преди 1000 години в Сердика. Нормално е специалистите, които се базират на познанията и подготовката си, да създадат визия за античните останки. На обекта съм чувал какви ли не коментари - от "Осана" до "Разпни го". Много е лесно да хейтваш нещо, без да разбираш за какво става дума.

- Много или малко са отпуснатите близо 16 милиона за този обект? Появиха се и мнения, че надграждането и други ненужни дейности се правят, за да се оправдаят европейските пари?

М.И.: Тук няма фалшификации, няма нещо, което не го е имало преди. Повечето стени са вдигнати много малко, бяха запазени на значителна височина. Единствено арката, която най боде очите на всички, е надградена повече, отколкото беше нужно. Но това е решение на архитекта. Аз лично съм привърженик на по-семплите форми - малко надзиждане, подчертаване на определени места и поправка на разрушените участъци.

В световната практика бюджетите за консервация и реставрация са огромни. Ние тук сме свикнали да работим с бюджет от 50 хил, 100 хил. лв. Това са смешни суми, които отиват само за материалите. Този обект е огромен - 6 декара и поне още 2 под Ларгото. Отпуснатите милиони са и за оформянето на градската среда - настилки, парапети, осветление...Там отиват много повече пари, отколкото за консервацията на зидовете. Това според мен е един от проблемите, на които трябва да се търси решение. Но за този проект е вече късно да се мисли в тази посока. Той сега или трябва да бъде изпълнен, или прекратен.

- Само европейските милиони ли ще загубим, ако обектът беше спрян?

М. И.: Тези разкопки стояха три години навън. Част от тях бяха завити, но въпреки това в тях вече имаше процеси на ерозия. Ако обектът се замрази, тези процеси ще продължат. Едва ли някой ще намери 15 милиона в близките години. А след десет години вече няма да има какво да съхраняваме. Тогава ще трябва да се изгражда всичко отново и ще стане още по-лошо.

С.Г.: Ние често повтаряме, че археологията е деструктивна наука, нашите проучвания нарушават средата. Запазването на разкритото в нова среда трябва да е максимално бързо. Пътят към съхраняването на архитектурната ценност трябва да е така прецизиран, че да не се блъскаме след това години наред в препъникамъни и най-накрая да няма какво да съхраняваме.

- Според критиките античните разкопки променят визията и автентичността си с чисто новите материали, с които са надградени. Само български феномен ли са новоизпечените червени тухлички?

М. И.: Много малко страни разполагат с достатъчно автентични на вид материали за консервация и реставрация. Ние влагаме част от материалите, които излизат при разкопките, но те не стигат. Надграждането с имитиращи материали се прави навсякъде по света. От това, разбира се, малко или много сградите и комплексите придобиват друг облик. По тази причина реставрираните находки са с различен статут. В световен мащаб бизнесът с производството на подобия е доста сериозен, в него има много строителни фирми. Но качествени материали се произвеждат на малко места. А специалисти по консервация и реставрация дори предпочитат да не влагат абсолютни копия на оригиналите, за да може след векове да е ясно каква част от историческата памет сме надградили. Тези материали са доста скъпи, а фирмите, които имат лиценз за производството им, най-често са италиански и турски.

- Божидар Димитров открито заяви, че в името на туристическия поток няма нищо против бутафорията. Дворците с назъбени кули, с динозаври и други атракции обаче превръщат археологическите находки в увеселителен парк. Има ли аналог в Рим или Атина например тая нашенска подмяна?

М. И.: Преди няколко седмици бях във Филипи, голям античен град близо до Кавала. Значителна част от него е разкопана и експонирана. Някои са доста добре представени, но други са в ужасен вид, явно нямат пари. Филипи не е приоритетен обект като Атина. Има и трети вид реставрация - като театъра, който е доизграден с нови материали. Понеже гърците не обичат нищо римско и не им харесва, че са били под римска власт, те са премахнали тая част от театъра, която го прави амфитеатър. Така че нека не си говорим за бутафории и измишльотини. Още един пример. Виждал съм с очите си как реновират големия театър в Ефес, изливайки със страшна сила бетон. Може след това да са го лустрирали с някакви облицовки. А Колизеумът в Рим, изглежда ли ви стар? Правил го е Мусолини. Не си мислете, че е изглеждал така, както е днес. След 50 години и нашите червени тухлички ще са стари. Да, сега са нови, но ние разполагаме само с тях. Съгласен съм, че вариантът не е най-перфектен. Но визията, която имаш в главата си, става различна при реализацията й. Невинаги са виновни проектантът или изпълнителят. Появяват се много проблеми, които обществото не знае и ежедневно налагат някакви корекции. В участъка от бул. "Мария Луиза" например има проблеми с отводняването. Така наречената бутафория изобщо не е най-големият проблем. Хубавото е, че все пак нещо се прави. Този комплекс е не малка част от Сердика.

С.Г.: Въпреки че изискването и нашето настояване е за минимално вмешателство в оригиналната структура, се налага да се търсят чисто технически решения. Трябва да се пробиват стени. Ние сме готови веднага да скочим: не бива да пробивате, защото нарушавате оригиналната структура! Понякога тези решения са най-трудните. Не ни се иска да се пипа това, което сме разкрили. Но за да бъде достъпно, трябва да се изпълнят дейности, които го нарушават частично.
20
4073
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
15 Октомври 2015 19:14
Да не би да мислите, че Колизеумът е автентичен?

Е, ако от него зависеше да пипнат европарите на всяка цена, щеше да стане това:
снимка - https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xap1/v/t1.0-9/12108893_10206511194392496_1383299851742549672_n.jpg?oh=07ecafbc648b3839f5b8d35c14d5a5c8&oe=56965F10
15 Октомври 2015 19:43
Аз мисля, че зидовете са от антични кръчми. Редно е да ги възстановим и да заработят отново.
15 Октомври 2015 20:19
Добре че минах лятото та снимах оригиналните темели без надстрояване. От всеки възможен ъгъл. Едва ли ще се върнат вече в тоя вид.
А иначе да сложат табели на 4-5 езика: дотук е оригинал, оттук - съвременно надстрояване. И точка.

P.S. На Овчаров да не му хрумне същото и за Перперикон. Не го съветвам...
15 Октомври 2015 21:05
Аман с това Ларго ! За три-четири дуварчета... Ако бяха в Рудозем или Оряхово едва ли някой щеше да го е еня.
15 Октомври 2015 22:17
Да не би да мислите, че Колизеумът е автентичен?
Има големи съмнения, че е строен значително по-късно, за да се замаже неудобната истина, че Рим възниква след Византия, а не преди нея.

15 Октомври 2015 23:10
Да не би да мислите, че Колизеумът е автентичен?

Правилно.
Да не мислите че Акропола е автентичен,или черепа на Александър Македонски.
Какво правят на дъното на средиземно море кораби, превозващи цели обработени колони?
Какво правят ситни дялани камъниот които е построен ЦЯЛ храм в Гърция,около една оцеляла стена от огромни квадри/
А Гърция , дели ги показва и даже повишавацените на билетите сиза да го направи още по автентично,а ние тук се дърляме за една арка.
Вървам на специалистите че са направили всичко възможно да го направят автентично.
Турците и италиянците били лицензирани майстори.А какво правят италиянците с нашите камъни дето им продаваме , турците направили нашите църкви джамии щото саспециалисти.

Цялата работа е злобата щоти ще го правиша не аз.А има и друго.Няма,няма по България огромни средновековни строежи,тук хората са живели в землянки,добре че са дошли дошляците и от изтоки от Рим да строят .Долината на царете ще им извади очите.Ама не виждат.В България всичко трябва да е ниско,като по турско..
16 Октомври 2015 00:05
След 50 години и нашите червени тухлички ще са стари.

То това ясно, спор няма. Античността ще я докарате някак на външен вид. Ама, пак ще е мижава работа. Размах трябва! Нещо от сорта на крайъгълните камъни от оснавата на пирамида, която след реставрацийката се оказва два (!) пъти по-обемна от най-обемната египетска. И няма да има проблеми с отводняването, както около Мари Луизе, защото водата на такива места по закон е свещена и добре се харчи.
16 Октомври 2015 00:08
Правилно.
Да не мислите че Акропола е автентичен,или черепа на Александър Македонски.

Четох някъде, че всяка божа сутрин, ама в много ранните часове, пред Акропола спира товарна кола, която изсипва и грижливо разхвърля няколко кубика мраморни парчетии, умело докарани до "древни". Щото туристите адски обичали да си вземат по едно малко камъче за спомен, независимо колко табели има да не се пипат камъните. Та така въпросът се решавал, щото всеки турист бил уверен, че като си изпусне носната кърпичка и я вдигне с камъче, то само той така прави. О, и неговото камъче е най-автентично! А с каменните парчетии и Акрополът цял, и туристите сити и доволни! Мъдър народ са понякога съседите византийци!
16 Октомври 2015 00:38
Аз пък направо прочетох , че си е построен по легенди и приказки през19-ти век..
За Италия е абсолютно вярно че купуват камък от България ,за Гърция ще питам. Цели блокове на открити влакови композиции заминават и на запад.
В Турция имат някакъв закон,който ограничава разкопките.
Четох застрожана крепостните стени на Цариград.
Тези пояси от тухлички са на покъсен етап при строителството,когато са започнали да строят по високи зидове, за да предпазват сриването на крепостта от земетресения.
16 Октомври 2015 01:26
Тези май само са минали покрай науката. От цялото проучване сал едно зидаро-мазачество е останало...
16 Октомври 2015 08:57
Както винаги българинът не вярва на специалистите и плюе ли плюе. Както винаги дори фактите и сравненията с други държави не са в състояние да пробият чугуна в нечии глави. А парадоксът е, че най- често критикарите не са сложили камък върху камък в живота си, обаче иначе са знаещи по всички въпроси.
16 Октомври 2015 09:20
Има достатъчно специалисти-повечето, които са против този кич, но с тях не се правят интервюта. А и е важно друго нещо, квалификацията, заинтересоваността и контролът върху самите строители и материалите, с които се работи.
16 Октомври 2015 09:30
rorik

Интересно от къде ли Томас Елгин е взел известните фризове, които днес са изложени в Британския музей.
16 Октомври 2015 09:33
Понеже гърците не обичат нищо римско и не им харесва, че са били под римска власт, те са премахнали тая част от театъра, която го прави амфитеатър.
A oт кога до кога гърците са били под "римска власт"? И знаете ли как точно се е наричала държавата, в която са живеели гърците през средновековието? Впрочем в Атина освен Акропола, има и една друга мащабна антична забележителност, с едни колони, на която специфично е посочено чий град е Атина според възложителя на този строеж.
*
Също не ми хареса коментара за Царевец - там няма какво човек да си криви душата и да отрича, че е направено максимално добрата възстановка. То Мачу Пикчу е възстановен, пък ние няма да възстановим българските средновековни крепости, като Царевец, Плиска и Преслав, ли? Естесвено трябва да се действа с акъл - като едно време. А не както при крепостта на Кракра в Перник - кич и опит за хитруване на дребно с евросредства - рефлектирайки цялото ни съвременно общество.
16 Октомври 2015 11:00
Тези май само са минали покрай науката. От цялото проучване сал едно зидаро-мазачество е останало...

Главата му бе куха като орех през лоша година
Морис Дрюон
16 Октомври 2015 11:57
67AF
16 Октомври 2015 00:08
Правилно.
Да не мислите че Акропола е автентичен,или черепа на Александър Македонски.

Четох някъде, че всяка божа сутрин, ама в много ранните часове, пред Акропола спира товарна кола, която изсипва и грижливо разхвърля няколко кубика мраморни парчетии, умело докарани до "древни". Щото туристите адски обичали да си вземат по едно малко камъче за спомен, независимо колко табели има да не се пипат камъните. Та така въпросът се решавал, щото всеки турист бил уверен, че като си изпусне носната кърпичка и я вдигне с камъче, то само той така прави. О, и неговото камъче е най-автентично! А с каменните парчетии и Акрополът цял, и туристите сити и доволни! Мъдър народ са понякога съседите византийци


Марк Твен, "Глупаци в чужбина", пътепис от 1867 г. "Товарната кола" е била каруца.
16 Октомври 2015 12:02
Иначе трябва да се поучим от мАкедонците. Имат в Охрид една изцяло съградена църква, май "Св. Климент" беше, където оловно въже показва до къде е автентичният зид и от къде почва новият. Не дразни.
Никой не отваря тема и за "Св. 40 мъченици" в Търново, 3/4 от която си е нов градеж с "гробове" на царе.
16 Октомври 2015 12:21
Има малце разлика.
В Търново барем са знаели какво правят, за разлика от тези сеги в антична Сердика...
16 Октомври 2015 17:23
Тези сега в София не знаят какво правят. Но резултатите са видими, дупки и пропадания навсякъде. Най-добре е да бутнат правителството и ЦУМ, президентството и хотела и да се открие истинското лице на днешна София. Красиво и некорумпирано С малко дупки, но завинаги . . .
16 Октомври 2015 19:42
Най-добре е да бутнат правителството и ЦУМ, президентството и хотела и да се открие истинското лице на днешна София. Красиво и некорумпирано С малко дупки, но завинаги . . .

Току виж стигнали до някой качествено направен римски път, без дупки и пропадания! И ще може и из София да се кара без ремонти!
Благодаря, Големият Лебовски, предполагам, че вече техниката се е усъвършенствала и имат и товарна кола съседите византийци!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД