В народната библиотека се пазят стари броеве на "Аз знам всичко", някогашно списание за история. Сега ще стане неговата 100-годишнина, този седмичник е излизал през 1915 г. Той разказва за българските народни будители. Списвали го на хубав български език едновремешните списуватели. А пък аз съм псувател, разпсувах се, като чух онзи ден да замърсяват ефира с презентацията на мениджмънта на саунда при перформърса на сингъла на кавъра. - О, неразумни юроди, да ви еб ... - беше вътрешният ми монолог. - Вие си правете "Монолози за вагината", нали "Театър 199" постави тази пиеса на Ева Енслър, "революционна" пиеса според театралните критици в САЩ.

Исках да намина в библиотеката да прелистя пак "Аз знам всичко", но се улисах с глупости. Не, не по изборите, коментарите за тях са преливане от пусто в празно. Аз не гласувам. Старците не бива да гласуваме. Ние не трябва да участваме в определянето на едно бъдеще, в което няма да ни има. Не е красиво някак си. Аз престанах да шофирам по естетически съображения, не е красиво старец на волана. Алкохолът никога не ми пречеше. Трезвен глупак или пиян глупак все е глупак и е опасен. Естествено, по-хубаво е да си млад глупак. Спомнете си стихотворението от "Алиса в страната на чудесата":

You are old, Father William," the young man said, "And your hair has become very white; And yet you incessantly stand on your head-Do you think, at your age, it is right?. Старецът на младини мислел, че ако стои на главата си, ще си увреди мозъка, но откакто разбрал, че е безмозъчен, не му пука. In my youth, I feared it might injure my brain; But now I know I have none and I do it again and again.

Изборите в България бяха демокрация с главата надолу, но за тях не искам да знам всичко, защото не е важно. По-важни бяха изборите в Полша в същия ден с нашите. Спечелиха ги евроскептици, млади и стари. Полша тежи повече в Европа, от другите страни в ЕС, там се зараждат процеси, които са предвестник; там започна срутването на червения блок, който наричаха комунистически. Полша е по-католическа, отколкото България е православна, с извинение, и полското момиче, с което вървиш към хотел "Бристол", може да ти каже да го изчакаш, докато то слезе по стъпалата към параклисчето и после нощта може да е нежна като ноктюрно на Шопен. Най-многомилионното множество, което съм виждал, беше на погребението, когато службите убиха отец Попелушко.

US кореспондентите ме питаха кой е тоя Чопин на паметника и може ли да влязат с мен при Лех Валенса. Казах им, че не може и те казаха "Защо" и аз казах "Защото тоя на паметника не се казва Чопин, а Шопен".



DI copyright