Местните избори, освен че са инструмент за излъчване на кметове и общински съветници, представляват и междинна картина за разположението на политическите сили в страната. Вотът показа, че няма особени разлики или изненади в сравнение със състоянието на нещата отпреди него. ГЕРБ остава най-голямата политическа сила, зад която стои около една трета от електората. БСП номинално запазва второто си място, но се свива още и е на практика трудно различима от третата по сила ДПС. Социалистите и хората на Местан заедно са равни на около 2/3 от ГЕРБ. Реформаторите пък са около 3.5 пъти по-малки от ГЕРБ. Оформя се политическа система, в която има една голяма партия и множество по-малки. Изводите в по-голям детайл са следните:

1. ГЕРБ доминира, но не е хегемон. За да управлява и на национално ниво, и в общинските съвети, тя трябва да разчита на коалиционни партньори.

2. Огромният успех на ГЕРБ в кметската надпревара е ефект най-вече от настоящата структура на партийната система плюс мажоритарния характер на изборите. При мажоритарен вот е възможно с около една трета от избирателите да получиш на практика всички места, така както ГЕРБ спечели почти всички областни градове. Т.е. мажоритарната система изкривява силно резултата в полза на най-голямата партия. Пропорционалният избор за общински съветници представя друго съотношение на силите - тук ГЕРБ отново е пръв, но с по-малка разлика и има нужда от подкрепа за мнозинство почти навсякъде.

3. Изчезна втората голяма партия - БСП. Тя се сви по размер до ДПС и е по-скоро сравнима с реформаторите, отколкото с ГЕРБ. Това се случи по няколко причини. Първо, в БСП нямаха адекватна реакция на провала на управлението на Орешарски. Сергей Станишев си отиде, но екипът му остана в БСП, което едва ли може да се тълкува като достатъчна промяна и поемане на отговорност. Явно поне за избирателите на БСП промяна няма и те продължават да "наказват" своята партия. Второ, БСП се разположи във възрастовите групи на над 60-годишните. Трето, тя остава представена само в анклави в страната, без сериозен вот в големите и средните градове. Т.е. проблемът на БСП е, че тя вече не отговаря на нуждите на средния избирател, а се е оттеглила в ниши - възрастови, регионални и идеологически. От Антъни Даунс знаем, че за да е голяма и успешна една партия - да е сред двете големи партии, тя трябва да се стреми да привлича средния избирател. Парадоксално, но вместо да върви към центъра, БСП доброволно го отстъпва на ГЕРБ и сама се разполага в края на партийния спектър. В този смисъл призивите за още по-силен завой наляво - и като икономическа политика, и като геополитика - са рецепта за още по-голяма маргинализация на столетницата.

4. Загубата на областните центрове е силен удар върху БСП, защото тя винаги е била партия на местната власт. Тази вкопаност по места й е давала ресурс за преживяването на тежки ситуации, като провала на Виденовото правителство например. Сега за пръв път има национален провал, съчетан с тежко оттегляне от местната власт за БСП.

5. Ако БСП продължи със стратегията си на радикализация, това ще остави ниши в центъра за други леви формации - АБВ и "Движение 21". Те, особено първата, направиха заявка за виталност на национално ниво.

6. ДПС се представи очаквано добре. Никой не е имал и съмнение, че те ще вземат голям брой кметски и общински места в техните региони. Но основната им стратегия за тези избори - да покажат, че те ще донесат "нова политическа реалност" в страната - се провали. Нито те взеха повече от очакваното, нито РБ - основният опонент, който са си нарочили - взе по-малко. В този смисъл претенциите на ДПС за формално включване в управленската коалиция останаха да висят във въздуха. Подопечните им медии направиха нужната артилерийска подготовка и дори в нощта след първия тур се бяха приготвили за фойерверки в стил "Деня на победата". Част от тях прогърмяха, но малко като кьорфишек, защото "реалността" отказа да бъде чак толкова различна.

7. Реформаторите бяха изправени пред важни, макар едва ли екзистенциални, за тях избори. Един негативен резултат щеше да създаде сериозно напрежение и вътре в коалицията, и сред самия РБ. Това не се случи обаче основно поради факта, че се явиха с обща регистрация в страната. Това консолидира вота им и им даде реална възможност дори да се противопоставят на ГЕРБ в няколко от по-големите градове. На този фон успехите в Плевен и на няколко други места бяха по-скоро логични, но към тях трябва да прибавим и доброто участие на РБ в общинските съвети на София и големите градове. Макар и по-малка партия вдясно, РБ се налага като представителство на образованата градска средна класа. Това е нишова стратегия, която по-скоро би му пречила да се противопостави реално на ГЕРБ. Това е така отново заради средния избирател, чийто профил не може да бъде описан като "образована градска средна класа". И нещо повече, подобно на БСП, ако РБ тръгне към дясна радикализация - да речем, в националистическа посока, би направил много сериозна грешка и би се самоизолирал и маргинализирал.

8. Най-спешният въпрос пред РБ не е толкова идеологически, а организационен - структурата му трябва да се оптимизира. Отсега е ясно обаче, че реформаторите не могат да бъдат дисциплинирана партия, основана на единоначалието. Това не е и особено необходимо, защото вътрешният плурализъм не е по дефиниция нещо лошо. Като цяло опитите на противниците на РБ да го разпаднат на ДСБ и ДБГ едва ли ще успеят - досегашният опит на блока показва достатъчно ясно, че единството му е от полза за всички негови членове.

9. В патриотичния спектър се стигна до самостоятелно явяване на ВМРО и НФСБ, което попречи на ПФ да се възползва от слабостта на "Атака" и трайно да я измести. Доброто представяне на ВМРО в Пловдив едва ли може да компенсира тази стратегическа грешка.

10. Дали доминиращата роля на ГЕРБ носи реална опасност от авторитарна концентрация на власт? Евгений Дайнов вече написа, че сме с единия крак в авторитаризма. Сега трябва да видим колко крака има политическата ни общност - ако е по-скоро като стоножката, опасността не е голяма. Ако е четиринога - като магарето например, редно е да се замислим. Но извън шегата разположението на силите в общинските съвети е фактор, който модерира доминацията на ГЕРБ. Хубаво е също така, че ГЕРБ няма ресурс за самостоятелно управление на национално ниво - коалицията също е някакъв гарант срещу концентрация на власт. Опасности в тласкане на ГЕРБ към инфлация на собствената им тежест има и те ще бъдат усилвани от медиите, гравитиращи около ДПС.

11. ГЕРБ вече ще калкулира, че на едни бъдещи парламентарни избори голяма част от комформисткия вот в страната ще отиде за него. Хората обичат да гласуват за победителя. Това може да породи изкушение в ГЕРБ за извънредни парламентарни избори, или поне ще му даде право да ги използва като аргумент в спорове със сегашните си коалиционни партньори. Фактът е обаче, че и сега ГЕРБ е в изключително изгодна позиция и просто не е нужно да рискува нови избори, когато шансът отново да зависи от коалиционни партньори е много голям.

12. Ще има ли дясноцентристки общ кандидат за президентските избори? Логично е такъв да има. Местният вот показа, че на мажоритарни избори дясноцентристка коалиция с водеща роля на ГЕРБ може да спечели солидно национално мнозинство и без ДПС. ГЕРБ обаче ще забавят максимално решението си по този въпрос, защото за тях е по-изгодно да държат вратата отворена и към ДПС, като по този начин "дисциплинират" коалицията си. Нещо повече, Борисов най-вероятно ще запази максимално дълго интригата дали сам ще се кандидатира за президент (реално - едва ли), за да държи в шах опонентите си и да ги кара да изваждат напред "обречени" кандидатури.

13. Има ли вероятност от смяна на местата между РБ и ДПС в управлението? По-малка, отколкото преди местните избори.

14. Ще се запази ли коалицията? Политиката не е само математика. Местата, процентите, съотношението на силите са важни, но най-важното е власт за КАКВО. Този въпрос остана изключително скрит по време на кампанията - почти колкото социологическите данни за разположението на силите. Идеята беше: нека да забравим съдържателните въпроси за два месеца, да видим кой е по-силен и едва тогава да се върнем към тях. Това беше и най-голямата грешка на кампанията, която просто доведе до загуба на два-три месеца за страната. Сега сме там, където бяхме - чакат съдебната реформа, антикорупционното законодателство, образованието, здравеопазването и т.н. Добавиха се и нови проблеми - бюджетът за 2016 г., бежанците и т.н. Коалицията реално вече зависи не толкова от изборната математика - която просто се потвърди, - а от успеха или неуспеха на конкретни политики.

15. И накрая - изборната администрация катастрофира тежко на тези избори. Хубавото е, че хората взеха масово участие в изборния референдум, което дава основание на парламента да преразгледа Изборния кодекс. И наред с електронното гласуване е добре да приемем и тези мерки, които позволяват на съседна Турция да има окончателните резултати от своите национални избори няколко часа след тях, докато ние още се чудим какво точно се е случило в метрополиси от калибъра на Ловеч и Добрич.