Бившият старчески дом в градчето Пирльовад, намиращо се в департамента Корез, в централната част на Франция, от месец април е превърнат в център за прием на бежанци. В него вече са настанени 60 сирийци, суданци, гвинейци, нигерийци, украинци и чеченци.

Властите във френското населено място, чието население е около 800 души, трябваше да направят нещо с триетажната сграда и прилежащата й площ от 2000 кв. метра, казва кметът на Пирльовад Пиер Куто. Обсъждана е идеята старческият дом да бъде превърнат в образователен център, но накрая е решено градчето доброволно да приеме бежанци. Не става въпрос само за "хуманно" решение, обяснява кметът Куто. Това е проект, чиято цел е да се насърчи "местното развитие". Той се финансира от субсидии и от наема, плащан от асоциацията, която управлява бежанския център. Ако бяхме реновирали сградата, но без да променяме предназначението й,



местните данъци щяха да се увеличат с 10%,



казва Куто.

Отварянето на центъра води до създаването на четири работни места и една позиция на непълно работно време, като всичките са заети от местни жители. И може би най-важното е, че в градчето пристигат 15 деца, което позволява на основното училище в Пирльовад да не закрива един от класовете, както предварително е планирано.

Първоначално идеята за приема на бежанци не се нрави на всички в населеното място. Кметът, който е обещал в предизборната си кампания да се заеме с развитието на града, получава няколко заплашителни писма по електронната си поща и телефонни обаждания. Въпреки че организира обществени срещи за обсъждане на проекта, Пиер Куто продължава понякога да чува "неприятни забележки". Малко обаче са хората, които роптаят. Повечето от местните хора изглеждат доволни от случващото се в града, смята Куто.

"Бежанците са в тежко положение", казва Милу, който оглавява асоциацията на приятелите на новия център. "Трябва да се опитаме да им помогнем. Това, че можем да направим нещо за тях, ни носи удовлетворение. Всеки трябва да направи това, което може.

Управителят на местния минимаркет Филип Сар смята, че



проектът е дал нова енергия



на притихналото населено място. "Дадоха ни много: нов живот, възможност за взаимно опознаваме на културите ни, станахме по-открити", казва той. Според Сар "в селище като нашето ставаме доста ограничени".

Николет Жибон (40 г.) , която е родом от Бретан, но от седем години живее в Пирльовад, веднага кандидатства за мястото на ръководител на дейностите, осъществявани в центъра. Синът й никога не е виждал чернокож, което според нея е "срамно".

Пристигането на бежанците е повод за радост и за хора като президента на местния футболен клуб Жан-Луи Брет. Той използва възможността да сформира втори отбор и е доволен, че в състава има няколко играчи, които са "доста добри, мотивирани и винаги са готови да помогнат". Брет казва, че обича да чува, когато го наричат "тренер" с различни акценти заради множеството националности в тима.

Сред новите попълнения във футболния състав на Пирльовад е и 33-годишният Виктор, който е учил в Нигерия африканския диалект йоруба и английски език. След като е преминал през Париж и Лимож, той предпочита малкото населено място. "Лесно е тук да се срещаш с хората и да говориш на френски език", споделя той впечатленията си. Езиковите курсове се водят от доброволци. В свободното си време Виктор сваля уроците по френски език на телефона, а при всяка възможност



чете вестниците "Монтен" и "Екип"



Семейство, живеещо наблизо, му е помогнало да си поправи счупения велосипед. Други пък са дали разсад за зеленчуковата градина в бежанския център, а трети са помогнали в прекопаването й.

В кафене La Fontaine млад суданец, облечен с фланелка на бразилски футболен отбор, обяснява, че първоначално го било страх да напусне т.нар. "джунгла" в Кале, където множество мигранти се събират, за да се опитат за достигнат до Обединеното кралство. Накрая обаче решил да приеме предложението и да дойде в Пирльовад. "Тук хората ни уважават, разговарят с нас и се опитват да ни помагат", споделя той.

Терасата на кафенето е място, където бежанците се събират дори когато то е затворено. Управителят - братът на кмета - разрешава на новопристигналите да използват безжичния интернет. А когато има мач, обръща телевизора към улицата, за да могат и те да гледат. Мохамед, който е бил полицай в Гвинея, идва тук всяка сутрин след закуска, "за да убие малко време" или да се свърже с роднини. Иска му се да е по-активен, за да може да си намери работа. Преди да дойде в Пирльовад, той е работил като доброволец в организация в родния си град Гере, който продължава да му липсва. "Чувствам се зле, като не правя нищо", споделя той.

Жителите на Пирльовад се чудят какво бъдеще ги очаква. Обитателите на центъра няма да могат да останат там в затвора. Молбата за убежище на първия от обитателите на центъра вече е отхвърлена, което означава, че той скоро ще трябва да напусне това място. Другите може да го последват...