Грандиозен гаф се замазва с грандиозно добро. Водени от тази логика, управляващите се хвърлиха да прикриват тоталното безсилие на институциите да се справят с нощните изцепки на Волен Сидеров. Сега вместо да си говорим как един човек, обладан от чувство за безнаказаност, с циркаджийски номера може да държи цялата столична полиция и ръководството на МВР на нокти, ще дебатираме що е то депутатски имунитет и има ли той почва у нас. Няма никакъв спор, че е време народните представители да се разделят със специалните привилегии, с които често злоупотребяват. Но не е вярно, че имунитетът е причината Сидеров да прави каквото си иска. Обратното - безгръбначните институции наблюдават мълчаливо цирковете му и само подхранват жаждата му за още екшън.

В понеделник вечер, на протеста на студентите от НАТФИЗ, малко хора забелязаха сред събралите се цялото висше ръководство на МВР в цивилни дрехи. А те бяха там - главният секретар на МВР Георги Костов, шефът на националната полиция Христо Терзийски, заместникът му Тодор Гребенаров, началникът на СДВР Младен Маринов.



Тази концентрация на началници вече е характерна за всички събития



с участието на Сидеров или свързани с него. Полицаите ги е страх да предприемат каквото и да е срещу хора с имунитет. Затова не правят нищо, стоят си там като неми свидетели и чакат да дойдат началниците, те да решават. Но и шефовете не смеят. И тогава идва ред на още по-големите шефове да излязат на улицата. Ако може и най-големият.

В неделя вечерта се наложи лично вътрешният министър Румяна Бъчварова да нареди на полицаите да изкарат Сидеров и агитката му от НАТФИЗ. Пръв започна да ги бута към вратата шефът на националната полиция. Едва тогава на униформените им дойде силата. От кого е получила одобрение Бъчварова? Вероятно от премиера Бойко Борисов, чийто единствен началник е само Господ. Докато се натуткат всички, минаха два часа, пред НАТФИЗ вече имаше тълпа от хора, която крещеше "Дайте го на нас". А след това, в суматохата, Сидеров отново не беше откаран бързо и така се стигна и до онова кроше в лицето му. Дали е било случайно, провокация, сценарий и т.н. никога няма да разберем със сигурност. Ясно е обаче, че хаосът около академията бе предизвикан както от Сидеров, така и от



малодушието на шефовете в МВР, на които им трябваха над два часа,



за да решат да действат. Никой не се сети да арестува, отведе за снемане на обяснения или поне да изведе от окупираните помещения преторианците на депутатите Сидеров и Илиян Тодоров, които очевидно не са наказателно неприкосновени.

Имунитетът, зад който всички са се скрили, позволява арест, ако депутатът бъде хванат да извършва тежко престъпление. Хватката е, че хулиганството се води леко престъпление - освен когато става дума за опасен рецидив. При Сидеров засега има само деяния, но не и наказания. Ако държавните органи си бяха вършили работата през годините, сега нямаше да се стигне дотук, а всяка поредна просташка изява щеше да се брои официално за рецидив.

Има и друг проблем - едва в понеделник Цацаров поиска ареста на Волен Сидеров и Десислав Чуколов заради първото им нахлуване в НАТФИЗ на 23 октомври. Парламентът обаче е във ваканция, затова чакаме да се събере. Следва 14-дневен срок за съставяне на временна комисия, обсъждане, гласуване, решения, влизане в пленарна зала.

Вместо да се промени тромавата процедура за сваляне на имунитет и разрешаване на арест на народен представител в правилника за дейността на НС, председателят на Народното събрание Цецка Цачева се обяснява, че ГЕРБ щял да инициира промяна в конституцията, за да отпадне имунитетът. Излиза, че заради изцепките на "Атака" ще се променя основният закон. Правилникът може да бъде променен с лекота, с обикновено мнозинство, а не по сложната процедура за конституцията.



Т.е. прокуратурата ще стои със скръстени ръце



и ще чака да минат всички пазарлъци между партиите и чак тогава да стане ясно могат ли, или не могат да разследват този човек. Ако междувременно има важен вот, за който на управляващите им трябват гласове, какво ще се случи? Което повдига въпроса, ако ГЕРБ свали депутатския имунитет на Сидеров, дали той ще им гласува съдебната реформа със златния си пръст, както беше на първото четене.

Същото е и със задържането. За две седмици могат да се случат ужасно много неща. През това време хората, които евентуално биха свидетелствали срещу политик, може и да се разколебаят - доброволно или не. Така че не премахването на имунитета, а



промяната в правилника е спешна и трябва да започне още днес



Ясно е, че шоуто на Сидеров се случва благодарение на институциите, които всеки път си затварят очите. Народният представител можеше да бъде моментално извеждан отвсякъде, където се втурваше да "проверява". Съмишлениците му, които са без имунитет, можеха да бъдат задържани за обяснения. При всички предишни изцепки главният прокурор можеше да иска задържане, за да разбере депутатът, че няма да му се разминава безнаказано. Полицаите трябваше да имат самочувствието, че олицетворяват закона и никой няма право да им посяга, напротив - те са длъжни да въвеждат ред във всяка безредица. Вместо това, ако се вярва на прокуратурата, има ударени полицаи при първите солови акции на депутатите Сидеров и Чуколов тази есен - в магазинчето за цигари до НАТФИЗ. Това обаче не стигна, за да им се поиска арестът.

Трогателна е и вътрешната министърка. Тя признава, че случващото се не е нормално и обяснява, че отишла пред НАТФИЗ, защото не приемала, че народни представители могат да се държат по този начин. И ние не приемаме, че полицията, която няма задръжки да употребява сила спрямо граждани, е толкова малодушна, когато става дума за арогантност, простащина и наглост от хора с имунитет.