Британският премиер Дейвид Камерън (вдясно) и кметът на Лондон Борис Джонсън заедно са членували и вършили глупости в "Булингдън". |
За да придобием представа за елита на Англия, трябва да се върнем към лятото на 1987 г. В полунощ група млади, добре облечени мъже се разхождат из Оксфорд след поредната вечеря, опиянени от алкохола и в приповдигнато настроение. Никой от тях не е на повече от 24 години. Един от студентите предлага да отидат на гости на техен колега - малко по-късно саксия за цветя влетява през прозореца на наблизо намиращ се ресторант, веднага се появява полицията. Това е нощ, за която цялата страна ще говори десетилетия по-късно.
4-ма души от студентската групичка успяват да избягат до близката Ботаническа градина и се скриват зад живия плет. Лежаха на земята няколко минути, разказва човек, който по това време се е намирал там. Четиримата са решени да не позволят на полицията да ги залови. И успяват да се измъкнат невредими.
Тази случка говори много за шепата хора, които са избрани един ден да ръководят Великобритания. Те членуват в оксфордския клуб "Булингдън" - място, където се среща най-младият елит на страната; хора, които знаят, че съдбата им е да заемат най-висшите ръководни постове в Обединеното кралство. Един от тези четирима мъже, лежали в тревата, е Борис Джонсън, който по-късно ще застане начело на Лондон. Друг известен член на клуба е Дейвид Камерън, настоящият обитател на "Даунинг стрийт" 10. Другите двама от групата са синове на известни представители на финансовия свят и в момента са част от състоятелната лондонска аристокрация.
По-късно обаче Камерън ще отрича, че е участвал в бягството в лятната нощ на 1987 г., въпреки че двама от тогавашните му приятели са категорични, че и той е бил част от групата. От друга страна, Джонсън се хвали, че същата нощ е прекарал няколко часа в ареста.
Истината за клуба "Булингдън" вероятно е някъде по средата между преувеличението и отричането. Рядко много бивши членове на клуба са заемали толкова висши постове в британското общество, както днес. Клубът е място за срещи между мъже, а днес членовете му заемат най-висши постове в банки, министерства, адвокатски фирми и издателски компании. Министърът на финансите Джордж Озбърн също е бил в "Булингдън".
Непроменен от векове
В "Булингдън" и други подобни клубове покълват семената на бъдещото управление на Обединеното кралство и не само членството в тях носи влияние. Членовете им също така имат достъп до хора със сходни разбирания, които по-късно заемат водещи позиции - доживотни съюзници, както винаги е било.
Британското общество има стабилно ядро, което не се е променило от векове - това е висшата класа. За разлика от елитите в Европа британската клика, даваща управленците на страната, е пощадена от революции и въстания. В продължение на поколения децата на най-влиятелните фамилии посещават колежи като "Итън", "Уинчестър" и "Хароу", а след това и университетите в Оксфорд и Кеймбридж. Това е традиция за британците.
Не всеки обаче има хубави спомени от тези вълнуващи студентски дни. Дейвид Камерън не е бил член само на клуба "Булингдън", но и на обществото "Пиърс Гейвстън" - клуб, събиращ млади студенти и известен със своите изстъпления. Ако може да се вярва на наскоро публикувана биографична книга за министър-председателя, по време на едно от партитата на "Гейвстън" той поставил интимните си части в устата на мъртво прасе по време на ритуал за приемането на нови членове. Случаят бе раздухан в медиите като "Прасегейт" и цялата страна се забавлява за сметка на премиера. Първоначално Камерън пазеше мълчание за случката, след което категорично отрече.
Най-изумителната част обаче не е самата история, а фактът, че повечето хора във Великобритания смятат, че тя е истина. Малко от жителите на Острова са изненадани от изцепките и аферите на властимащите в Уестминстър. Например през лятото в. "Сън" публикува снимка на члена на Камарата на лордовете барон Сюъл, който бе заснет полугол да смърка кокаин в компанията на проститутки.
Има пряка връзка между изстъпленията на тези мъже и живота им като студенти. Една от традициите в "Булингдън" например е да се канят проститутки на закуската, на която присъстват всички членове. Подобни оргии по-скоро са част от кариерите на тези мъже, отколкото изключение; те са част от ДНК на британския елит.
Замъкът на татко
Зад "Булингдън" стоят пари и митове, падение и лудост - това е рай за висшата класа. Нито един политик от Лейбъристката партия не подценява възможността да покажат кои наистина са торите. А историите дават храна и на таблоидите.
Клубът е основан през 1780 г. и за първи път се споменава в писмен документ от 1795 г. като клуб за крикет. Членството в него става само с покана. Няма строго определени правила за допускане в него, но помага, ако баща ти притежава замък, малка вестникарска империя или мина за диаманти. Броят на членовете варира между десет и две или три дузини. Те обикновено са синове на барони, лордове, управители, като сред членовете в миналото са били датският крал Фредерик IX и бащата на Уинстън Чърчил.
Клубът няма свое помещение и членовете му не отговарят на съобщения. Единственият начин да се добереш до легендата за клуба "Булингдън" е да разговаряш с бивши негови членове. След размяна на няколко имейла и телефонни разговори "Шпигел" се среща с джентълмен с посивяла коса в кафене в Лондон. Ще го наричаме Джулиан. Завършил е "Итън", а след това и Оксфордския университет. Гладко избръснат е, облечен с идеално ушит костюм и има много добри връзки с политическите кръгове в града. С министър-председателя си говорят на малко име.
Джулиан се появява на снимка от 1987 г. с Камерън и Борис Джонсън, на която са членове на "Булингдън". На снимката са 10 млади мъже. Нито един от присъстващите на черно-бялата фотография не се усмихва, което засилва пълното превъзходство, изписано на лицата им.
"Награда за напиване"
"За Бога, приберете я", казва Джулиан с изражение на току-що разконспириран руски шпионин. Преди фотографът да снима, тогавашният председател на клуба Джонатан Форд казал: "Хайде, не се усмихвайте. Това е "Булингдън". Джулиан настоява снимката да се разглежда и възприема като неоромантична традиция от края на 80-те години на ХХ в.
Друг бивш член на "Булингдън" от 1986 г. днес казва, че му се иска никога да не се е присъединявал към него. По онова време той бил първият член в рамките на 20 години, който не е посещавал частно училище. "Всички правихме глупости като по-млади, за които съжаляваме", казва той. "В "Булингдън" обаче беше различно. Открито ни насърчаваха, дори ни награждаваха, ако се напием и нанесем колкото се може повече щети."
Днес обаче членовете на "Булингдън" се интересуват от кариерата си и се срещат тайно в околностите на Оксфорд. Тази пролет срещата е била в "Манър", луксозен хотел в Оксфордшър. С минибус пристигнали 15 млади мъже в официално облекло, като в групата са били Вер Хармсърт, син на собственика на "Дейли мейл", и Джордж Фермър, чийто баща е в Камарата на лордовете и е ковчежник на Консервативната партия. В групата бил също Али Дагаш, който казва, че чичо му е най-богатият човек в Африка. По време на срещата са изпочупени много чаши и бутилки с шампанско.
В миналото, когато Борис и Дейвид са членували в "Булингдън", клубът е доста по-скромен. Церемонията по приемането на нови членове се състои в потрошаване на стаята на кандидатите. Членовете на клуба нахлуват в стаята, обезобразяват стените, късат картините и изтърбушват матрака. Радослав Шикорски, който е бил студент в Оксфорд заедно с Борис Джонсън през 80-те години, а по-късно става министър на отбраната и външен министър на Полша, също е участвал в подобен ритуал.
За тези, които изиграят картите си правилно, Оксфорд може да се окаже стълба към рая - Лондонското кметство, Уестминстър, или дори по-далеч - до Сингапур или "Уолстрийт". Студентските клубове и общества не са гаранция за бъдеща работа, но те са необходими стъпала по пътя към върха. Те помагат на завършилите да получат добри стажантски места, както и първа работа. Бащата на някого винаги може да намери работа в своята банка на наскоро завършил.