"Заявяваме своето недоумение от решението на пленума на Върховния административен съд (ВАС) от 19.10.2015 г. за формиране на трета колегия в съда, която да се произнася като последна инстанция само по касационните жалби." Това записаха в специална декларация от Съюза на съдиите в България.

Бурната реакцията на магистратите бе провокирана от идеята на председателя на ВАС Георги Колев само няколко, и то поименно определени състава да решават делата като окончателна инстанция. Идеята за т.нар. трета колегия мина през пленум на ВАС, на който присъстваха 79 върховни административни съдии. 48 от тях се обявиха "за", а 31 бяха против. Според Колев предложената практика ще тушира критиките на Европейската комисия към ВАС за начина на формиране на тези състави. Новата организация се налагала и заради прекалената натовареност в административния съд.

Колев предложи попълването на петчленните състави



да става по старшинство



По закон във върховните съдилища единствено стажът определя старшинството. Така излиза, че във въпросната най-висша инстанция ще влязат съдиите с най-много години стаж, без да се прилага какъвто и да е друг показател. Освен това подобен подход съвсем би опорочил принципа за случайното разпределение на делата, тъй като само 10 от общо 90 съдии във ВАС ще се произнасят финално например по актовете на правителството и министрите, както и ще обобщават практиката на съда.

По време на пленума върховните съдии са изразили своите опасения, че не е редно само една малка част от съдиите да създава съдебна практика, след като Конституцията предвижда това да прави целият съд. Според тях групирането е вид разделяне, което може да доведе до чувство на пренебрегване и безнадеждност, което пък на свой ред щяло да създаде нездравословна атмосфера в съда. Сега във ВАС действат две колегии, като отделенията в тях са обособени тематично. Тричленните и петчленните състави се формират от всички съдии в зависимост от това по кой закон се решава спорът. Въпреки всички възражения обаче създаването на трета колегия с постоянни поименни състави е била одобрена.

Това



предизвика бурни критики от различни страни.



Съюзът на съдиите обяви, че решението е в нарушение на целта на закона и е в разрез с приетата стратегия за съдебна реформа. "По този начин изцяло се компрометира и принципът на случайното разпределение на делата, в чийто обхват трябва да се включват всички съдии в пределите на приетата специализация, без специализацията да се нарушава", твърдят още от ССБ.

Смята се и че пленумът на ВАС е проведен в нарушение на закона за съдебната власт, най-малкото защото не са били уведомени главният прокурор, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и министърът на правосъдието, които не са дали своите становища. Те не участват в гласуването, но вземането на решение, без да бъдат изслушани становищата им, е тежко нарушение на принципите, на които се основава дейността на съдилищата.

Докато течеше дебатът "за" или "против" третата колегия във ВАС, остри спорове, включително и професионални, се разгоряха и за един голям проект за промени в АПК и ДОПК, който бе внесен за разглеждане в парламента от група депутати от Реформаторския блок. Промените, както и идеята за третата колегия,



имат за цел да разтоварят ВАС.



Депутатите от РБ предлагат да се ограничи изначално правото на обжалване пред ВАС по някои видове дела - например за данъчните актове, които са сред най-многобройните в момента. Слага се филтър и се въвежда недопустимост за оспорването на ревизионните актове пред ВАС, ако те са на стойност под 5000 лв. за граждани и под 25 000 лв. за юридически лица. Така делата на практика ще се гледат само в съответен административен съд, чието решение ще е окончателно. И няма изобщо да стигат до ВАС.

Безспорно е, че се прави опит да се заеме моделът на Върховния касационен съд, създаден с промени в Гражданския процесуален кодекс. След тези промени множество дела изобщо не стигат до върховните съдии. За други пък самите съдии преценяват дали да ги гледат. Фактът, че ВКС прилага такава практика обаче, не означава, че тя не е порочна и не трябва да се промени. Положението обаче би станало направо драматично, ако тази практика се приложи и във ВАС.

Защото при административните дела гражданинът спори не със съседа или жена си, а с държавата. И няма никаква логика гражданите и фирмите да не могат да защитават правата си докрай. Да не говорим, че с предложените прагове от 5000 и 25 000 лв. излиза, че човек или фирма, която оспорва ревизионни актове за неплатени няколко хиляди лева данъци, ще са по-слабо защитени от онези, за които държавата твърди, че дължат милиони. Отделен проблем е, че 28-те административни съдилища, в които ще приключват въпросните данъчни дела, спокойно ще могат да си налагат собствени практики. И едни и същи казуси в София, Търново или Плевен например



ще могат да се решават по три различни начини



Друг опит за ограничаване на делата във ВАС се прави с повишаването на таксите за водене на административни дела. Въпреки че след скандала депутатите от РБ изтеглиха законопроекта си и ги понамалиха, и след редакцията таксите продължават да са високи. Нито Европа, нито гражданите ще одобрят това.

В проекта се предвижда и събирането на доказателства да се изчерпва в производството пред първата инстанция. Това ще важи дори когато един административен акт се обжалва първо пред някоя несъдебна инстанция като Комисията за защита на конкуренцията, където се оспорват решенията за обществените поръчки, например. Т.е. фирмите няма да могат да искат събирането на нови доказателства, когато оспорват решенията в съда. Което е не само скандално, нелогично, но и противоконституционно.

Съдебните решения и присъди започват с "В името на народа". Крайно време е и промените в законите и в правилата да започнат да минават под този лозунг. Нали правосъдието се дава в името на гражданите и обществото, а не за добруването и спокойствието на съдиите и властта?