Колко полицаи има в България? Според официалните данни на МВР щатната численост на персонала в министерството е 49 692 души (т.е. близо 50 хиляди). Според други официални данни, предоставени от МВР на Евростат, броят на полицаите в България е 26 772. Има две възможни интерпретации на тези числа. Едната е, че в МВР има огромен брой служители, които не са полицаи - което означава, че е нужна реформа в министерството. Другата е, че МВР дава изкривени данни на Евростат, за да прикрие факта, че България е първенец по брой полицаи на човек от населението. В този случай също има нужда от реформа. Твърде вероятно е и двете да са верни едновременно.

България харчи за вътрешен ред и сигурност двойно повече от средното в ЕС и тройно повече от северните страни. При това данните са отпреди актуализациите на бюджета на МВР, т.е. реално разходите са дори повече. МВР има огромен бюджет, колкото и да се твърди, че не му стигат парите. Всъщност като дял от общия бюджет и като дял от БВП



България е в топ 3 по най-много разходи за полиция



Отделно имаме и немалко разходи за пожарна и други структури, които са към МВР - академия, научни институти, болница и др. В същото време България е сред страните от ЕС с най-ниско доверие в полицията, с високо ниво на пътнотранспортни произшествия, висок дял на нерегистрирана престъпност, високи възприятия за корупция, много осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека и т.н.

Накратко, МВР има голям бюджет, но от това не произтичат големи резултати. Бюджетът не се използва ефективно и това се вижда много ясно в данните за миналата година. При гласуван бюджет от 999 млн. лева реално изпълнението е 1.267 млрд. лева. Това е 27% увеличение на бюджета спрямо заложеното, без да можем да измерим никакво подобрение в резултатите. И това не се случва за пръв път.

Една от причините е, че липсва анализ при съставянето на бюджета. Много пъти са задавани въпроси кой решава колко капиталови разходи да има МВР, колко камери, колко автомобили, какво оборудване да се купи и колко хора трябва да работят в МВР. И се оказа, че



никой не анализира и не взима обосновани решения.



Просто се умножава броят на служителите по средната заплата и ако остане нещо, отива за капиталови разходи.

В момента капиталовите разходи са само 1% от бюджета на МВР, под 13 млн. лв. са за 2015 г. А МВР има в счетоводния си баланс 1.8 млрд. лева активи плюс 855 млн. задбалансови активи. Всички тези огромни активи се поддържат с 10-15 млн. разходи годишно. Тоест МВР се декапитализира постоянно. Затова камерите не работят, затова условията за труд не са добри, техниката е стара и т.н. Има много полицаи и много чиновници и ниска производителност на труда им.

Предлагането на електронни услуги може значително да подобри положението. Тогава смяната на лични карти и шофьорски книжки няма да създава опашки, няма да изисква толкова гишета и служители. Малка инвестиция в е-обслужване ще спести значителни ресурси.



Друг проблем е, че когато една структура стане много голяма и много сложна,



тя става неуправляема



А в МВР има много поделения, пожарна, гражданска защита, лични документи, разни научни институти, болници, дори телефон 112, който реално е колцентър, специална куриерска служба, почивни станции, столове и др. Преди време стана ясно, че научните институти на МВР имат по-висок бюджет от БАН. Академията на МВР има бюджет на голям университет, а обучава малко на брой студенти. Т.е. има належаща нужда да се изчистят основните дейности от това, което е допълнително.

Сега бюджетът се прави на историческа база - иска се увеличение спрямо предната година, парламентът или го дава, или не, но фактически си остават същите структури, същите щатни бройки и същият порочен подход.

Бюджетът трябва да стане програмен и средствата да се насочват към конкретни мерки за постигане на конкретни резултати. Например целта е да се намалят катастрофите и загиналите по пътищата, набелязват се мерки, изпълняват се и след една година се отчита ефектът. Може да се окаже по-ефективно да има повече камери и по-малко служители в КАТ. Основното е



парите да се насочват към ефективни програми,



които водят до реален резултат и съответно да се съкращават неработещите програми.

Реформата, която се предлага, предвижда разделяне на работещите в МВР при тежки условия от всички останали - като последните да бъдат лишени от привилегии, ранно пенсиониране, 20 заплати, отпуски и т.н. Философски тази реформа е радикална. Но като изпълнение е отложена, защото се отнася само за новоназначените служители. Тоест това е хубава реформа, но реално след 30 години ще имаме пълния резултат. По-добре е да стане наведнъж, вместо да се разтяга във времето.

Винаги има оправдание за отлагане на реформите, но истината е, че колкото повече се отлагат, толкова по-скъпо струва. Все ни плашат, че ако се ограничи ранното пенсиониране в МВР, изведнъж ще напуснат много хора и ще трябва да им се плащат 20-те заплати обезщетение при напускане. Тоест аргументът против реформата е, че тя води до разходи. Обаче реално се получава обратното. Всяка година през декември се обсъжда ограничаване на ранното пенсиониране, то не се приема, но дори само заради обсъждането много служители на МВР напускат и им се плащат обезщетения. Така се оказва, че липсата на реформа всъщност е по-скъпа, отколкото самата реформа. Така че нека я направим веднъж завинаги, колкото и скъпо да струва това.