Виктор Лилов е роден през 1966 г. По образование е арабист, а по професия - музикален продуцент и издател. Фирма на Лилов е продуцент на известния български музикант Иво Папазов - Ибряма. Лилов е член на партия ДЕОС и е неин кандидат за кмет на София и водач на листата за общински съветници.

-------

- Г-н Лилов, има ли реален шанс емблематичната Къща с ягодите на ул. "Сан Стефано" да бъде спасена в резултат от подетата кампания от вас, от партия ДЕОС и на откритото писмо до СОС и до министъра на културата?

- Преди време една класация постави тази сграда на второ място в списъка на най-красивите софийски къщи след тази на Цанко Яблански, известна и като бившето китайско посолство. Казвам това, защото тя също бе спасена с граждански натиск, макар че и за нея имаше проекти да се събаря, във фасадата й да се вграждат някакви елементи и т.н. В ДЕОС сме хора на делата и цялата ни кампания е насочена към практически решения, а не само да представим идеите си за София на хората. Собствениците на Къщата с ягодите са поставени под натиск от нас, защото те очевидно са изключително влиятелни хора (през седмицата Лилов съобщи, че по негова информация Къщата с ягодите се притежава от бизнесмена Валентин Златев - б. р.). Те назначават министри, един от които е министърът на културата. Ако нашият натиск продължи, на протежетата на тези влиятелни хора може би все пак ще им се наложи да се съобразят с общественото мнение. Жителите на София искат да помнят града си такъв, какъвто той се е развил исторически, а не такъв, какъвто определени хора искат да го направят.

- Може би собственикът на сградата няма възможност да се грижи за нея?

- Къщата е регистрирана още през 1978 г. като паметник на културата. Реституирана е на наследниците през 2004 г. Когато днешният й собственик я е купувал, той много добре е знаел, че купува сграда със специален статут. Като собственик на такъв имот той има законово задължение да го съхрани и да го стопанисва. С този закон законодателят е потърсил някакъв баланс между частния и обществения интерес. Ако бизнесменът искаше да купи сграда, която после ще събаря или преустройва, можеше да се насочи към друга в района, а не точно към Къщата с ягодите. Уверявам ви, собственикът на този имот е в състояние да го поддържа, дори е в състояние да го реставрира в максимално близък до първоначалния вид. Фактът, че в продължение на десетина години не го прави, говори, че той изобщо не е имал намерение да спазва закона. Най-вероятно на мястото на тази къща е предвидено да се появи нещо друго. В случая и общината има своята отговорност, както и инструменти за въздействие. Предвидени са глоби, а законът дори предвижда възможност общината да ипотекира имота за сметка на собственика му и да извърши възстановителни и ремонтни дейности. На практика през последните два кметски мандата общината е можела да приложи целия спектър от законодателни мерки по отношение на Къщата с ягодите, но не го е направила. Същото наблюдаваме и от страна на Министерството на културата. Днес сме свидетели на тяхното користно поведение и бездействие, мотивирани от частния интерес.

- Кои са другите най-сериозни проблеми на София и какви решения предлагате?

- На първо място бих извел прозрачното управление. За съжаление гражданите на столицата нямат систематизирана информация как се изразходва най-големият градски бюджет в България - 1.5 млрд. лв. Още по-непрозрачно е управлението на общинските фирми. Някои от тях дори не публикуват отчетите си. За нас това е един от ключовите приоритети, може би най-важният. Той е свързан с нашето желание да има прозрачна електронна община, в която гражданите получават много услуги онлайн, имат поглед върху публичните разходи и получават обратна връзка от общинските структури. Вторият проблем е средата, в която живеем, и преди всичко изключително мръсният въздух, който дишаме. В момента общината тенденциозно спестява на гражданите тази информация и затова хората не я посочват като притеснителна. В световната класация София е на 11-о място по замърсеност на въздуха, а в европейската е №1. В Европа №2 е Букурещ, който е след 50-о място в света. Казвам това, за да стане ясно колко драматично е положението в София. Наравно сме с доста градове в Китай, където, както знаем, индустрията е изключително замърсяваща. Нещата ще се променят, като се направи по-ефективна организация на градския транспорт и се изгради цялостна система от зелени паркове, които са свързани с добре изградени велоалеи. Третият проблем са гетата. В тях в момента живеят над 50 000 човека. "Факултета" е напълно изключен от социалния и от културния живот на града. "Факултета" е друг град. Съответно не можем да очакваме живеещите в този квартал да са отговорни граждани, които имат отношение към чистотата, към създаването на удобства в столицата. За да се спре процесът на изключване, общината трябва да разработи политики. Където е възможно, жилищата трябва да се легализират и да се приобщят към комунално-битовата инфраструктура. След това е необходима политика на децентрализиране на социалните услуги и на културния живот. Така постепенно тези квартали ще се включат в структурата на града. На първо място ми хрумва да се създадат нормални условия за живот и изграждане на културен център, образователни центрове, не само училища, и т.н.

- В листата на ДЕОС за общински съветници има двама роми, арменец, евреин. Мислите ли, че софиянци ще разчетат правилно посланието, което им давате с включването на хора от различни етноси?

- В листата ни наистина има послание и ние сме го адресирали към тези хора, които разбират, че е изключително важно в Столичния общински съвет да има представители на различни общности, както по-скоро бих ги нарекъл. Нашето послание не е към ромите, не сме сложили в листата роми, за да гласуват те за ДЕОС, както твърде повърхностно доста наши политически опоненти оценяват решението ни. Нашето послание е към хора, които мислят като нас, че правенето на политика на приобщаване минава през реални действия. С тази листа ние казваме, че сме готови да вършим такива действия, за да получават тези общности свое политическо представителство. Защото промяната в мисленето и в отношението на хората към политиката ще тръгне именно от това.

- С кои партии ДЕОС може да си партнира в един следващ общински съвет?

- Първата ни задача в новия СОС ще бъде да преразгледаме приоритетите на София с оглед повишаване на качеството на живот. Много се надявам в новия общински съвет да има разумно и смислено мнозинство, което да каже, че приоритетите, свързани с качеството на живот, са важни и че това налага преразглеждане на концепцията, по която досега столицата е управлявана. Трудно мога да си представя, че няма да имаме конструктивно партньорство с която и да е партия по темите, за които вече говорих.

- ДЕОС е и "за" електронното гласуване. Какво полезно би донесло то на избирателите?

- Електронното гласуване е бъдещето. Не може да ограничаваме демократичните механизми със средства и мерки от ХIX век. Механизмите на демокрацията трябва да се усъвършенстват и електронният вот е част от прогреса. Тази възможност не трябва да се пропуска. Представете си, че хората някога бяха подложили на референдум изобретения от братята Райт самолет, вместо да му дадат възможност да се усъвършенства и наложи като транспортно средства. И до днес нямаше да сме се качили на самолет. Той и досега не е абсолютно сигурно средство за придвижване, но е много по-безопасен от автомобила. Същото важи и за електронното гласуване. Не е перфектният инструмент, но дава значително по-големи шансове на гласуващите да направят демокрацията по-ефективна.

- Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъска ДЕОС в първата си предизборна кампания?

- Основният проблем е един. Става дума за нулевото доверие на гражданите към политиците. Нулево. Гражданите не само нямат доверие на политиците, те ги мразят. Този проблем е ключов за оценката на политическата среда в България и най-голямото предизвикателство за ДЕОС е да преодолеем това недоверие. За гражданите е трудно да си представят, а камо ли да повярват, че има политическа организация, която не смята да извлича лични или групови изгоди от участието си в политиката, а смята да защити обществения интерес. Твърдо съм убеден, че политическата класа досега съвсем съзнателно е посадила и отгледала у гражданите усещането, че от тях нищо не зависи, че политиците са само мошеници, бандити, изнудвачи и мръсници и че който и да дойде на власт, неминуемо ще е такъв. По този начин те отказаха страшно много хора да участват в демократичния процес и осигуриха своето репродуциране. Нашето желание е да променим това. Оттук ще тръгне и решаването на всички останали проблеми.