Когато Петър Москов стана министър на здравеопазването и обяви намеренията си за реформи, мнозина си казаха: "Най-после случихме на министър, който ще работи за общественото здраве, а не за бързо богатеене на шмекерите". А когато д-р Москов заяви: "Няма да позволя да бият моите лекари, когато си вършат работата", спечели нови симпатии. Но ето, че преди дни министърът представи проектозакон за данък "Обществено здраве". Неточното наименование е най-малкият проблем. Големият е, че се пренебрегва знанието за съдържанието, характера и възможностите на данъците.

Опитите държавата да събира допълнителни приходи чрез данъци върху храни имат много дълга история. В далечни времена е облагана солта. Избрана е, защото се използва масово и се очаква да се събират сравнително лесно необходимите за хазната средства. Много скоро се разбира, че



нито е лесно, нито е резултатно



Във Франция простолюдието било длъжно да плаща данък "Сол" върху предварително определена консумация, наречена конскрипция, а аристократите и духовенството били освободени. Много историци отбелязват пряка връзка между това облагане и яростта на тълпите при разрушаването на Бастилията.

В Прусия било определено, че за всеки човек над 9 години и за всяка глава добитък има задължително количество сол, което е основата за плащане на данъка. Тези практики били порицани, когато солта става индустриална стока.

В края на XVIII век някои страни облагат хляба, месото, мливото (основно в Прусия). В началото на XX век тази мода отшумява. Но по това време в някои страни се прилага акциз за произведената и внесена сол. Това е практика в Румъния, Чехия, Гърция, България, Сърбия, Турция, Италия и Австрия.

Подбудите за облагането винаги са били фискални и затова се търси стока, която масово се употребява. В България акцизът върху солта оцелява от 1909 г. до средата на века. След това акцизи има главно за стоки, които минават за луксозно потребление, или за продукти, свързани с т.нар. "фискални привилегии" за държавата, познати още като фискални монополи.

Поучителна е историята на захарта. Първоначално в Европа тя се е смятала за "лукс", защото се е внасяла от Индия и Америка. Става масова стока едва когато намират начин да я правят от цвекло. В началото на XX век в България



шества идеята, че захарта е полезна храна



и помага да се намали консумацията на вино и ракия. Твърди се, че захарта играе важна роля за култивиране на трезвеност сред народа и затова трябва да се насърчава употребата й. Как? С намалени данъци. Не е трудно да се досетим, че по-ниското облагане на захарта през първите двадесет години на миналия век е свързано с натиска на производителите на захарно цвекло и развиващата се захарна индустрия. А приказките за захарта като противовес на пиенето са били просто залъгалки. Намирате ли прилика с днешната идея за данъка - в името на обществото здраве?

Историята от този период е интересна и с това, че практиката да се стимулира с данъци и държавни премии националната индустрия, а вносната захар да се товари с високи мита,



е довела до разцвет на корупцията



А в експертните среди са спорили как работи насърчаването на местното производство и дали не води до това, че населението купува скъпа захар, а индустрията губи възможност да сравнява своите разходи с тези в другите държави и се самоизолира от модерните тенденции. (Това не ви ли напомня сегашната ситуация у нас с износа на електроенергия и продажбите на вътрешния пазар?)

В началото на XX век западните страни констатират, че приходите от акциза за захарта са по-малко от явните и скритите премии, които дават на индустрията за стимулиране на износа. През 1900 г. големите производителки на захар - Франция, Германия и Австро-Унгария, приемат Брюкселската конвенция, която забранява напълно всякакви форми на държавна помощ за бизнеса. Тъжно е, че стотина година по-късно никой не си спомня тази Брюкселска конвенция.



Какви са поуките?



Каквото и да слушаме за ролята на данъците, в основата на това говорене винаги стои или фискалният интерес - за увеличаване на приходите, или груповият интерес на някакви лобита. Историята показва, че такава употреба на данъците не решава, а създава проблеми. Данъците трябва да бъдат всеобщи, поносими и съразмерни. Всяко отдалечаване от тези определения, дадени от Адам Смит, води до проблеми.

Показателна е и дългата история на облагането на луксозното потребление, на алкохола и на горивата. Някогашните доводи за акциза върху чая, кафето, парфюмите са забравени отдавна. Днес никому не би хрумнало да иска тези стоки да се облагат,



защото са луксозни или вредни



Отдавна е ясно, че горивата и други стоки се облагат с акциз не защото се очаква това да влияе на потребителите, а защото все още никой не е измислил по-добър начин за набиране на средства в бюджета.

Защитниците на данъка, предложен от министрите на здравеопазването и на младежта и спорта, наблягат на това, че има вредни храни, че трябват повече пари за детски спорт и за превенция на заболяванията, причинени от лошо хранене. Никой не спори - здравословното хранене и спортуването в училище са важни. Аз лично дори съм благодарна на министър Москов, че припомни на всички, че съществува "обществено здраве". Неговите предшественици често обезсмисляха и объркваха съставните елементи на това понятие.

В развитите страни има ясно разделяне на разходите за общественото здраве от другите разходи за здравеопазване. Първата група се финансира от държавния бюджет, а втората - чрез здравно застраховане, здравно осигуряване или чрез преки държавни разходи. Общоприето е, че разходите за имунизации, борба с епидемии, програми срещу туберкулоза, борба с рака, заразни и паразитни заболявания и много други от подобен характер са в групата "обществено здраве", финансирано от държавата.

За спорта в училище средствата би трябвало да идват от спортния тотализатор. За съжаление, през последните десет години никой не се интересува как и за какво се изразходват тези средства. Министър Кралев лесно може да промени това, защото и двете дейности са под неговата "шапка".

На министър Москов препоръчвам горещо да насочи усилията си към най-тежките проблеми на общественото здраве и тяхната защита чрез бюджета на министерството, което ръководи. Предлаганият данък "Вредни храни" няма да осигури очакваните приходи, защото избягването му ще бъде постигнато бързо. Със сигурност обаче данъкът ще навреди, защото ще създаде идеална среда за административен натиск и подкупи. Тук ще припомня, че при първоначалното формиране на звеното, популярно като БОРКОР, ни беше обяснено, че основната му мисия е да следи законите и да открива в тях дефекти, които позволяват развихряне на корупция. Предлаганият закон създава много възможности да се търсят "услугите" на тези, които ще казват кое е вредно, как то се установява, как се проверява , дори как се изчислява самият данък.