Класически аргумент за засекретяване на дела в България е, че в тях има данни, събрани със специални разузнавателни средства (СРС) и че ако те бъдат огласени, широката общественост ще узнае как службите подслушват и следят. Затова често е достатъчен един записан със СРС разговор, за да се засекрети цялото дело. Но вече има два случая, които показват, че притеснението на прокуратурата и службите е въздух под налягане. Какво толкова се случва, ако публиката разбере какво са си говорили подсъдимите или какво точно са правили от МВР? Ами нищо. Разследващите обаче могат да се притесняват, че ще се разбере какви точно са ги вършили. А



работата им често не е признак на професионализъм,



дори тъкмо обратното. Това се случи например по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и някогашния главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Там главното действащо лице и бивш началник на столичната следствена служба Петьо Петров разказваше как от ДАНС го накичили като коледна елха със записващи устройства, как оборудваната риза не му била по мярка, как едни чаши изчезваха и се появяваха мистериозно от записите. Накрая тримата подсъдими бяха окончателно оправдани.

Това дело, въпреки СРС-тата по него, беше разсекретено от съдията от Софийския градски съд (СГС) Иван Коев. Само преди няколко дни същият съдия отново постъпи смело, като направи публичен процеса срещу бившия председател на СГС Владимира Янева и някогашния шеф на дирекция "Сигурност" в МВР Тодор Костадинов. Двамата са подсъдими заради аферата "Червей". В рамките на тази разработка Янева е дала разрешение ДАНС да прилага СРС-та срещу информационната система на МВР. Исканията са изготвени от Костадинов с мотива, че МВР търси служители, които са изнасяли нерегламентирано информация от полицейските масиви и са я продавали. Янева е подсъдима, тъй като СРС-тата са прилагани в срок два пъти по-дълъг от допустимия по закон. Според прокуратурата Костадинов пък е изготвил фалшиви искания за СРС. По стандартите на разследващите това дело си плаче за засекретяване. По него има толкова много информация за СРС-та, начина на искане и разрешаване, прилагането им, метода на работа на дирекция "Вътрешна сигурност", която работи изключително срещу полицаи, и т.н. Какво направи съдия Коев? Точно обратното. "Съдът не може да бъде поставян в зависимост от решенията на други органи с правомощия за поставянето и премахването на гриф "секретно", заяви той. Съдията каза, че гледането на делото при закрити врати би ограничило фундаментален принцип с универсален характер - публичността.



"Публичността е ценност, която гарантира справедливостта



на съдебния процес в демократичното общество. Чрез публичността се гарантира не само неговата справедливост, но и друго право с фундаментално значение - правото на обществото да бъде информирано и правото на медиите да разпространяват информация от обществено значение. Ограничаването на публичността на процеса може да се допусне само когато е строго необходимо", заяви Коев. Не всеки ден български съдия чете подобни определения, и то по дела с толкова висок интерес, каквото несъмнено е това срещу Янева и Костадинов. Затова и адвокатите по този процес обясняваха къде на шега, къде на сериозно, че ще вземат това определение на Коев и ще го сочат като аргумент по други дела, когато настояват да са публични.

От това разсекретяване делото не е пострадало и едва ли ще пострада. За сметка на това се разбраха доста интересни неща.

Разработката "Червей" започва по заповед на Костадинов през есента на 2013 г., когато той е шеф на "Вътрешна сигурност". Тогава началникът вика при себе си оперативния работник Янко Цанков и му показва три документа - анонимен сигнал, че служители на МВР нерегламентирано влизат в информационната система на министерството и продават данни срещу солидно заплащане, справка от варненската полиция за схема, по която се трият криминални регистрации, и сведение, в което се твърди, че анонимна служителка на ДАТО контактува с криминални лица и е заличила регистрацията на едно от тях. След това Костадинов му разпоредил да подготви преписка за откриване на оперативно дело - т.нар. преписка на предварителен отчет или ППО. Откриването на ППО е подготвено от Цанков, който дава и името "Червей". Самият оперативен работник разказа пред съда, че сам е изготвил план за действие по това дело, в който предложил да се приложат СРС-та. Обясни, че по това време му било интересно как точно може да се използва тази технология срещу информационната система на МВР. Костадинов дава на Цанков бланки за искания и разрешения за СРС, а оперативният работник твърди, че е отишъл право в кабинета на Янева, където секретарката го посрещнала, а след малко самият председател на СГС му разписал разрешенията. Тук обаче адвокатите успяха да го притеснят с въпросите си и той каза, че не помни дали е бил в секретното деловодство на съда, където се поставят изходящи номера на разрешенията за СРС, а неговите имат такива. Впоследствие защитниците коментираха, че



току-така разрешение за СРС не се взима,



а се минава през множество регистрации.

Обект на СРС-то е Централен полицейски регистър "Автоматизирана информационна система" в МВР. В него се съхранява разнообразна по вид информация, сред която е и тази за криминалните регистрации. Идеята е, че достъп има от всяко районно управление, почти всички служители имат право да въвеждат информация, малко са тези, които коригират, а още по-малко имат право да трият данни. Няколко дни след получаване на разрешението обаче Цанков пита началника си Костадинов защо при него не постъпват данни от СРС-то, а той му отговаря да няма грижа за това. Тогава оперативният разбира, че няма да води това дело. Делото е прехвърлено на друг и на практика минава за изпълнение от ДАНС. Цанков разказа, че по нареждане на шефа си е водил служители на ДАНС в стая в МВР, където имало достъп до регистъра. Те носели сакове, затваряли се в стаята, стоели там с часове и никой не знаел какво се случва. Подобен бе и разказът на бившия шеф на бургаската полиция Милен Димитров. Той пък обясни, че за операцията му съобщил по телефона лично тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев и е поискал от него съдействие под формата на достъп до сървърните помещения на дирекцията. Следващите инструкции идвали от Костадинов, а в Бургас започнали да се появяват служители на ДАНС, които настоявали да ги взимат от бензиностанция по тъмно и да имат достъп необезпокоявани до сървърните помещения. След посещенията им системата започнала да блокира. Когато след няколко месеца Димитров поискал от Костадинов писмена заповед за операцията, последният реагирал нервно и казал, че всичко е законно. Заповед така и не била показана, посещенията спрели, а след няколко месеца Димитров бе уволнен от системата на МВР.

Тъй като делото бе разсекретено, стана известна и една друга подробност. Костадинов има и още едно обвинение - то е



за нерегламентиран достъп в регистъра



Според разследващите той е използвал чужда парола на компютър в Шумен, за направи справка не за кого да е, а за Иво Каменов Георгиев, член на надзорния съвет на "Химимпорт". Свидетелите по делото обясниха тази проверка със сигнал за теч на информация, но така и не стана ясно какво точно се е случило.

Делото все още е в началото си и вероятно от разпитите ще се научават още интересни неща. Със сигурност обаче няма да се разбере каква е била целта на СРС-тата, защо ДАНС е следила близо година информационния регистър на МВР и защо папките от тази разработка в агенцията са празни. Но колкото по-голяма светлина се хвърля върху методите, с които работят тайните служби, толкова по-малка става вероятността да се злоупотребява със събраната информация. Което е още един плюс от разсекретяването на делата от висок обществен интерес.