:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,067,111
Активни 108
Страници 13,221
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Слон

Калин Донков
Обикнатият, а също и банален израз от вчера за проявяването на лентата на спомените, днес вече е неразбираем за младите хора. Пoвечето от тях просто не са виждали фотоапарат, който снима върху лента (филм), а процесът на проявяването й, както и всички останали тайни на тъмната стаичка, са им дълбоко непознати. В наши дни дори самият фотоапарат губи популярността си на незаменима семейна принадлежност - цялото домочадие снима с телефони и далеко не всеки устоява на изкушението от почтен гражданин да се превърне в амбициозен и коварен папарак. "Проявяването на лентата" остана задача за паметта, обикнато и елегично връщане на образи и пейзажи, на неизбухнали възторзи и нехайно стъпкани признания. Невинаги това връщане е сладостно и опиващо, "лентата" пази и мрачни епизоди, извиква късни угризения, които вече нямаш време да изкупиш. Но повечето от тях са истински, живи и желани, необяснимо ясни. Ако бяха върху хартиен "носител", отдавна да са се напукали и пожълтели. Върху филма на паметта те се връщат някак обистрени, опреснени, контрастни. Виждал съм така компютърни програми да усилват образи върху стари фотографии, да съживяват фона, да възстановяват близкия и далечния план на пейзажа. Сякаш някаква такава програма обработва и съхраненото върху "лентата", връща го изчистено, ретуширано. Осмислено. И много гледки и лица, размазани във времето, сега незнайно как са се оказали на фокус!

Няма, естествено, снимка на фамилния Слон.



Но има какво да се възстанови.



Слонът на близкия хълм над Беглеж край шосето за Ловеч бе най-вълнуващо гнездо на детските ми преживелици и фантазии. Всичко там е дотолкова заличено, че следа от него има само в затрупаните кадри на съзнанието, което периодически се запретва да ги "прояви". Няма я горичката, накъдрена в средата на голямата семейна нива, в която гнездяха и мътеха дружелюбни, сякаш питомни птици. Изсечена е след колективизацията на земята. Няма я локвата, в която водата по пладне се затопляше "като чай" и в която ние, децата, правехме компания на биволите сред яснозелени дънни растения и неуморни водомерки. Затрупана е и изравнена, за да не пречи на комбайните. Няма ги присадите, разхвърляни из нивата, от всеки един с дядо беряхме по една каруца плод. Премахнати са и те, кой знае по каква дивашка причина. Няма го и паметничето край пътя - спомен за някакъв момчурляк другоселец, "убит от злодейска ръка за пари". Съборили са го машините на арендатора или на някой му е дотрябвал камъкът.

Няма го и Слона.

Слон, в смисъла, който тази дума има в онази част на равнината, където тя опира в Предбалкана (вероятно е свързана с "подслон", "заслон"), е каменна постройка, отворена отпред и покрита със слама и дъбова шума. Издигаха ги там, където е струпана земята на семейството. Някъде наоколо, но в близост се разполагаха бостаните, градините с лук и полски домати, боб, картофи, тикви. По жътва и при усилена копан фамилиите денуваха там, на децата намираха някакво занимание да са по-близо до сянката и да наглеждат разпрегнатия добитък. Бяхме се научили да се стаяваме неподвижни, за да пропеят птиците от гнездата.



Лятната тишина имаше свой звук,



близък до много слабо пищене в ушите, в него се примесваше говорът на възрастните откъм нивата, възбуден от труда, но напълно неразбираем. Още чувам един навярно напълно изчезнал звън - от букаите на спънатите за паша кобили, когато внезапно се възправяха, като че подплашени от нещо. Понякога идваше непознато куче: повърти се, огледа и побегне нанякъде, само опашката му се вижда в тревата. Дядо казваше, че това са кучетата на жътварите от съседните ниви - имали навик така да инспектират околността, било им в задълженията.

Понякога идваше облак, тръгваше дъжд. Прибирахме се в Слона, горичката блестеше с мокра шума, блестяха и мотиките, обърнати с остриета към небето - да плашат градушката. Ако не беше по време на копан, изваждаха мотиката, която стоеше закачена под гредите на покрива за такъв случай. В единия ъгъл имаше висока купчина слама, държаха ни далече от нея, за да не изплашим Смока. Той живееше в нея, всички го бяха виждали, само аз - не. Затова пък неведнъж виждах съблечената му риза под шипката зад Слона. Дядо казваше, че е виждал от сламата да излиза и таралеж. Според него двамата със Смока съжителствали мирно, противно на всичко, което се знаеше за смъртната им вражда. Баба го подиграваше, но ласкаво.

Дъждът падаше навън и разговорите на възрастните се въртяха около промяната, която идваше да сложи край на този живот. Не разбирах нищо от това, смятах, че този селски свят е безпроблемно вечен. И Слона също. Беше иззидан от цепен варовик, на големи сиви плочи, по едната стена личеше следа от пушек, на гредата над нея - също. Това беше мечтата ми - да вали дъжд и да запалим огън под сушината. Но дядо не позволяваше, дори не си помислях да му скимтя за това.

"Скимтиш", казваше баща ми, езикът на дядо с мене бе странно церемониален. Особено тържествен бе на полето. Обясняваше охотно, правеше паузи, сякаш ми даваше време да осъзная докрай подредените му, като че предварително премислени изречения. Селските деца не обичаха особено да ги водят на къра, аз отивах охотно, дори с вълнение. В Плевен живеехме в мазе и



имах нужда от простор, от открито небе



И още - гледах да съм повече покрай дядо. Не осъзнавах, че нещо ми преподава. Нито разбрах имаше ли някога изпит по това и дали съм го издържал. Два-три пъти сме разисквали неговата версия за Смока и таралежа. Въздишаше понякога: да беше светът един голям Слон, в който хората и народите да се търпят един други! Това, което бе видял и преживял в Европейската война, диктуваше неговите утопии.

Имам го на снимка с кон (на селскостопанска изложба), с лозарска пръскачка, имам го дори на жълтите плочки пред Народното събрание. Нямам го със Слона. Там, посред голямата нива на Камено поле, където беше неговият свят. Неговата проста житейска крепост, отбранявана от пъдпъдъци и щурци.

Няма го и Слона. Онези слонове така и не станаха защитен вид и изчезнаха невъзвратно, потънаха във времето.

Или в нас самите. Толкова дълбоко, че да бъдат най-сигурно и най-безвъзвратно забравени...



 Понякога човек пази спомени от детството си, които не са запазени на снимка. Помни се само красотата и онова чувство на спокойствие и щастие
 Младите днес не могат да си представят какво е да снимаш с фотоапарат с лента
35
5653
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
35
 Видими 
05 Ноември 2015 20:11
... Или в нас самите. Толкова дълбоко, че да бъдат най-сигурно и най-безвъзвратно забравени...
- Красиво! И като всяка красота - тленно!
05 Ноември 2015 23:39
Прочетох го...
Някак ми се сви душата!!!
Спомних си някои неща.
Сполай ти, Калине!
06 Ноември 2015 01:37
Слабо е да се каже "майсторски". Великолепно. Четеш, и сякаш си там.
06 Ноември 2015 08:30
Браво!
06 Ноември 2015 08:41
Майсторе
06 Ноември 2015 09:14
Няма я горичката, накъдрена в средата на голямата семейна нива, в която гнездяха и мътеха дружелюбни, сякаш питомни птици. Изсечена е след колективизацията на земята. Няма я локвата, в която водата по пладне се затопляше "като чай" и в която ние, децата, правехме компания на биволите сред яснозелени дънни растения и неуморни водомерки. Затрупана е и изравнена, за да не пречи на комбайните.
Ега си простотиите. Сега ще плачем за някаква си локва и за някаква си горичка. След като са изсекли горичката бяха залесени хиляди декари гори, които сега се изсичат варварски.
Няма ги присадите, разхвърляни из нивата, от всеки един с дядо беряхме по една каруца плод. Премахнати са и те, кой знае по каква дивашка причина
Що овошни градини се изсякоха след 1989г. Между Черноморец и къмпинг Градина всичко беше овощни градини. Последният път като ходих, това беше гола земя.
Абе авторе светът се развива, какво си ревнал за някаква си локва. Какво дивашко има в това развитие. За да направиш омлет, трябва да счупиш яйцата. Не може хем омлет да ядеш хем яйцето цяло. Аз от това време нямам никакви хубави спомени. Прашни улици, шосета от чакъл набит в калта. Техниката на цяла околия с 80 000 население, в един двор на МТС. Аз помня първите комбайни внесени от СССР. Гледахме ги като чудо. Дотогава повечето жънеха на ръка. Простотия до шия. Тя простотията се върна и сега, с гледането в огледалото за обратно виждане. Ако не беше 9. септември щеше да ходиш да пасеш овцете. 85% от българите бяха селяни,. От тях се пръкнаха писатели, поети, инженери и други интелектуални професии.
06 Ноември 2015 09:41
Мгх++ е прав. Калин Донков помни от детството само хубавото. Така е устроен човек. Както от казармата остават само веселите случки в спомените, а не малоумните простотии, които преобладаваха. Иначе си е майстор, спор няма.
06 Ноември 2015 09:43
Ако не беше 9. септември щеше да ходиш да пасеш овцете. 85% от българите бяха селяни,. От тях се пръкнаха писатели, поети, инженери и други интелектуални професии.
Прозренията на Маркса цепят мрака. Да се чуди и мае човек как се оправят в държави където не е имало 9 септември. Как ли са си купили земеделска техника. Откъде са им се пръкнали поетите, писателите, инженерите и т.н. интелектуалци? Защо не пасат овце и крави, ами ги заграждат с електрически пастири? Как ли са го постигнали повечето европейци, северноамериканци и др. до които не е успял да стигне ботушът на червената армия и благия поглед и желязната ръка на чичко Сталин. И защо след като си имаме 9 септември сме една от слаборазвитите икономики на Европа и последна държава в ЕС?
Щях да забравя. Разказът на Калин наистина е много хубав.
06 Ноември 2015 10:59
Откъде са им се пръкнали поетите, писателите, инженерите и т.н. интелектуалци?
Повечето са от село бе юнак. Вземи им биографиите и ще видиш.
Защо не пасат овце и крави, ами ги заграждат с електрически пастири?
Абе момше, кога си видял в България електрически пастири. Нито преди 1989г. нито сега. Ами какво щяха да правят бедните селянчета, бе юнак.
Как ли са го постигнали повечето европейци, северноамериканци и др. до които не е успял да стигне ботушът на червената армия и благия поглед и желязната ръка на чичко Сталин.
Айде пак европейстите и западно американците. Абе момче, къде ходиш бос през просото. Това, което стана след 1944г., от 85% селско население, да се получат 40%, това е станало във Англия през 1814г. Тогава индустриализацията навлиза с пълна сила там, а при нас след 1944г., по точно след 1956г. Сега ще ти кажа нещо интересно. В САЩ работих във наукоемка фирма, която е основана през 1878г. Какво е станло у нас тогава според историята. Тази фирма имаше натрупан толкова материал, който се разпродаваше по целия свят, че можеха 10, 20 години да се издържат без да работят. Това е да си първи и да си натрупал наследство. А ние с гайдите къде сме били до 1944г?
И защо след като си имаме 9 септември сме една от слаборазвитите икономики на Европа и последна държава в ЕС?
Питай затова Филип Димитров-Кенеди и браво Ваньо право Костов, единия разгроми селското стопанство и го превърна във феодално, а другия - индустрията направи на скрап. Ей това са титаните на икономическата мисъл, които ни докараха до това деридже. След 1989г. не се построило нито едноо голямо предприятие и бюджетът ни се пълни само от ДДС, а не от производство. А авторът вместо да опише точно тези варвски изпълнения с горните герои, взел да ни занимава с някаква си локва и горичка. Чети и учи момче, то сляпото окато прави.
06 Ноември 2015 11:26
Между древния Удоев, основан през 794 година, и Черноморск, основан през 1794 година, лежаха хиляда години и хиляди километри обикновен и шосеен път.

През тези хиляда години на магистралата Удоев — Черно море са се появявали различни фигури.

Движили са се по нея пътуващи търговци със стоки на византийски търговски фирми. Насреща им от бучаща гора излизал Соловей-разбойник, груб мъж с астраганен калпак. Задигал той стоките, а търговците изписвал в разход. Тътрели се по този път завоеватели със своите дружини, минавали са селяни, с песни се мъкнели странници.

Животът на страната се променял с всяко столетие. Променяло се облеклото, усъвършенствувало се оръжието, усмирени били картофените бунтове. Хората се научили да бръснат брадите си. Излетял първият балон. Били изобретени железните близнаци — параходът и локомотивът. Забръмчали моторните коли.

А пътят си останал същият, какъвто бил при Соловей-разбойник. Изгърбен, покрит с вулканична кал или засипан с прах, отровен като праха против дървеници, пътят на татковината ни се е проточил покрай села, градчета, фабрики и колхози, проточил се е като хилядакилометров капан. От двете му страни сред жълтеещи се осквернени треви се валят скелетите на талиги и измъчени, издъхващи автомобили.

Може би емигрантът, обезумял от продаването на вестници сред асфалтовите полета на Париж, си спомня руския междуселски път с очарователната подробност на родния пейзаж: в локвичка се оглежда месецът, гръмко се молят щурците и подрънква празната кофа, закачена за селската талига.

Но на светлината на месеца е дадено вече друго предназначение. Месецът ще може отлично да блести върху гудроненото шосе. Автомобилните сирени и клаксони ще заместят симфоничния звън на селската кофичка. А щурци ще могат да се слушат в специални резервати; там ще бъдат построени трибуни и гражданите, подготвени от встъпителното слово на някой побелял щурцовед, ще могат до насита да се наслаждават на песните на любимите насекоми.

Илф и Петров
06 Ноември 2015 11:32
Трагично е като четеш постовете на Маркса, трагично и тъжно. Завеликата механизация и индустриализация. Тук сантимента е за онова което великият Рей Бредбъри наричаше "ВИНО ОТ ГЛУХАРЧЕТА"!!!! Вино другари и другарки. То и от глухарчета! Истирическият материализъм ипроизводствените отношения се опират на обърнатото хегелианство на Мордехай. Такива ми ти работи, а всичко си остава спомена за щурците и дъхът на мокра трева. Такива ми ти работи.
06 Ноември 2015 11:34
Няма я горичката, накъдрена в средата на голямата семейна нива, в която гнездяха и мътеха дружелюбни, сякаш питомни птици. Изсечена е след колективизацията на земята. Няма я локвата, в която водата по пладне се затопляше "като чай" и в която ние, децата, правехме компания на биволите сред яснозелени дънни растения и неуморни водомерки. Затрупана е и изравнена, за да не пречи на комбайните.

Ега си простотиите. Сега ще плачем за някаква си локва и за някаква си горичка. След като са изсекли горичката бяха залесени хиляди декари гори

А така, Mrx++ ! По-обективно трябва да е изкуството. Аз например, като видя една много голяма гора, веднага забравям малката горичка в която съм играл като дете. Нерде Ямбол нерде Станбул! Калин Донков обаче все още е в плен на паразитни носталгични настроения. Да бъдем оптимисти все пак - може да претърпи развитие човекът и да стане като нас.
06 Ноември 2015 11:39
Продължаваш с цепенето. Никога ли не ти ли минава през ума, че всички неща за които говориш- индустриализация, механизация на земеделието и следващата от това миграция от селата към градовете, повишаване на образователното ниво, увеличаване на интелигенцията и т.н. щяха да се случат и без 9 септември или дори щяха да се получат по-добре. Че без 9 септември щяха да станат по естествен път, без насилие и без последвалите от това диспропорции и проблеми с които сега се сблъскваме. Че нямаше да го има или щяха да са много по-малки сегашното разделение и противопоставяне в обществото по политически причини. Че ако го нямаше 9 септември и в България можеше сега да има фирми основани през 1886 година например.
06 Ноември 2015 11:46
Както почти всеки път, Мрх++ е изсипал лъжица катран в кацата с меда. Не му е било достатъчно, та добавил и с черпака. Не помнел нищо хубаво от "онова" време. Няма човек, на когото детските спомени да не са мили. Ако не са -човек ли е?
Майсторе
06 Ноември 2015 12:31
Имаме нужда от чисто небе...
----------------------
Сайтът на Генек
06 Ноември 2015 12:40
Така, така! Добрият човек вижда хубавото, очаква хубавото, то го и спохожда.
Благодаря ти, Майсторе!!!
06 Ноември 2015 12:58
Великолепно написано, сгря ми душата,
06 Ноември 2015 13:49
Калин Донков
А Mrx е "не човек, а желязо, просъскал агентът фашист"
06 Ноември 2015 13:53
Хубаво е писанието, само не споделям носталгията по лентовите фотоапарати.
06 Ноември 2015 14:46
Разкошно... Благодаря, Майсторе....
Спанополски, който не е свещенодействал в червената стаичка - няма как да оцени своенравността и душата на лентата и мократа хартия....
06 Ноември 2015 16:04
Както почти всеки път, Мрх++ е изсипал лъжица катран в кацата с меда. Не му е било достатъчно, та добавил и с черпака. Не помнел нищо хубаво от "онова" време. Няма човек, на когото детските спомени да не са мили. Ако не са -човек ли е?
Вижте, аз се подразних, че като заринали една локва, това било ВАРВАРСКО. Добре де споменити на Калин Донков лесно можем да ги възвърним. Ще изкопаем една локва където каже той. Ще засадим няколко дървета за горичка. Щре му купим един стар фотоапарат от някой оказион. Ама демокрякъците от Луканов до бат Боцю разсипаха държавата, че и не знаем как ще я оправим. С локвата и горичката лесно ще се оправим.
А тук един момък предлага тогава овцете да се пасяли с електричество. Туй момче не знае, че по времето на Калиновата локва е нямаше електриечество за осветление на селата и на малките градове, пък ще докарат електричество на пасбищата. Божееее, божеее, защо не слезеш да си прибереш верисиите.
06 Ноември 2015 16:11
Мркс++ - намали кафето пич. Всичко, което Калин е написал е вярно и не е нужно да се политизира.
06 Ноември 2015 16:13
Марксик, съществува помирителен вариант на архаичната локва със съвременността, давам пример с прочутата Гоголевска Лужа в Миргороде:

http://www.votpusk.ru/country/dostoprim_info.asp?ID=12646



06 Ноември 2015 16:14
по времето на Калиновата локва е нямаше електриечество за осветление на селата и на малките градове,

А след това идва "електрификация+съветска власт" и работата заспива!

Дорис, с тая лужа ме накара довечера да си отворя пак "Миргород".
06 Ноември 2015 16:19
Продължаваш с цепенето. Никога ли не ти ли минава през ума, че всички неща за които говориш- индустриализация, механизация на земеделието и следващата от това миграция от селата към градовете, повишаване на образователното ниво, увеличаване на интелигенцията и т.н. щяха да се случат и без 9 септември или дори щяха да се получат по-добре.
Какво е щяло да се случи, никой не знае. В историята няма ако. Ако баба ти беше мъжка щеше да има дръжка и ти нямаше да си се пръкнал да писарушкаш тук умнотиите си. От Освобождението през 1878г., почти не е имало миграция от селата. каквото се извърши след 1944г, защото нямаше почти никаква индустрия. Най-големия износен продукт до 1944г. са били яйцата. Имаше 1 университет и някъде през 40-те се пръкна Политехниката. Имаше една оперна дружба и една филхармония. Запознай се колко висши учебни заведения, театри, опери, симфонични орекестри изникнагха веднага след 1944.
Обаче аз отлично знам какви бяха нивото на индустрията и селското стопанство през 1989г. и го виждам какво е сега. Ако преди 1944г. е било никакво, то през 1989г. беше на високо ниво (25-30 място във света). След това беше бастардисано и сега сме 55 място в света, до африканските държави. Не ме ме интерисува каво е ЩЯЛО ДСА СТАНЕ, защото никой не може да каже това, а какво е било и какво е станало, и най-вече каква е посоката - нагоре, както беше преди 1989г или надолу, каквато стана сега.
06 Ноември 2015 16:24
Трагично е като четеш постовете на Маркса, трагично и тъжно. Завеликата механизация и индустриализация. Тук сантимента е за онова което великият Рей Бредбъри наричаше "ВИНО ОТ ГЛУХАРЧЕТА"!!!! Вино другари и другарки.
Абе аз говоря за реалности, а писанаията на Калин Донков са сантименти за локва, горичка и лентов апарат и т.н.Да не би те да са "ВИНО ОТ ГЛУХАРЧЕТА"!!!! . А Мардукхей идва от бога Мардук, който е Вавилонски.
06 Ноември 2015 16:35
Мркс++ - намали кафето пич. Всичко, което Калин е написал е вярно и не е нужно да се политизира.
Е как да не е вярно. Локви тогава имаше бол. И пред нас имаше една локва с патки и като малък бях паднал в нея между патките. Само какви светли спомени. И аз мога да напиша разказ за локвата. И горички имаше и фотоапаратите бяха с ленти. Аз помня и когато ги нямаше цветните ленти ORWO. Понякога фотографите боядисваха снимките с боички. Ама да ми плачиш за една локва, айде сега.
06 Ноември 2015 16:39
И аз мога да напиша разказ за локвата.


Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак.
06 Ноември 2015 17:05
И аз мога да напиша разказ за локвата.
Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак.
Пък що не. Ще напиша разказ, как падн в локвата с патките, а баба ми (ние и викахме маминка) умираше от смях. А майка ми се ядоса страшно, защото бях с новите панталонки. Ще го напиша, като Пишурката, дет написал чудна ода, на баба си на хурката (по Ботев). Какви спомени само.
06 Ноември 2015 17:20
Мрх++ не престава да глупее. Чак толкова да не усеща човек не бях виждал
Ще напиша разказ, как падн в локвата с патките
Ами, там си си останал - ментално!
06 Ноември 2015 17:20
който не е свещенодействал в червената стаичка - няма как да оцени своенравността и душата на лентата и мократа хартия

Ще преживея някак и без да оценя душата на мократа хартия
06 Ноември 2015 19:24
Имах по добро мнение за Mrx++...Съжалявам! Все едно, че губя приятел...
А за г-н Донков- две мнения не може да има-
07 Ноември 2015 08:33
Прав ...++, куца ви идейно политическото възпитание или нещо такова, не го помня. Трябва да възстановите ППО и да забравите интелектуалните забежки.
07 Ноември 2015 16:43
Това на Калин Донков е жалба по младост. Път за никъде.

Mrx++
09 Ноември 2015 09:45
Очарованието на градско дете прекарващо ваканциите на село. Четеш и си припомняш картините от твоето детство и ти става леко и уютно. Така де, на колкото и да си, имаш нужда от опора, а на какво да се уповаваш, ако не на спомените.
Може би някои се страхуват да бъдат прекалено сантиментални.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД