Човечеството е изправено пред енергийните предизвикателства на бъдещето и трябва да свери часовника си. ООН си постави за цел в следващите 15 години да подобри управлението на водните ресурси и енергетиката и да започне битка с промените в климата.

Повече ефективна енергия за повече хора и намаляване на въглеродния двуокис - това е сложното уравнение, което модерният свят трябва да реши, за да отговори на задълбочаващите се климатични промени.

Със сигурност в бъдеще енергийната карта ще бъде далеч по-различна от това, което е днес. Именно затова задоволяването на потребностите на населението през следващите десетилетия е задача, за чието решение трябва да се мисли в аванс. Не случайно все по-усилено се работи в посока да използваме енергия с минимално негативно влияние върху околната среда. Заради нарастващите нужди общото предлагане на енергия от първични източници до 2050 г. ще се увеличи между 27% и 61%, сочат резултатите от изследване на енергийните нужди на Световния енергиен съвет (СЕС). Експертите на съвета призоваха политиците и световните лидери да се изправят пред реалността и да гарантират енергийното бъдеще на света още през 2013 г. Те представиха и



два енергийни сценария за бъдещето до 2050 г.,



вдъхновени от музиката, за да илюстрират как светът трябва да се опита да постигне хармония в енергийната система. Те са резултат от тригодишен труд. Тяхната цел бе да дадат "неутрален инструмент, основан на фактите", на политиците и държавниците, с който те да се справят пред трилемата - екологична устойчивост, енергийна сигурност и енергийно равенство.

Според СЕС първият сценарий, при който политиката се води от потреблението, може да се сравни с джаз музиката. "В джаза музикантите имат свободата да водят и да импровизират, а останалите в групата ги следват", обясняват специалистите от СЕС. Сценарият "Симфония" пък се фокусира върху постигането на устойчивост чрез международно координирана политика и действия. Сравнението е с музикално произведение на симфоничен оркестър, при което голям брой музиканти изпълняват специфична роля за постигане на крайния резултат. В първия сценарий е заложено предположението, че населението на Земята ще се увеличи до 8.7 млрд. души през 2050 г., докато при втория прогнозиран ръст на населението е още по-внушителен - до 9.4 милиарда души. Подобен развой на събитията предполага по-голямо потребление на енергия, но и засилено напрежение между задоволяването на потребностите и опазването на околната среда.

И при двата сценария енергийните доставки се увеличават до 2050 г. - поне с 27% при сценария "Симфония" и до 61% при сценария "Джаз", като се очаква фосилните горива да останат доминиращ източник, осигуряващ 59% (при "Симфония") и 77% (при "Джаз") в сравнение с дела си от 79% днес.

"Често гледаме на света като на едно цяло и търсим глобални решения, но реалността е напълно различна и трябва да го признаем", коментира при представянето на сценариите директорът от СЕС Карл Роуз. Той отбеляза, че до 2030 г. около 800 млн. души, предимно в Субсахарска Африка,



все още няма да имат електричество.



Нисковъглеродните източници като ядрена енергетика, технологии за улавяне на въглеродните емисии, използване на газ и биомаса съставляват 80% от цялото производство на енергия според сценария "Симфония" и 40% според "Джаз". Очакванията са електричеството от възобновяеми източници да се увеличи почти двойно спрямо сегашните равнища.

Прогнозите на големите енергийни компании стигат до приблизително едно и също заключение - бъдещето залага на възобновяемите енергийни източници. Те обаче имат нужда от по-сигурна, също толкова екологична алтернатива поради технологичното непостоянство в произвежданата от тях енергия.

Германия, която е сред лидерите в използването на възобновяеми енергийни източници, си е поставила за цел да намали отделяните в атмосферата вредни емисии с 40% до 2020 г. Днес около 45% от енергията в страната се генерират от въглища, а природният газ е включен само с 10% в енергийния микс. Според проучване, поръчано от Statoil и Wintershall,



преминаването от въглища към газ



е единствената възможност за така желаната "декарбонизация" на Германия. Немските експерти се обединяват около решението, че природният газ е възможно най-екологично чистият енергоизточник, чието потребление не въздейства отрицателно на околната среда. При използването му се отделя 50% по-малко въглероден двуокис в сравнение с въглищата. Оказва се, че именно природният газ може да компенсира липсата на сигурност в доставките на енергия от възобновяемите източници.

Доказаните залежи на природен газ в световен мащаб се увеличават непрекъснато, а сегашните налични количества са достатъчни за задоволяване на глобалните енергийни потребности за поне 100 години напред, сочи проучване на "Бритиш петролиъм" (BP). През 1994 г. известните количества са били в размер на 119.1 трилиона кубически метра, докато през 2014 г. тази цифра вече е над 187 трилиона кубически метра. Освен това търсенето на нови находища дава резултат и откритите залежи се увеличават.

Реализирането на амбициозните цели за намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване на състоянието на околната среда ясно очертава необходимостта от по-широко използване на природен газ - без значение дали ще влезем в "джазовия" или в "симфоничния" сценарий.

Решимостта да бъде "излекувана" планетата и да бъдат "победени" причините за измененията в климата минава през предприемането на незабавни мерки по съкращаване на обемите на изхвърляните в атмосферата парникови газове. Така "новата ера на устойчиво развитие", за която призовава генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, става все по-достижима.