|
| "Читанка" е най-известната безплатна библиотека у нас |
Седмица по-късно "Читанка" отново проработи, а Тодоров потвърди, че при сигнали от страна на издателите за нарушение на авторските права асоциацията изпраща уведомление за престъпна пиратска дейност, но не до ФБР, а до ДАНС и прокуратурата, които работят с американските спецагенти.
Затварянето на chitanka.info - или "Моята библиотека", както е известна платформата за свободно сваляне на десетки хиляди книги от български и чужди автори, не е първо, няма да е и последно. Опит за спиране на сайта беше направен и през 2010 г. Тогава
спецслужбите затвориха виртуалната библиотека
и конфискуваха сървъра й след разследване по сигнали на издатели и на Съюза на преводачите в България за нанесени щети на българската култура. Затварянето на сайта предизвика бурни двуполюсни дебати. Автори, редактори, преводачи и издатели поискаха защита на накърнените си авторски права... А безплатно четящите тръгнаха да воюват за правото си на информация. Появи се петиция срещу затварянето на "Читанка", както и "Фейсбук" групата "Да спасим Читанка". Пет години по-късно двете страни в спора продължават да изясняват отношенията си и правилата, които трябва да спазват, а краят на студената война не се вижда.
Сайтът chitanka.info се появи преди 10 години като проект с идеална цел. Хостингът му се финансира от дарения, останалото е доброволен труд на идеалисти от различни градове на страната, които помагат на другите да четат. "Читанка" не е единствената безплатна електронна библиотека на български, но е най-популярната. Този формат дава единствения шанс на много българи зад граница за четене на родния език, при това 24 часа в денонощието. Сайтът боде очите и с това, че част от книгите, които разпространява, са с все още неизтекли авторски права.
"В "Читанка" има и няколко мои книги, както и на много други български и чужди автори с неизтекли авторски права. Да, всеки има право на информация, но книгите не са информация, а авторска художествена литература. Сайтът удря не само нас, но и всички, свързани с издаването и разпространението на една книга. Собствениците на малките книжарнички например са абсолютни възрожденци, едва припечелват хляба си. А на този сайт има реклама, значи дейността му не е безкористна. Защо доброволците, които качват книгите, не излязат с имената си? Със същия успех някой може да направи сайт sirenka.bg, от който
всеки да си тегли без пари сирене
След като то се плаща, защо нашият труд да е безплатен? Някой от прохождащите автори сами си качват книгите в сайта, това е реклама за тях, но за утвърдените е кражба", казва хумористът Михаил Вешим.
Борбата с безплатните електронни библиотеки не е само български феномен. Най-голямата електронна библиотека в Русия lib.ru. също е обвинявана в пиратство, но без особени последици. През 2004 г. четирима руски автори завеждат дело за нарушени авторски права срещу основателя й Максим Мошков с общ иск за 500 хил. долара. Съдът обаче не признава вината му по главния пункт на обвинението и му присъжда смешна глоба за морален ущърб. Може би най-популярният сайт за торенти в мрежата - Pirate Bay, също периодично минава в нелегалност заради атаки на властите.
Началото на безплатното разпространение на книги обаче тръгва съвсем легално от Америка с проекта "Гутенберг". Американецът Майкъл Хард (1947-2011 г.) го създава през 70-те години на XX век. По това време Хард е студент в Университета на Илинойс, а целта му е да превърне книжните издания в електронни текстове. След това чрез интернет да ги направи лесно и бързо достъпни до колкото се може по-голяма читателска аудитория. Около 1000 доброволци от цял свят се включват ентусиазирано в подбора на литературни произведения, които биха приковали вниманието на читателите. Те набират литературните текстове и ги пускат на свободен достъп в мрежата, като спазват стриктно условието книгите да са свободни от авторски права. Проектът на Майкъл Хард поставя началото на електронното публикуване с Декларацията за независимостта на САЩ. Набират я на 4 юли 1971 г., деня, в който тя е подписана. Днес http://www.gutenberg.org предлага над 550 хиляди творби в електронен вариант.
Пиратските сайтове вредят и на държавата, която губи несъбраното от продажбите на книги ДДС, подчертават засегнатите издатели. Не всички в гилдията обаче са на това мнение. Дори и незаконно, четенето на книги ограмотява, казва Валентин Траянов, книгоиздател с малко издателство за научна литература и книги в областта на изкуството. "Какво означава пиратски сайт? - пита той риторично. - Ние сега публикуваме на сайта на БАН няколко книги, включително един много ценен старобългарски речник. Въпреки че се ползва безплатно,
сайтът на БАН да не би да е пиратски?
В моя "Фейсбук" профил също има книги, които могат да се теглят свободно. Те са там, разбира се, след уговорка с авторите и носителите на правата. За мен е важно книгите да се четат", подчертава Траянов. Според него безплатните електронни библиотеки дори стимулират продажбите на хартиените книги. След като прочете книгата на екрана, ако му е харесала, читателят посяга и към книжния й вариант, за да я има.
В края на миналата година книжният пазар у нас отчете ръст от 10%. Продадените книги са 13.5 милиона, с милион и половина повече от предходната година. Българинът чете, при това качествена литература, сочат данните. В самия издателски бранш обаче скандалите също не липсват. Добрият колегиален тон понякога се нарушава пак в името на накърнени печалби. Случва се издателство да наруши закона и да пусне на сергията книга, за която техен колега вече е платил авторски права. Както преди години "Жар птица", клонинг на "Жарава 2002", извади на щанда "Животинска ферма", без да е платило и стотинка за авторски права на Оруел. "Направиха го малко преди да пуснем нашето издание "Фермата" с платени права на Оруел", припомня Игор Шемтов от издателство "Фама". Въпреки че тръгва да води битка с нарушителите, Шемтов не постига нищо. "Не съм чувал досега в България някой да е осъден за нарушени авторски права. Може би между отделните издателства тези проблеми се уреждат по някакъв начин, за да не се стига до съда", предполага издателят от "Фама".
На ниво институции авторските права у нас сякаш са замръзнали в аналоговата сфера. "В нашето министерство дори няма отдел за дигитална култура. Отделът за авторски права се интересува само от физически тела - дискове, книги. В Америка още Бил Клинтън въвежда нулева данъчна ставка за дигитално съдържание, затова там са толкова напред в разпространението на електронни и аудиокниги. А аз плащам 20% ДДС от 10-левовата книга, която някой ще даунлондва", казва Дениз Герганова, издател на аудиокниги.
Иде ли краят на книгите с корици?
Четенето вече не е това, което беше. В световен мащаб дигиталната ера промени неузнаваемо традиционния книжен пазар, а читателите промениха навиците си. Електронните книги са завладели изцяло родината си Америка, бележат значителен ръст и на Стария континент. На българския пазар обаче хартиените издания все още имат огромен превес. В същото време издателите у нас отчитат, че електронните книги, които излизат паралелно с хартиените, вдигат продажбите на традиционните.
"Когато електронните книги се появиха, ни плашеха, че книгоиздаването загива и трябва да се пренасочим. Част от издателствата го направиха. Но у нас много малък процент от читатели ползва закупени от книжарниците електронни книги. Една от най-съществените причини за това според мен е цената им. Тя е много близка до книжния им вариант. За да се стимулира продажбата им, те трябва да са много по-евтини, както е в Русия например. Там една електронна книга струва 1 долар, а книжният й формат е многократно по-скъп. Книжарниците настояват за електронния формат на изданията, но аз като издател не ги предпочитам. Най-голямата в България верига книжарници "Хеликон" за три месеца например е продала не повече от десетина електронни книги от нашия каталог. Няма място за сравнение между тяхната продажба и тази на хартиените", отчита Шемтов.
Каквито и да са прогнозите за книгата с корица, тя, според хумориста Михаил Вешим, скоро няма да изчезне. Сядаш да четеш, по едно време ти се доспива и покриваш лицето си с нея, за да не те кацат мухите. Я, захлупи с таблета лицето си, смее се Вешим.
----------------------------------------------
Телефоните и таблетите стимулираха бума на аудиокнигите
"Аудиокнигите са специално преживяване", казва Дениз Герганова, създател на единствения у нас сайт за книги в аудиоформат. Когато шофирам, си подбирам книга за слушане, която запълва великолепно времето ми. Нишката на романа ме води неусетно през дългия път. Стигам на мястото, за което съм се запътила, спирам, но изчаквам да чуя развръзката на историята", казва Дениз Герганова, жената, която "доведе" преди две години говорещите книги в България. У нас този формат все още е слабо популярен, но спрямо книжния пазар на големите езици заема доста голям и непрекъснато растящ пазарен сегмент.
Първите аудиокниги се появяват в Америка през 30-те и 40-те години на миналия век. Записите на литературните произведения са предназначени за ветерани от Първата световна война със зрителни проблеми. По същото време форматът стъпва и в Германия. Технологичните им промени са свързани изцяло с развитието на носителите за репродуциране на звук. Днес в САЩ пазарният дял на аудиокнигите е почти една трета от обема на хартиените и надхвърля 1 млрд. долара. Според Американската асоциация на аудиоиздателите всяка година продажбите на формата нарастват с 13%, докато на традиционни книги спадат, макар и доста по-незабележимо. Британците също отчитат бум на продажбите на аудиокниги. За последните пет години продажбите им са нараснали повече от два пъти. Тази година те са в размер на 10 милиона паунда, срещу 4 милиона през 2010 г. Популярността на формата на Острова се дължи отчасти и на това, че в ролята на четци влизат любимите на всички актьори. "Винаги сме знаели, че търсенето на електронни книги безспорно ще се увеличи, но не сме предполагали, че телефоните и таблетите ще стимулират и продажбите на аудиокниги. Преди читателите бяха обвързани с лентата или диска, а сега могат да слушат книгите си навсякъде и в пълен комфорт", казва главният изпълнителен директор на Асоциацията на издателите във Великобритания Ричард Моле. Огромен е интересът към жанра и в Русия. В една от големите московски книжарници например аудиокнигите заемат цял етаж.
Дениз Герганова се среща с аудиокнигите в Австрия, страната, в която живее и работи като акустик 25 години. Там се налага да пътува дълго и монотонно. За да осмисли времето, в което върти километри, тя дава думата на книгите, които й заговарят на немски. Преди две години у нас двамата с Джони Пенков създават дигитален портал за пазаруване на аудиокниги, а сайтът Audioknigi.bg бързо привлича интереса и на българи от чужбина. Първият им запис е на адаптирания роман "Сестри Палавееви" на Алек Попов, който съпътства книжния вариант.
"Издаването на една аудиокнига е трудоемък и скъп процес. Малко са българските актьори, които могат да влязат в тая роля. Това изкуство не се изучава в университета, иска специална нагласа за съпреживяване и интерпретация. За да подкрепи този жанр, Германия включи т.г. аудиокнигите в намалената данъчна ставка, с която се ползват книгите", казва Дениз.
|
| --- |
