:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,188,155
Активни 140
Страници 3,763
За един ден 1,302,066
МОДЕРНИ ВРЕМЕНА

Дигиталната ера не съсипа хартиената книга. Засега

Кой печели и кой губи от войната между издателите и безплатните електронни библиотеки
"Читанка" е най-известната безплатна библиотека у нас
В средата на миналия месец chitanka.infо - най-големият български сайт за безплатна литература, спря достъпа до качените произведения с обяснение за "политико-технически" причини и обвинения за психически тормоз от страна на издателите от Асоциация "Българска книга". Авторите на поста дори забъркаха Веселин Тодоров, председател на АБК и директор на издателство "Сиела", с ФБР. Според тях Тодоров е потърсил съдействие от американската служба за сигурност, за да се сложи край на пиратските сайтове у нас и по-конкретно на "Читанка".

Седмица по-късно "Читанка" отново проработи, а Тодоров потвърди, че при сигнали от страна на издателите за нарушение на авторските права асоциацията изпраща уведомление за престъпна пиратска дейност, но не до ФБР, а до ДАНС и прокуратурата, които работят с американските спецагенти.

Затварянето на chitanka.info - или "Моята библиотека", както е известна платформата за свободно сваляне на десетки хиляди книги от български и чужди автори, не е първо, няма да е и последно. Опит за спиране на сайта беше направен и през 2010 г. Тогава



спецслужбите затвориха виртуалната библиотека



и конфискуваха сървъра й след разследване по сигнали на издатели и на Съюза на преводачите в България за нанесени щети на българската култура. Затварянето на сайта предизвика бурни двуполюсни дебати. Автори, редактори, преводачи и издатели поискаха защита на накърнените си авторски права... А безплатно четящите тръгнаха да воюват за правото си на информация. Появи се петиция срещу затварянето на "Читанка", както и "Фейсбук" групата "Да спасим Читанка". Пет години по-късно двете страни в спора продължават да изясняват отношенията си и правилата, които трябва да спазват, а краят на студената война не се вижда.

Сайтът chitanka.info се появи преди 10 години като проект с идеална цел. Хостингът му се финансира от дарения, останалото е доброволен труд на идеалисти от различни градове на страната, които помагат на другите да четат. "Читанка" не е единствената безплатна електронна библиотека на български, но е най-популярната. Този формат дава единствения шанс на много българи зад граница за четене на родния език, при това 24 часа в денонощието. Сайтът боде очите и с това, че част от книгите, които разпространява, са с все още неизтекли авторски права.

"В "Читанка" има и няколко мои книги, както и на много други български и чужди автори с неизтекли авторски права. Да, всеки има право на информация, но книгите не са информация, а авторска художествена литература. Сайтът удря не само нас, но и всички, свързани с издаването и разпространението на една книга. Собствениците на малките книжарнички например са абсолютни възрожденци, едва припечелват хляба си. А на този сайт има реклама, значи дейността му не е безкористна. Защо доброволците, които качват книгите, не излязат с имената си? Със същия успех някой може да направи сайт sirenka.bg, от който



всеки да си тегли без пари сирене



След като то се плаща, защо нашият труд да е безплатен? Някой от прохождащите автори сами си качват книгите в сайта, това е реклама за тях, но за утвърдените е кражба", казва хумористът Михаил Вешим.

Борбата с безплатните електронни библиотеки не е само български феномен. Най-голямата електронна библиотека в Русия lib.ru. също е обвинявана в пиратство, но без особени последици. През 2004 г. четирима руски автори завеждат дело за нарушени авторски права срещу основателя й Максим Мошков с общ иск за 500 хил. долара. Съдът обаче не признава вината му по главния пункт на обвинението и му присъжда смешна глоба за морален ущърб. Може би най-популярният сайт за торенти в мрежата - Pirate Bay, също периодично минава в нелегалност заради атаки на властите.

Началото на безплатното разпространение на книги обаче тръгва съвсем легално от Америка с проекта "Гутенберг". Американецът Майкъл Хард (1947-2011 г.) го създава през 70-те години на XX век. По това време Хард е студент в Университета на Илинойс, а целта му е да превърне книжните издания в електронни текстове. След това чрез интернет да ги направи лесно и бързо достъпни до колкото се може по-голяма читателска аудитория. Около 1000 доброволци от цял свят се включват ентусиазирано в подбора на литературни произведения, които биха приковали вниманието на читателите. Те набират литературните текстове и ги пускат на свободен достъп в мрежата, като спазват стриктно условието книгите да са свободни от авторски права. Проектът на Майкъл Хард поставя началото на електронното публикуване с Декларацията за независимостта на САЩ. Набират я на 4 юли 1971 г., деня, в който тя е подписана. Днес http://www.gutenberg.org предлага над 550 хиляди творби в електронен вариант.

Пиратските сайтове вредят и на държавата, която губи несъбраното от продажбите на книги ДДС, подчертават засегнатите издатели. Не всички в гилдията обаче са на това мнение. Дори и незаконно, четенето на книги ограмотява, казва Валентин Траянов, книгоиздател с малко издателство за научна литература и книги в областта на изкуството. "Какво означава пиратски сайт? - пита той риторично. - Ние сега публикуваме на сайта на БАН няколко книги, включително един много ценен старобългарски речник. Въпреки че се ползва безплатно,



сайтът на БАН да не би да е пиратски?



В моя "Фейсбук" профил също има книги, които могат да се теглят свободно. Те са там, разбира се, след уговорка с авторите и носителите на правата. За мен е важно книгите да се четат", подчертава Траянов. Според него безплатните електронни библиотеки дори стимулират продажбите на хартиените книги. След като прочете книгата на екрана, ако му е харесала, читателят посяга и към книжния й вариант, за да я има.

В края на миналата година книжният пазар у нас отчете ръст от 10%. Продадените книги са 13.5 милиона, с милион и половина повече от предходната година. Българинът чете, при това качествена литература, сочат данните. В самия издателски бранш обаче скандалите също не липсват. Добрият колегиален тон понякога се нарушава пак в името на накърнени печалби. Случва се издателство да наруши закона и да пусне на сергията книга, за която техен колега вече е платил авторски права. Както преди години "Жар птица", клонинг на "Жарава 2002", извади на щанда "Животинска ферма", без да е платило и стотинка за авторски права на Оруел. "Направиха го малко преди да пуснем нашето издание "Фермата" с платени права на Оруел", припомня Игор Шемтов от издателство "Фама". Въпреки че тръгва да води битка с нарушителите, Шемтов не постига нищо. "Не съм чувал досега в България някой да е осъден за нарушени авторски права. Може би между отделните издателства тези проблеми се уреждат по някакъв начин, за да не се стига до съда", предполага издателят от "Фама".

На ниво институции авторските права у нас сякаш са замръзнали в аналоговата сфера. "В нашето министерство дори няма отдел за дигитална култура. Отделът за авторски права се интересува само от физически тела - дискове, книги. В Америка още Бил Клинтън въвежда нулева данъчна ставка за дигитално съдържание, затова там са толкова напред в разпространението на електронни и аудиокниги. А аз плащам 20% ДДС от 10-левовата книга, която някой ще даунлондва", казва Дениз Герганова, издател на аудиокниги.



Иде ли краят на книгите с корици?



Четенето вече не е това, което беше. В световен мащаб дигиталната ера промени неузнаваемо традиционния книжен пазар, а читателите промениха навиците си. Електронните книги са завладели изцяло родината си Америка, бележат значителен ръст и на Стария континент. На българския пазар обаче хартиените издания все още имат огромен превес. В същото време издателите у нас отчитат, че електронните книги, които излизат паралелно с хартиените, вдигат продажбите на традиционните.

"Когато електронните книги се появиха, ни плашеха, че книгоиздаването загива и трябва да се пренасочим. Част от издателствата го направиха. Но у нас много малък процент от читатели ползва закупени от книжарниците електронни книги. Една от най-съществените причини за това според мен е цената им. Тя е много близка до книжния им вариант. За да се стимулира продажбата им, те трябва да са много по-евтини, както е в Русия например. Там една електронна книга струва 1 долар, а книжният й формат е многократно по-скъп. Книжарниците настояват за електронния формат на изданията, но аз като издател не ги предпочитам. Най-голямата в България верига книжарници "Хеликон" за три месеца например е продала не повече от десетина електронни книги от нашия каталог. Няма място за сравнение между тяхната продажба и тази на хартиените", отчита Шемтов.

Каквито и да са прогнозите за книгата с корица, тя, според хумориста Михаил Вешим, скоро няма да изчезне. Сядаш да четеш, по едно време ти се доспива и покриваш лицето си с нея, за да не те кацат мухите. Я, захлупи с таблета лицето си, смее се Вешим.

----------------------------------------------

Телефоните и таблетите стимулираха бума на аудиокнигите



"Аудиокнигите са специално преживяване", казва Дениз Герганова, създател на единствения у нас сайт за книги в аудиоформат. Когато шофирам, си подбирам книга за слушане, която запълва великолепно времето ми. Нишката на романа ме води неусетно през дългия път. Стигам на мястото, за което съм се запътила, спирам, но изчаквам да чуя развръзката на историята", казва Дениз Герганова, жената, която "доведе" преди две години говорещите книги в България. У нас този формат все още е слабо популярен, но спрямо книжния пазар на големите езици заема доста голям и непрекъснато растящ пазарен сегмент.

Първите аудиокниги се появяват в Америка през 30-те и 40-те години на миналия век. Записите на литературните произведения са предназначени за ветерани от Първата световна война със зрителни проблеми. По същото време форматът стъпва и в Германия. Технологичните им промени са свързани изцяло с развитието на носителите за репродуциране на звук. Днес в САЩ пазарният дял на аудиокнигите е почти една трета от обема на хартиените и надхвърля 1 млрд. долара. Според Американската асоциация на аудиоиздателите всяка година продажбите на формата нарастват с 13%, докато на традиционни книги спадат, макар и доста по-незабележимо. Британците също отчитат бум на продажбите на аудиокниги. За последните пет години продажбите им са нараснали повече от два пъти. Тази година те са в размер на 10 милиона паунда, срещу 4 милиона през 2010 г. Популярността на формата на Острова се дължи отчасти и на това, че в ролята на четци влизат любимите на всички актьори. "Винаги сме знаели, че търсенето на електронни книги безспорно ще се увеличи, но не сме предполагали, че телефоните и таблетите ще стимулират и продажбите на аудиокниги. Преди читателите бяха обвързани с лентата или диска, а сега могат да слушат книгите си навсякъде и в пълен комфорт", казва главният изпълнителен директор на Асоциацията на издателите във Великобритания Ричард Моле. Огромен е интересът към жанра и в Русия. В една от големите московски книжарници например аудиокнигите заемат цял етаж.

Дениз Герганова се среща с аудиокнигите в Австрия, страната, в която живее и работи като акустик 25 години. Там се налага да пътува дълго и монотонно. За да осмисли времето, в което върти километри, тя дава думата на книгите, които й заговарят на немски. Преди две години у нас двамата с Джони Пенков създават дигитален портал за пазаруване на аудиокниги, а сайтът Audioknigi.bg бързо привлича интереса и на българи от чужбина. Първият им запис е на адаптирания роман "Сестри Палавееви" на Алек Попов, който съпътства книжния вариант.

"Издаването на една аудиокнига е трудоемък и скъп процес. Малко са българските актьори, които могат да влязат в тая роля. Това изкуство не се изучава в университета, иска специална нагласа за съпреживяване и интерпретация. За да подкрепи този жанр, Германия включи т.г. аудиокнигите в намалената данъчна ставка, с която се ползват книгите", казва Дениз.
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
---
15
2595
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
21 Октомври 2015 19:47
изпраща уведомление за престъпна пиратска дейност, но не до ФБР, а до ДАНС


Какво да каже човек за такова "уведомление", освен sersemi.com!

"Читанката" ни не е заработила, но се надявам да заработи.

Аудиокнигите са съвсем друга опера (театро)/бизнес/безписменост и няма защо да бъдат забърквани във възрожденските усилия на момчетата, които стоят зад електронната библиотека с прекрасното българско название "Читанка"!
21 Октомври 2015 19:50
хм, интересна дискусия може да стане -- четене или слушане? кое е по-добро за самия човек?

аз лично предпочитам да чета -- било класическа книга, било електронна. за останалите -- не знам
21 Октомври 2015 19:58
@ablepsia
21 Октомври 2015 19:47
"Читанката" ни не е заработила, но се надявам да заработи.

Всъщност, "Читанката" работи -- току-що свалих книга от нея само за да проверя дали е достъпна.
21 Октомври 2015 20:04
това не е журналистика. просто някакви нахвърлени цитати. съюзът на слепите винаги е правил аудио книги. освен ако последните години не са престанали. а това за нов отдел "дигитална култура" направо ме побърка. защо отдел. направо министерство. и там отдели - epub книги, mobi, html. не живеем в ню йорк, мамка му, че толкова да нямаме връзка с действителността.
21 Октомври 2015 20:07
ddantgwyn
21 Октомври 2015 19:58


Работи в осакатен вид.
Надявам се да я възстановят изцяло, каквато си беше нашата читанка.
21 Октомври 2015 20:09
@cymen
21 Октомври 2015 20:04
съюзът на слепите винаги е правил аудио книги.

Те (слепите) всъщност не знам да правят типични аудиокниги, а използват синтезатор на реч, който да им чете книгите. Но това не попречи преди няколко години издателска къща "Труд" да изтормози създателя на сайта bezmonitor.com да свали от него книгите за Ян Бибиян на Елин Пелин. А специално пък този сайт не нарушаваше по никакъв начин закона за авторското право и сродните му права.
21 Октомври 2015 20:11
@ablepsia
21 Октомври 2015 20:07
ddantgwyn
21 Октомври 2015 19:58

Работи в осакатен вид.
Надявам се да я възстановят изцяло, каквато си беше нашата читанка.

Възможно е.

Аз съм я ползвал само за сваляне, така че не съм наясно какви са разширените и възможности
21 Октомври 2015 20:18
Те (слепите) всъщност не знам да правят типични аудиокниги, а използват синтезатор на реч, който да им чете книгите.
няма такъв филм. книгите се четат звукозаписно студио от актьор. колкото и да се се променили нещата съм 99.99999% сигурен, че такова нещо като аудио книга, записана от синтезатор на реч няма. просто тези книги не се разпространяват свободно (не че съвсем ги няма по нета), защото слепите ползват редица преференции.
21 Октомври 2015 20:28
Пиратските сайтове вредят и на държавата, която губи несъбраното от продажбите на книги ДДС
Нещо, което е "несъбрано", просто го няма. Не е загубила държавата нищо. Дори авторите не губят. Напротив, печелят популярност. Ако имената им не говорят абсолютно нищо на потенциалния читател/потребител, то той така или иначе би отминал изложената книга в книжарницата.
Ако съм засегнал нечии авторски права, бих сравнил горното твърдение така: "Художествените произведения вредят и (на читателя) на държавата, която губи от несъздадени иновации (изобретения, открития) и начисления ДОД върху доходите от тях".
21 Октомври 2015 20:53
Не барайте читанката!!!
21 Октомври 2015 21:04
@cymen
21 Окт 2015 20:18
"Те (слепите) всъщност не знам да правят типични аудиокниги, а използват синтезатор на реч, който да им чете книгите."
няма такъв филм. книгите се четат звукозаписно студио от актьор. колкото и да се се променили нещата съм 99.99999% сигурен, че такова нещо като аудио книга, записана от синтезатор на реч няма. просто тези книги не се разпространяват свободно (не че съвсем ги няма по нета), защото слепите ползват редица преференции.

както казах -- това не са типичните аудиокниги, за които вие си мислите. просто текста на книгата, записан в ascii формат (.txt) се подава на синтезатора на реч, който го чете. разпространяват се текстовите файлове, а не файлове във аудиоформат (.mp3 примерно).

ето и адреса на самия сайт bezmonitor.com, секцията за синтезаторите на реч -- http://bezmonitor.com/chetene/index.htm.
21 Октомври 2015 21:19
Не знам колко съм начинаещ автор - оня ден излезе шестата ми електронна книга в "Читанка", но съм оставил книгите там на свободен достъп. Имам възможност да не вземам хонорари, използвам я...
А от "Читанка" тегля. И чета. Защото я има. И защото познавам хора, които безкористно работят, за да може да съществува свободен вход към литературата. Писна ми от меркантилност, "всичко е стока", пазар, пазар, пазар...
В същото време тегля книги от либрусек. Сървърите им са в Еквадор и са трудно досегаеми. Там има такса - 999 рубли за година. Едно нищо. Особено, ако се има предвид, че дърпам по 200 - 300 заглавия на година. Не всичко чета веднага, събирам познати книги, правя си своеобразна библиотека. Резерв, ако нещо...
Освен това, в либрусека има книги на руски, но и на английски, немски, български...
Отделно имам малка библиотека, в която броих книгите до 5 000, вече не зная колко са. И с електронна книга се чете, и с хартиена. Стига да умееш да четеш. Повечето хора знаят азбуката и смятат, че могат да четат...
--------------------------
Сайтът на Генек
21 Октомври 2015 23:04
Автори, редактори, преводачи и издатели поискаха защита на накърнените си авторски права...


Кои по-точно? Колко са "поискалите"? Да не се окаже, че са двама-трима? И какви авторски права имат редакторите?
Българските издателства много често се явяват най-злостни нарушители на авторските права на автори и преводачи, но за това се мълчи масово - убийствено мизерни хонорари, никакви малки права за продадените тиражи, публикации без съгласието на авторите, а се случва и да не плащат изобщо, груба, често неадекватна намеса в текста от чисто меркантилни съображения, а понякога и от неграмотност... не ми се изброява.
Аз съм сред носителите на авторски права и заставам твърдо зад "Читанка". Да не говорим, че понякога ползвам откъси от текстове от там за работа със студентите. Иначе се налага да вися по библиотеки, да снимам, да сканирам, да поправям...
В държава като нашата четенето - и онлайн - трябва да се стимулира по всевъзможни начини. В много случаи при младите изборът е или да намерят съответното произведение онлайн и тогава ще го прочетат, или изобщо няма да го прочетат.
Вместо да се харчат луди пари за далаверата, наречена "реставрация" на археологически обекти, както е описано в съседната статия, държавата би могла да се бръкне и да обезщети аторите (или наследниците им) на преводи на класически производения, като осигури безплатен достъп за всички желаещи да ги четат. Но какво да очакваме от държава, която сваля "Хамлет" от училищната програма!
22 Октомври 2015 08:28
Също като с марксизма се опитваме да прилагаме неадекватни правила и принципи във време, когато ситуацията вече няма много общо с времето, когато те са измислени. Аз едно не мога да разбера - след като са за свободен пазар, защо не оставят пазара сам да си намери пътя? Смея да твърдя, че болшинството добри автори от нашето време са трудни за откриване именно заради тия опити да се опази хляба им. То си важи и за много други области - намесата на държавите само води до изкуствено стимулиране на масовката (масовата култура е само част от това). Тъй, че поне за мен, въпросът с книгите е само една част от един голям проблем - опитите да се задържи културата на миналото в нови, неподходящи за нея условия. Резултатите се виждат навсякъде - комуникациите "на стероиди" разпространяват тия неадекватни ефекти широко и правят икономиката лабилна и неспособна да обслужва добре нужди извън майнстрийма, а можеше да бъде обратното. Как не виждат паралела с геронтокрацията от последните десетилетия на соца не мога да разбера ...
22 Октомври 2015 11:27
Долу лапите от "Читанка". Във време, когато все по-малко се чете, хората от "Слово" и "Читанка" имат възрожденска мисия. Да не говорим, че в град с два университета на практика няма библиотека, и добре, че са те, за да имат студентите ни достъп до необходимите книги.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД